Решение № 40 от 15.07.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Свищов, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20244150200105 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от А. А. срещу НП № 762319-F755331/ 20.03.2024 г. на Заместник директор на ТД на НАП Велико Търново, оправомощена със Заповед на министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г., с което на основание чл.77, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.28, ал.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП било посочено към коя дата е следвало да бъде извършена инвентаризацията, доколкото съгласно §1, т.5 от ДР ЗСч "Инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.

Непосочването на конкретната дата, на която е следвало да бъде извършена инвентаризацията било нарушение на материалния закон. На следващо място 1 сочи, че разпоредбата на чл.28 от ЗСч изисква инвентаризация за целите на финансовите отчети. Доколкото в конкретния случай е налице прехвърляне на предприето, то финансови отчети следвало за прехвърленото имущество следвало да подаде дружеството правоприемник. Така за дружеството жалбоподател отпадала необходимостта от подаване на отчет. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.

И.Л., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Заместник директор на ТД на НАП Велико Търново, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С.а, взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че в АУАН и НП няма допуснати нарушения, издадени са от компетентни органи в указаната от закона форма и реквизити, съдържат мотиви, правилно била посочена нарушената норма, както и санкционната такава, и не са нарушени процесуалните правила за издаването. Събраните доказателства безспорно установявали извършеното нарушение а именно при реализиране на нетни приходи от продажби над 200 000 лева от дружеството, не е извършило дължимата инвентаризация, каквото е изискването на чл. 28 на ЗС. Счита, че релевераните от жалбоподателя възражения относно извършеното прехвърляне на търговското предприятие не освобождава търговеца от извършването на инвентаризация. Логиката на закона била, че дори и към момента на прехвърлянето на активите и пасивите, следва да се знае какво се прехвърля. Моли съда да потвърди издаденото НП. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно жалбоподателят „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от А. А. е задължено лице по Закона за счетоводството. На 02.09.2022 г. дружеството прехвърлило активите и пасивите си на друго предприятие, но дружеството не прекратило дейността си.

Във връзка с извършвана проверка на дружеството от ТД НАП - Велико Търново с № П-04000423203881-0РП-001/31.10.2023г. на „Н. И.“ ЕООД, на 05.01.2024г. от дружеството били изискани счетоводни документи, сред които инвентаризационни описи за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. С писмо 2 с вх. №895/12.01.2024 г. дружеството жалбоподател представило пред ТД НАП – Велико Търново част от исканите документи, както и обяснения. В т. 8 от това писмо, на искането на проверяващите да се представят инвентаризационни описи за конкретен период, в т. ч. и към датата на прехвърляне на предприятието, дружеството жалбоподател отговорило, че не е извършено фактическо преброяване на стоките. Във връзка с този отговор св. С. Р.-К. – главен инспектор по приходите в ТД НАП – Велико Търново, отдел „Проверки“ поканила на 08.02.2024 г. представителят на дружеството в сградата на НАП в гр.Велико Търново. На посочената дата управителят А. А. се явил и свидетелката, в присъствието на св. П. П., също главен инспектор по приходите в ТД НАП – Велико Търново, отдел „Проверки“, съставила и предявила на А. АУАН № F755331. В него посочила, че във връзка с възложена с РИП № П-04000423203881-0РП-001/31.10.2023 г. и последно изменена с РИП № П-04000423203881- 0РП-004/26.01.2024 г. се установило, че съгласно представени оборотни ведомости и главни книги за период 01.01.2022 г. 31.08.2022 г., за период 01.09.2022 г. - 30.09.2022 г. и за период 01.10.2022 г. 31.12.2022 г., за 2022 г. „Н. И.“ ЕООД има реализирани нетни приходи от продажби в размер над 200 000 лв. С ИПДПОЗЛ № П-04000423203881-040002/05.01.2024 г. от дружеството „Н. И.“ ЕООД е изискан инвентаризационни описи във връзка с извършвани инвентаризации, съгласно чл. 28 от Закона за счетоводството за период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. В представени от ЗЛ писмени обяснения към документи, заведени в деловодството на ТД на НАП В. Търново с вх. №895/12.01.2024 г., е посочено, че не е извършвано фактическо преброяване на стоките и съответно не е представен инвентаризационен опис, тъй като не е съставян такъв. Приела, че нарушена разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗСч. Актът бил връчен на управителя, който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН, на 20.03.2024г. Заместник директора на ТД на НАП Велико Търново, оправомощена със Заповед на министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г., издал процесното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл.77, ал.1 от ЗСч имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по чл.28, ал.1 от същия закон. НП възпроизвежда описаното в АУАН нарушение. Отразено е, че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение. За да се определи административното наказание са 3 взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Наказателното постановление било връчено на 27.03.2024г.

