Решение № 7171 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7171 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110141473 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

20.04.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 41473/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. Н., С. П. М. и М. П. М., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „К“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *******, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 26,41 лева за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 6,52 лева за периода от 15.09.2023 г. до 09.07.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 3,19 лева за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 1,07 лева за периода от 1

17.12.2022 г. до 09.07.2025 г. Иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми в условията на разделна отговорност при квоти 2/4 за Д. Н. и по ¼ за С. М. и М. М., както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. П.

М.. Твърди, че претендираните вземания са платени изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Иска прекратяване на производството по делото. Прави доказателствено искане за приемане на представени към отговора на исковата молба писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците Д. Б. Н. и М. П. М. и не е изразено становище по предявените искове.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че претенциите са доказани и основателни.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… 2

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том IX, рег. № 10470, нот. дело № 1235/2022 г., като се установява, че на 20.10.2022 г. Д. Б. Н., М. П.

М. и С. П. М. са продали на С.С.С., следния недвижим имот: находящ се в гр. София, ул. „К“ № **, вх. *, ет. *, ап. *.

С оглед представения по делото нотариален акт и предвид твърдението от ответниците за извършено доброволно плащане, съдът намира, че последните са извършили признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А признанието на факти е едно от найсигурените доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че преди 20.10.2022 г. между страните е съществувало облигационно отношение, което е възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

3

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Между страните не се спори, а и от представени фискален бон (л. 52 в кориците на делото) се установява, че ответниците изцяло са заплатили претендираните от ищеца суми.

Фактът на плащането се признава и от ищеца с молба от 04.12.2025 г., което обстоятелство се потвърждава от процесуалния представител на ответника в о. с. з. от 09.04.2025 г. – извън деловодните разноски. В случая се касае за признание на факти и от двете страните по смисъла на чл. 175 ГПК. А признанието на факти е едно от най-сигурените доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че извършеното в хода на производството плащане на претендираните суми от страна на ответниците, следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно претенциите на ищеца са изцяло погасени чрез плащане, поради което последните следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което – след превалутирането на основание чл. 12 и ал. 13 ЗВЕРБ, и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал.

8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 204,52 евро, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Не може да се приемат доводите на ответниците за това, че не били станали причина за производството. Приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква ответниците да не са станали обективна причина за производството. В случая е факт, че въпреки облигационното отношение между страните в предходен период, ответниците не са изпълнили точно в темпорален аспект задълженията си, поради което за ищеца-кредитор фактът на забавата на длъжника е достатъчен, за да обоснове наличието на притезание.