Решение № 276 от 28.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 276

***** 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100103 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Х.Б.М.,ЕГН **********, с адрес: ***** чрез адв. С. К.

- АК Кърджали срещу С. М. М., ЕГН **********, с адрес ***** с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен Акт за сключен граждански брак ***** съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в с. С. ОБЩ. Ч.**** Ищецът излага твърдения, че първоначално брачният живот на двамата съпрузи е потръгнал нормално, двамата са се разбирали добре, живеели са в дома на ищеца в с. С****** но през 2005г. ищецът заминал да работи във Ф., като се е установил там целогодишно, прибирайки се в България един или два пъти в годината. Сочи, че през това време той е издържал семейството си финансово като всеки месец е изпращал пари на ответницата, както и че още от ***** когато заминал да живее и работи във Ф., между страните е налице трайна фактическа раздяла. Заявява, че съпрузите не са живели в едно домакинство, не са споделяли ежедневието си и не са осъществявали нормални съпружески отношения и макар да е подпомагал ответницата финансово чрез ежемесечно изпращане на парични средства, тези действия не са били израз на съществуваща емоционална връзка, а единствено на морално и семейно задължение. Ищецът заявява, че в резултат на продължителната физическа раздяла, емоционалната връзка между страните постепенно и окончателно се е изчерпала, като помежду им липсват близост, взаимност и доверие, както и че през месец юли ***** се завърнал окончателно в Република България. Сочи, че след завръщането му отношенията между съпрузите се влошават, като между тях възникват постоянни конфликти, напрежение и отчуждение, поради което вече живеят окончателно разделени.

По тези съображения моли да се постанови решение, с което да бъде прекратен бракът между тях.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответницата, с който заявява, че предявеният иск е основателен в частта му, с която се иска прекратяване на брака й с ищеца поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения, но сочи, че вината за разтрогването на брака е изцяло на ищеца. Заявява, че през ***** г. майката на ищеца Р.Д.М., прехвърлила къщата, в която живее чрез дарение на сина си Х.

Б. М., като уговорка която имали е той да й помага през живота с каквото й е нужно. Сочи, че през ***** г. съпругът й се установил целогодишно да живее във Ф., където започнал работа, като през годините, в които е бил там, той й изпращал по 150 евро на три четири месеца, с които трябвало да гледа двете си деца, майка му и да поема всички разходи по домакинството и ремонтите по къщата. Ответникът заявява, че съпругът й никога не се е включвал в ремонтните дейности по къщата, както и в отглеждането на децата през годините, включително когато са се организирали сватбените тържествата на техните деца, той отново не взел участие както в организирането, така и във финансовата част. Сочи, че преди около осем години разбрала, че във Ф., където живеели работил, съпругът й е започнал връзка с друга жена, като също така са делели едно домакинство, както и че преди няколко години с нея се свързал вече бившият мъж на жената, която живее с ищеца, за да я информира, че те двамата имат връзка и живеят заедно със съпруга й, което било потвърдено и от нейните две деца. Заявява, че след като се завърнал в България през 2025г. и се настанил да живее на втория етаж на къщата, започнали ежедневните проблеми, които се създавали от него. Сочи, че пред хората той представял информация, че се е върнал от Ф., за да гледа болната си майка, а до ден днешен не й е купил лекарства, храна, дрехи и др. необходимо, както не е платил нито веднъж битовите сметки за ток, вода, телефон.

Ответницата заявява, че съпругът й казал, че иска да изгони нея и майка му от къщата и на тяхно място да доведе неговата приятелка. Сочи, че след няколко случая, в които Х. Б. М. заплашил майка си Р.Д.М., била подадена молба по реда на ЗЗДН, като по образуваното гр.д. № 118/2026г. по описа на Районен съд-Кърджали е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН.

Заявява, че няма друго жилище освен къщата, в която живее от близо 34 години, в която е живяла и отгледала двете си деца и която къща е ремонтирала когато е било необходимо. Сочи, че независимо, че къщата е дарена на нейния съпруг, имам право да ползва половината от нея, тъй като през годините е доказала приноса си за запазване на къщата и семейството си.

Заявява, че поради продължителната физическа раздяла, емоционалната връзка между тях се изчерпала, но вината за това е изцяло на съпругът й Х. Б.

М., който не можел през годините да поеме отговорност и да бъде мъж и баща в семейството си.

В срока за отговор на така обективирания в отговора на исковата молба насрещен иска ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния заявява, че искът за прекратяване на брака по негова вина е неоснователен.

Оспорва твърдението, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на виновно поведение на първоначалния ищец и насрещен ответник.

Сочи, че твърденията за съществуване на извънбрачна връзка, се основават на преразкази от други лица, а не на лични възприятия, поради което не могат да обосноват извод за виновно поведение. Оспорва твърденията, че не е подпомагал семейството си, като заявява, че ежемесечно е изпращал парични средства от Ф., което ще бъде установено чрез банкови справки, а обстоятелството, че според насрещната ищца средствата са били недостатъчни, не обуславя виновно поведение. Оспорва насрещния иск и в 2 частта му за ползване на семейно жилище от С. М. М., като неоснователен.

