Определение № 53 от 16.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. ХАСКОВО, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600501054 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 от ГПК Обжалвания акт

С определение 1300/11.ХI.2024 г. постановено по гражданско дело №1217/2024 г. Районен съд-Димитровград оставя без уважение искането за допускане на съвместно разглеждане в настоящото производство насрещен иск от "Изи Финанс" ЕООД,ЕИК 201196810, гр.София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. "Балша" № 17, ап. 1, против Т. Т. Ч. ,ЕГН **********; от гр. Димитровград, бул. *** с правна квалификация: чл. 33 от ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 и 4 във вр. с ал. 4 от 33Д и цена на иска 15.00 лв., като недопустима и връща насрещна исковата молба.

Обстоятелства по обжалването

"Изи Финанс" ЕООД са останали недоволни от горното определение в обсъдената част,поради което го обжалват с частна жалба като неправилно и незаконосъобразно,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с формалната логика.

1

Необосновано било схващането на съда,че ищецът по основния иск претенздирал всички неоснователни вземания,включително и въпросните 15 лева,обект на насрещния иск.В първоначалния и основен по делото иск имало изброяване на вземанията ,които се претендират-неустойка и договорна лихва.Не ставало ясно откъде съдът формирал извода си,че в тези претенции се включва и вземането за 15 лева. по чл.7 от договора.Тази клауза не била част от основния иск и следователно от формирания с него първоначален предмет на делото.

Съобразно изложеното се иска отмяна на атакуваното определение и разглеждане на насрещната искова молба от РС-Димитровград или да се отмени определението на основание,че първата инстанця разглежда непредявено вземане от ищеца в нарушение на диспозитивнонто начало.

В представения отговор на частната жалба Т. Т. Ч. извежда правилността на определението и иска неговото потвърждаване.

В обжалваното определение липсвало прекратяване на производството по насрещния иск.С представена молба от 12.ХI.2024 г. ищцата поискала произнасяне на от съда по чл.247,чл.248 и чл.253 от ГПК именно във връзка с прекратяването на производството в тази му част,но и досега нямало произнасяне по същата.В правния мир следователно нямало прекратяване на производството по отношение на насрещния иск,което водело и до недопустимост на частната жалба.

От друга страна правилно РС-Димитровград приел,че насрещната искова молба е недопустима,поради липса на правен интерес от предявяването й,поради наличие на друг висящ процес на същото правно основание.

В процесния случай обявяването на недействителността на процесния договор по главния иск погасявало възможността за установяване недействителността на клаузата на чл.7 от договора,тъй-като същата щяла да се обхване от прогласената недействителност по основния иск.Отделно от това имало предявен и иск по чл.55 от ЗЗД,който търсел възстановяване на всичко получено без основание от кредитора по договора за кредит,вкл. и сумата от 15 лв.

В чл.7 от процесния договор не се сочело,че потребителят дължи сумата от 15 лв. за такса просрочие,което водело до липсата на правен интерес от насрещния иск.След произнасяне по основния иск от съда между страните със 2 сила на пресъдено нещо ще се обхванат въпросите относно недействителността на целия договор и по отношение на всимки получено без основание от кредитора.Дори и да се приемело,че основния иск не обхващал въпросната сума от 15 лв.,то насрещния ищец би бил в пълното си право да ги претендира на отделно основание.

Доколкото обаче въпросната сума от 15 лв. е обхваната от основната претенция,то насрещния иск на основание чл.126 ал.I от ГПК бил недопустим поради наличие на друг висящ процес между страните за същото.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да предяви настоящата частна въззивна жалба,тъй-като е носител на това субективно процесуално право,предвид разпоредените негативни за правната му сфера последици с атакуваното определение на Районен съд-Димитровграс –отказ да приеме и разгледа предявена насрещна искова молба по делото като недопустива и разпоредено връщане на същата на подателя.

Хипотезата е различна от класическото отказване да се приеме за съвместно разглеждане насрещен иск като форма на съединяване на искове по чл.211 от ГПК,при която не се прегражда пътя на търсената защита.Дори и при неприемане за съвместно разглеждане на насрещната претенция по вече образувано дело,същата оставя висяща и следва да се образува като отделно дело пред компетентния съд.По този начин ищецът по същата ще осъществи заявените си субективни права.Съгласно императива на т. 7, б. "В" от Тълкувателно решение №1/09.ХII.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013 г. следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване на нередовностите й - от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл.211 ал.II изр.2 от ГПК, в който случай 3 определението не подлежи на обжалване".

В настоящия случай обаче е налице още един елемент,който променя правната ситуация.Освен,че насрещната искова молба не е приета за съвместно разглеждане ведно основното сезиране по делото,не е отделена за образуване в отделно производство,същата е и върната на подателя като недопустима с изричен диспозитив.В този случай е налице преграждане на заявеното право на защита по насрещния иск,възприето от съда като недопустимо в процесуален план. Поради това и постановеното определение подлежи на обжалване съгласно чл.274 ал.I т.2 от ГПК вр. чл.130 от ГПКОпределение № 670 от 9.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5168/2014 г., III г. о., ГК,Определение № 144 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2238/2017 г., II г. о., ГК Определение № 396 от 23.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1341/2019 г., I т. о., ТК.

Следва да се съобрази и че не е налице прекратяване на делото и не е възможно такова в частта относно насрещния иск,тъй-като поради обжалваното определение, с което същият не се приема за разглеждане и се връща на подателя, не е станал част от предмета му.

Производството по делото е образувано по искова молба с два иска-да се установи пълната недействителност на процесния потребителски договор за кредит и да се осъди частния жалбоподател да заплати всички заплатени по него от потребителя суми в режима на чл.55 от ЗЗД.Тези суми възлизат общо на 523.40 лева,съставени от 400.80 лева неустойка,договорна лихва от 107.60 лева и 15 лв. такса просрочие от 15 лв. Насрещния иск е предявен от кредитора за установяване само на недействителнсостта на чл.7 от потребителския договор,довел до заплащане на горната сума от 15 лева.

Налице е следователно пълен субективен и обективен идентитет между основните претенции и насрещната искова молба.Същата се явява недопустима и правилно е определението на РС-Димитровград.Насрещния иск е обхванат от основите претенции и ще бъде предмет на произнасяне от съда по тях.Налице е и хипотезата на чл.126 ал.I от ГПК ,която извежда недопустимост на предявена по-късно претенция между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Следва да си посочи и че без насрещния иск съдът е длъжен съобразно чл.7 ал.III от ГПК служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в 4 договор, сключен с потребител,да се произнесе по недействителност на целия договор или на отделни негови клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства- Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2020 г., ОСГТК

Ето защо при всички случаи заявеното с насрещния иск ще бъде обхванато от произнасянето на съда по основните претенции.

Ще следва за осъществената защитачерз отговора на частната жалба в полза на Т. Т. Ч. да се заплати от частния жалбоподател на пълномощника й адвокат П. П. сумата от 100 лева на основание чл.38А от ЗА съобразно осъществените действия по изготвяне отговор на частната жалба,правната и фактическа им сложност и предвид Решение по дело С-438/22 на СЕС.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 1300/11.Х I.2024 г. постановено по гражданско дело №1217/2024 г. на Районен съд-Димитровград в обжалваната част.

ОСЪЖДА "Изи Финанс" ЕООД,ЕИК 201196810, гр.София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. "Балша" № 17, ап. 1 да заплати на адвокат П. С. П.,АК-София,Булстат 180639388 сумата от 100 лв. възнаграждение по чл.38А от ЗА по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5