Решение № 18649 от 16.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24644/2024
- Вид
- Решение № 18649
- Подписан
- 16.10.2024
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94г, ал. 3, т. 7 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95в, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- § 2, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18649 гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110124644 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 139147/26.04.2024 г. от Сдр, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – изпълнителен директот, чрез Ангел Станчев – юристконсулт, против „Ф,т. 11, представлявано от Кирил Налджиев – управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7817,76 лева, с включен ДДС, от които 7613,92 лв., с включен ДДС, главница и 203,84 лв., с включен ДДС, договорна неустойка за забава, изчислена към 26.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
Исковата молба е подадена в срока, определен с Определение № 15496/10.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. 20075/2024 г., 78 с-в, Софийски районен съд, присъединено към настоящото производство с Разпореждане № 66773/10.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът Сдружение „М,1005050, е сдружение регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП и съгласно чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП притежава качеството „особен ищец“, т.е. може да предявява искове по повод или в защита на поверените му за управление права, без да е необходимо за целта да доказва индивидуалните права на управление на сродните му чуждестранни ОКУП, вписани в регистирано чл. 94г, ал. 3, т. 7 от ЗАПСП. В исковата молба се сочи, че „Фокус М,58, е търговско дружество и съгласно вписването в ТР, предметът му на дейност включва „реализиране и излъчване на радио … програми, информационни… услуги; събиране и разпространение на новини“ и съгласно 1
§ 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, ответникът е „ползвател на произведения“, в качеството си на юридическо лице от вида на „радио-организации…, които довеждат произведението до знанието на публиката (… слушателите)“.
Твърди се, че на 19.05.2022 г. Сдружение „М,1005050 и „Фокус М,58 с сключили договор за разрешаване използването на музикални и литературни произведения в радио услуги, с който „Му,ор“ предоставя на „Ф,ия“ право на излъчване на музикални и свързани с музика литературни произведения от защитения репертоар на „Му,ор“ срещу възнаграждение. Твърди се, че месечното възнаграждение, което „Ф,ия“ дължи на „Му,ор“ е в размер на 2333,29 лева, с включен ДДС, със срок на ежемесечно плащане до края на месеца следващ месеца, за който се отнася и отстъпка при авансово плащане в размер на 122,81 лева с включен ДДС, със срок на ежемесечно плащане до края на месеца, на основание договора между страните, съобразно Правилата за определяне на размера на възнагражденията, дължими от радиооператорите, с изключение на БНР.
Ищецът твърди, че за периода от 01.10.2023 г. до 29.02.2024 г. ответникът не е заплатил дължимите суми на обща стойност 7613,92 лева, с включено ДДС, макар че е използвал отстъпените му с договора права.
Излага, че съгласно чл. 10, ал. 1 от договора между страните, за всяка забава в плащането на дължимите месечни вноски „Ф,ия“ се е задължил да плаща на „Му,ор“ неустойка в размер на 1/120 част от годишната законна лихва за всеки ден забава, но общо не повече от еднократния размер на самата дължима сума, която за периода от 01.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е в общ размер на 203,84 лева, с включено ДДС. Ищецът сочи, че по имейл са изплатени процесните фактури и е отправена изрична писмена покана за доброволно изпълнение на ответника, но плащане не е направено.
Моли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 7817,76 лева, с включен ДДС, от които 7613,92 лв., с включен ДДС, главница и 203,84 лв., с включен ДДС, договорна неустойка за забава, изчислена към 26.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
Моли съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза със задача на вещото лице да направи справка за счетоводството на ответника и ищеца, да даде заключение за размера на дължимите авторски възнаграждения и договорна неустойка за периода от м. ноември 2023 г. до м. февруари 2024 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал такъв.
В съдебно заседание ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответника не се е явил в насроченото открито съдебно заседание.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал.1, т.1 ЗАПСП, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
2
Ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната страна. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, получил е лично съдебното съобщение.
Редовно е получил от определението, в което е обективиран проекта за доклад по делото, с което е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна. Ответника следва да бъде осъден да заплати разноските в исковото производство – държавна такса 312,71 лв., юрк възнаграждение определено от съда в размер на 150 лв., 450 лв. за ССчЕ., както и направените в обезпечитвлното производство разноски- 40 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение определено от съда.
Сторените разноски в производството пред ЧСИ - не могат да бъдат присъдени в рамките на настоящото производство, следва да се претендират в рамките на образуваното изпълнително дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф,т. 11, представлявано от Кирил Налджиев – управител, да заплати на Сдр, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – изпълнителен директор, обезщетение в размер на 7817,76 лева, с включен ДДС, от които 7613,92 лв., с включен ДДС, главница и 203,84 лв., с включен ДДС, договорна неустойка за забава, за периода от 01.10.2023 г. до 29.02.2024 г. , ведно със законната лихва от предявяването на иска 26,04.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф,т. 11, представлявано от Кирил Налджиев – управител, да 3 заплати на Сдр, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – изпълнителен директор, разноски в исковото производство е размер на 912,71 лв. и в обезпечителното производство в размер на 190,00 лв.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4