Определение № 871 от 12.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Благоевград, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500727 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит адрес" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес: гр. София, бул. „адрес“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез юрк. Е.С.К. срещу разпореждане № 1691 от 03.06.2024 г. по ч.гр.д.

№ 1439/2024 г. на РС-Благоевград, с което частично е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Х. М., ЕГН **********. С жалбата разпореждането се обжалва в частите, с които заявлението е отхвърлено за заплащане на следните суми: 391,77 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 73,38 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.01.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 124,54 лв. – законна лихва за периода от 05.01.2024 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на разпореждането. Жалбоподателят се позовава на определение № 14 от 03.01.2019 г. по в.ч.т.д. № 1917/2018 г. на Окръжен съд – Варна, според което чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото искане, като разпоредбата се свързва с хипотези, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане, а законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 ГПК. Позовава се на определение от 09.05.2019 г. по ч.гр.д. № 145/2019 г. и определение от 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 171/2019 г. на Окръжен съд Габрово и изразява становище, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на 1 сделката. Счита, че заповедният съд не следва да преценява валидността на договора за потребителски кредит (ДПК) или на отделни негови клаузи поради противоречие на закона или накърняване на добрите нрави и че клаузата трябва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Навежда, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на критериите в чл. 143 ЗЗП и че не е отчел чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Поддържа, че уговорения годишен лихвен процент (ГЛП) отговаря на законовите изисквания и на добрите нрави.

Жалбоподателят счита, че договорното възнаграждение не противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят бил добре запознат с условията на договора преди неговото сключване. Поддържа, че договорът отговаря на всички императивни законови изисквания, а уговорения ГЛП - на законовите ограничения и на добрите нрави. Уговорените ГЛП и годишен процент на разходите (ГПР) били израз на свободата на договарянето. Твърди, че постарата съдебна практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., I I г. о. на ВКС, решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., I I г. о. на ВКС, решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС) приемала, че клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва са нищожни като противоречащи на добрите нрави, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е – до двукратния размер. Жалбоподателят изразява становище, че тази практика е преосмислена с оглед на последвали изменения в ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014 г.). Счита, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, които не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, като според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Посочва, че според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила. Счита, че с изменението на ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, което е 50%. Поддържа, че ако съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, неоснователно би се ограничил и размерът на ГПР до 35-40 %.

Жалбоподателят счита, че кредиторът не е длъжен да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Поддържа, че по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент. Поддържа, че чл. 19, ал. 4 ЗПК е спазен. Твърди, че страните са уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. Счита, че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

2

Поддържа, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за нещо, позволено от закона с императивна правна норма.

За законната лихва се позовава на решение № 75 от 16.07.2015 г. по т.д. № 519/2014 г., I I т.о. на ВКС. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението спрямо лихвата за забава, за която твърди, че липсва неравноправна клауза. Аргументира, че в случая няма анатоцизъм и че кредиторът я претендира на осн. чл. 33 ЗПК и общите условия. Поддържа, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и че той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската. Претендира разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице. Тя е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр . с чл.

260, т. 1,2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

За да се произнесе съставът на ОС-Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ адрес" ЕООД срещу длъжника Р.

Х. М. за следните суми: 1000 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит; 391,77 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 400 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 450 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 400 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.03.2023 г.; 73,38 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.01.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 124,54 лв. – законна лихва за периода от 05.01.2024 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024 г.

Със заявлението са претендирани и сторените разноски: 56,79 лв. за държавна такса; 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документи.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 40013424510 от 16.11.2022 г., сключен между "ПРОФИ КРЕДИТ адрес" ЕООД и Р. Х. М.. Заявителят е представил копие от ДПК, сключен между "ПРОФИ КРЕДИТ адрес" ЕООД и Р. Х. М., декларации, Общи условия на "ПРОФИ КРЕДИТ адрес" ЕООД, погасителен план, уведомително писмо за обявяване на предсрочна 3 изискуемост. Посочено е, че преди да сключи кредита клиентът е отправил искане за отпускане и е получил разяснения, въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение на 16.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40013424510, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът декларирал с подписа си, че е запознат със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на сключения договор "Профи Кредит адрес" ЕООД изпълнила точно и в срок задължението си като превела заемната сума по посочена от клиента банкова сметка. От своя страна клиентът поема задължения да върне договорената като общо задължение сума за срок от 30 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 81,78 лв. и падежна дата на 15-о число от месеца, посочени в т. VI от договора. Съгласно ОУ длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 391,77 лв., дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г. Посочено е в заявлението, че длъжникът е поискал и закупил допълнителни услуги, за които дължи уговорено в договора възнаграждение, което става изискуемо с неговото подписване. Страните се съгласили възнаграждението за тези услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Неизплатеното възнаграждение за услугата Фаст било в размер на 400 лв., а за услугата Флекси – 450 лв. В заявлението се твърди, че Р. Х. М. не е изпълнила задължението си, не е правила погасителни вноски и е изпаднала в забава съгласно погасителния план. Посочено, че кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени с Тарифа за таксите на "Профи Кредит адрес" ЕООД. Поради забава по-голяма от 90 календарни дни на 16.03.2023 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 400 лв. За периода на изпадане в забава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.01.2024 г., длъжникът дължал и лихва за забава в размер на 73,38 лв. Сочи се, че поради неизпълнение на задължението за погасяване на сумата по кредита, съобразно погасителния план длъжникът е изпаднал в забава и съгласно уговореното в ОУ кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.01.2024 г. Поддържа се, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението, за което клиентът бил уведомен с нарочно писмо.

С обжалваното разпореждане РС-Благоевград е отхвърлил заявлението за сумите: 391,77 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 400 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 450 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска 4 по договора за кредит, начислени на 16.03.2023 г.; 73,38 лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 124,54 лв. - законна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г. С частната жалба разпореждането не се обжалва в частите, в които заявлението е отхвърлено за сумите относно услугите Фаст и Флекси, и таксите за извънсъдебно събиране на вземането.

В мотивите си районният съд е приел, че към ДПК се прилагат нормите на ЗПК, ЗЗД, като с оглед качеството „потребител“ на кредитополучателя на осн. чл. 24 ЗПК се прилагат и чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, вкл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, прогласяваща неравноправните клаузи за нищожни. Според съда клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане са нищожни. Приел е, че са неравноправни клаузите, с които потребителят се е задължил да заплати услугите Фаст и Флекси. Извел е и че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в поискания размер е нищожна като противоречаща на чл.10, ал.2, пр. 2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК Районният съд е приел, че клаузите за услугите Фаст и Флекси са и вероятно нищожни, поради прякото им противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита, вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя. Посочил е, че тъй като тези услуги представляват част от задължението по договора, като елементи от договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще той получи парите. Поради това е приел, че таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Посочил е, че според текста на договора това не е направено, като ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за допълнителни услуги били добавени след това, отделени като отделни вноски по „допълнителен“ договор и не участвали при формирането на ГПР.