Жалбата до районния съд била подадена на 09.04.2024г.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства – НП № 762319-F755331/20.03.2024 г., ведно с разписка за връчване, АУАН № F755331/08.02.2024 г., ведно с разписка за връчване, заверени копия на обяснение вх. № 895/12.01.2024 г., оборотна ведомост за периода 01.01.2022 г.

– 31.08.2022 г., 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г., 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г., главна книга за периода 01.01.2022 г. – 31.08.2022 г., 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г., 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г., Заповед № ЗМФ644/28.08.2020 г., както и днес представените Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице 05.01.2024 г. и заверено копие от Годишната данъчна декларация чл. 92 ЗКПО за 2022 г., показанията на св. С. Р.-К. и св. П. П..

Съдът кретира показанията на двете свидетелкикато логични и съответстващи помужду си и на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършената от съда проверка се констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, а НП е издадено от компетентен орган. Съдът констатира, че в АУАН и в НП не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, съответно на чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, и по конкретно непосочване на дата на извършване нарушението, е неоснователно. Ясно както в АУАН, така и в НП е посочен периода, през който е следвало да бъде извършена инвентаризация –през цялата 2022 г., като наказващия орган го е изписал за времето от 01.01.2022г. до31.12.2022г.

Съдът намира, че от събраните доказателства, безспорно се установява 4 неизпълнение задълженията на жалбоподателя по чл. 28, ал. 1 от ЗСч., доколкото той не е извършил инвентаризация в нито един момент през 2022г.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая дружеството жалбоподател е осъществявало основната си дейност до 31.08.2022г., което е видно от представените по делото доказателства. Реализираните нетни приходи от продажби в размер са над 200 000 лв. Следователно негово задължение е било да извърши инвентаризация, съгласно по чл. 28, ал.1 от ЗСч., т.к. не попада в изключенията по ал.2 на същата разпоредба. Закона сочи, че инвентаризация следва да бъде направена най-малко веднъж годишно. Целта е достоверното представяне на активите и пасивите във финансовите отчети. Ето защо, дори и да се приеме, че основната дейност на предприето е била прекратен при неговото препърляне, то неотпада задължението му до този момент да извърши поне една инвентаризация. Съдът счита, че задължението по чл. 28, ал. 1 от ЗСч не е отпадала нито преди, нито след прехвърляне на активите и пасивите на дружеството, тъй като то не е заличено. Най- вече логично е инвентаризация да е извършена и в момент предхождащ прехвърлянето, но във всички случаи това е следвало да стане към 31.12.2022 г. с приключване на финансовата година, каквото е изискването на закона – „най-малко веднъж годишно“.

Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно с предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 77, ал. 1 от ЗСч., която предвижда наказание за юридически лица- търговски предприятия имуществена санкция от 300 лв. до 2000 лв. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание имуществена санкция от 1000 лв. около средния размер на цитираната разпоредба При определяне размера на наказанието той е посочил, че съобразява същото с тежестта на нарушението, като е отчел обстоятелството, че неизвършването на задължителна инвентаризация оказва пряко влияние при формиране на годишните счетоводни резултати и данъчните основи за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност, както и е отчел, че нарушението е извършено за първи път. Предвид това наказващият орган е наложил санкция 5 около средния размер.

Съдът намира, че наложената санкция не е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, поради което наказанието несъответства на тежестта на извършеното нарушение и не е справедливо определено. На първо място извършеното нарушение е за първи път. В случая не се установяват други нарушения на данъчното законодателство, включително такива, извършени от жалбоподателя в предходни периоди. На следващо място, не се установяват от неизпълнението на задължението за извършване на счетоводна инвентаризация каквито и да било вредни последици, включително твърдените от наказващия орган резултати, макар нарушението да е формално. Действително такива биха могли да настъпят, но доколкото това е само хипотетична възможност и твърдението не се подкрепя от събраните по делото доказателства, то следва да се приеме, че вредни последици в конкретния случай в резултат на извършеното нарушение не са настъпили.