Сочи, че е безспорно установено, че процесният имот е лична негова собственост, придобит чрез дарение, което не се оспорва, страните нямат ненавършнли пълнолетие деца, съпругат не притежава вещни права върху имота и твърденията за принос при поддържането на жилището са правно ирелевантни, тъй като не създават право на ползване.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с упълномощени процесуални представители. Представят подписано споразумение по чл. 51 от СК и молят съда да го одобри. Заявяват, че доброволно са подписали споразумението, желаят сключеният между тях граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие, като това съгласие е сериозно и непоколебимо.

Предвид изложеното от страните, както и предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК, във всяко положение на делото, страните могат да представят споразумение, относно всички или някои последици на развода, като в случая с представеното по делото споразумение, страните изцяло са уредили последиците от развода, с протоколно определение от ***** съдът преобразува производството по делото от исково по чл. 49 от СК в охранително производство по чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. В проведеното на ***** открито съдебно заседание съдът се убеди лично в желанието на страните да бъде прекратен сключеният между тях граждански брак и одобрено представеното споразумение. Съдът намира, че желанието на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие за сериозно и непоколебимо, с оглед на което следва да прекрати сключения на ***** между Х.Б.М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН ********** граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *****/***** от длъжностното лице в село С., община Ч*****.

Съдът намира, че представеното споразумение урежда законовите изисквания относно прекратяването на брака. От брака си няма малолетни и непълнолетни деца, поради което представеното споразумение не урежда законовите изисквания относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения по отношение на тях. Молителите заявяват, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака. Страните не са закупували семейното жилище по време на брака. Молителката С. М. М. желае да запази брачната си фамилия М.. Страните се съгласяват придобитите по време на брака движими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност да останат в обикновена, дялова съсобственост между двамата, след прекратяване на брака, че нямат общи банкови сметки, че влоговете и депозитите в банки, както и права по вземания към трети лица са лична собственост на титуляра, респ. страна по съответния договор или акт, че нямат претенции по отношение на притежаваното от другия лично имущество. Страните заявяват, че не развиват съвместна дейност, свързана с търговско или гражданско дружество, 3 регистрирани по смисъла на българското законодателство, не притежават общи дялове, акции, облигации или каквито и да било други активи или ценни книжа по смисъла на българското законодателство, нямат участие заедно в управлението или представителството на дружества, организации или дружества с нестопанска цел, регистрирани и със седалище в Република България.

Споразумението е със следното съдържание:

„Днес. ***** в град Кърджали, между съпрузите:

1 . Х. Б. М. ЕГН ********** с адрес: *****, Община Ч*****, ***** , представлявай от адвокат С. А. К. от Адвокатска колегия - ***** със служебен адрес: ******, от една страна, и

2. С. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, общ. Ч*****, *****, представлявана от адвокат Б. М. Б.- Адвокатска КОЕЛГИЯ - К. със съдебен адрес: ***** *****, от друга страна, като страни по гр. дело № 103/ 2026 г. по описа на Районен съдКърджали, постигнахме настоящото споразумение за прекратяване на брака ни, по взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите за това, с което споразумение уреждаме всички лични и имуществени отношения /последици от развода/, както следва:

I. МЕСТОЖИВЕЕНЕ НА ДЕЦАТА. РОДИТЕЛСКИ ПРАВА,

ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА

От брака нямаме деца, които са малолетни или непълнолетни.

II. ФАМИЛНО ИМЕ И ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ БИВШИ СЪПРУЗИ

2.1. Съпругата ще запази фамилното си име от брака - М. и за в бъдеще ще се именува: С. М. М..

2.2. След прекратяване на брака между съпрузите не се дължи издръжка.

III. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

3.1. По време на брака си не сме закупували семейно жилище.

3.2. Страните се съгласяват придобитите по време на брака движими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност, да останат в обикновена, дялова съсобственост между двамата, след прекратяване на брака.

3.3. Влогове - страните нямат общи банкови сметки. Влоговете и депозитите в банки, както и права по вземания към трети лица са лична собственост на титуляра, респ. страна по съответния договор или акт.

3.4. Съпругата С.М.М. ЕГН **********, няма претенции по отношение на притежаваното от съпруга Х. Б. М. ЕГН ********** лично имущество.

3.5. Съпругът Х. Б. М. ЕГН **********, няма претенции по отношение на притежаваното от съпругата С. М. М. ЕГН **********, лично имущество.

3.6. Страните не развиват съвместна дейност, свързана с търговско или гражданско дружество, регистрирани по смисъла на българското законодателство.

3.7. Страните, не притежават общи дялове, акции, облигации или 4 каквито и да било други активи или ценни книжа по смисъла на българското законодателство.

Нямат участие заедно в управлението или представителството на дружества, организации или дружества с нестопанска цел, регистрирани и със седалище в Република България.

3.8. Съдебни разноски - Х. Б. М. ЕГН ********** се задължава да заплати сумата от 600.00 /шестстотин/ евро на С. М. М. ЕГН ********** представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за съдействие и защита платим в 15-дневен срок по банков път, както и окончателната държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.“.

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6853686-aeed-46ca-9c04-d00062db4613