Решение № 4978 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4978 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100501223 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, ответник в първоинстанционното производство, представлявана от гл. юрк. Г.Н., срещу Решение №19526/30.10.2024 г., постнаовено по гр. д. №7088/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 св.

С обжалвания съдебен акт Агенция “Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на ЗД “Бул Инс” АД на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20621,80 лв., регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Автокаско” за вредите, причинени на л.а. марка “Ауди”, модел “А6” с рег. №**** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.01.2021 г. на АМ “Струма”, в района на 8+000 км., посока гр. Перник, вследствие на свличане на скална маса, която ударила превозното средство, което вличане е в резултат на неизпълнение на задължението за управлението и поддържането на пътния участък, включително пътните съоръжения, за които отговаря ответникът, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иск- 31.08.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 1174,87 лв.- разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на 1 първоинстанционното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и такива материалния закон. На първо място, въззивникът поддържа, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователно събитие, покрит риск по имуществената застраховка, доколкото представените от застрахователя Общи условия към застрахователния договор не съдържат подписи на страните по договора, което било задължителен реквизит за възникване на застрахователното правоотношение. На следващо място, сочи, че представения по делото протокол за ПТП възпроизвежда единствено твърденията на водача, който, от своя страна, се явява заинтересован от това да опише фактическа обстановка, която е изгодна, така щото да бъде обезщетен за вредите по застрахования автомобил. Изтъква, че процесния протокол не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него причини за настъпване на ПТП. Излага, че в него липса пълно и ясно описание пътната обстановка и конкретното място. От дадени свидетелски показания се установявало, че автомобилът се е движил около 100 метра на собствен ход след настъпване на инцидента, което противоречало на описаните в протокола причинени щети. Разпитаният водач не успял да посочи какво е било препятствието, причинило вредите върху превозното средство, което водело до неустановеност на механизма на ПТП, противно на приетото от решаващия съд. Неправилно първоинстанционния съд изградил своите изводи въз основа на представени от ищеца частни писмени доказателства, тъй като те са били надлежно оспорени от него и не се ползвали с обвърваща доказателствена сила. Поддържа, че за процесния участък са били изпълнени укрепителни мероприятия по проект, била е налична вертикална маркировка, предупредителен знак “А17”- “Внимание, опасност от падащи камъни”, но последното не представлявало признак за предвидена възможност от сваличище. Твърди, че в случая налице било случайно събитие, тъй като било непредивидимо и непредотвратимо по своя характер, поради което не следвала да бъде ангажирана отговорността му за инцидента. Писмото на “Автомагистрали” ЕАД било относно констатирани участъци с дестабилизирани откоси и наличие на свелечени земни маси и касателно необходимостта от почистване на всички обезопасителни съоражения, като последното не индирикало опасност от свлачища, за което посоченото дружество не е уведомило АПИ. Възразява относно липсата на снимков материал от процесното събитие, като отново обвързва същото с необвързващата сила на представения по делото протокол за ПТП.

Неправилно било приетото от първоинстанционния съд правомерно поведение на водача на увредения автомобил, тъй като по делото нямало събрани доказателства дали последният е управлявал превозното средство с разрешена и съобразена с пътните условия скорост. В този смисъл не следвало да бъде кредитирано заключението на изготвената по делото САТЕ, тъй като тя е работила единствено по протокола, съставен по твърдения на водача на автомобила, както и на неговите свидетелски показания. По-нататък подробно 2 развива своята позиция за липса на настъпил покрит риск по застрахователния договор, водеща до неоснователно изплащане на обезщетението за щетите по лекия автомобил. Дори да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, то твърди регресното вземане спрямо него да е в по-малък размер от присъдения от районния съд, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство. При тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъдената на ищеца сума.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, ищец, ЗД “Бул Инс” АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Застъпва становище за доказаност на предявената от него претенция в нейния пълен размер. Излага, че няма основания да се приеме за недостоверно посоченото в протокола за ПТП.

Липсата на снимков материал не водело до недоказаност на фактите по делото, респ. причините на настъпване на пътния инцидент, които се установявали категорично от събраните свидетелски показания и изготвената автотехническа експертиза. Сочи, че дори пътят да е бил сигнализиран с предупредителен знак “А17”, то водачът на процесния автомобил бил могъл да реагира на тази опасност, ако падането на земната маса е настъпило преди да достигне проблемния пътен участък. Дори наличието на такъв знак не освобождавало отговорността на ответника да обезопаси пътя до степен, в която подобни свлачища да не се случват. С тези аргументи намира, че районният съд правилно е уважил предявеният от него иск, поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна, трето лице- помагач на страната на ответника, “Автомагистрали” ЕАД не е взела становище по въззивната жалба.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от ЗД “Бул Инс” АД срещу Агенция “Пътна инфраструктура” за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 20 621, 80 лв., представляваща регресно вземане възникнало с изплащане на 3 застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Автокаско” за вредите, причинени на л.а. марка “Ауди”, модел “А6” с рег. №**** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.01.2021 г. на АМ “Струма”, в района на 8+000 км., посока гр. Перник.

За уважаване на предявения иск следва да бъдат доказани при условията на пълно доказване следните юридически факти, пораждащи регресното вземане на застрахователя срещу прекия причинител на вредата, както следва: наличие на договор за имуществена застраховка, сключен между него и собственика на увредения автомобил; заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования поради настъпване на застрахователното събитие, както и обичайните ликвидационни разноски, за което по делото няма спор; реализираната щета от ПТП да е в причинна връзка с противоправното поведение под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения да поддържа пътищата и пътните съоръжения в нужното техническо и безопасно състояние, така че да не се стига поради това до пътни инциденти.

Видно от приетата по делото застрахователна полица №Е20600009012 от 30.12.2020 г. между М.С.М. и ЗД “Бул Инс” АД е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка “Автокаско Хит” със срок на застрахователното покритие от 31.12.2020 г. до 30.12.2021 г.

Застрахователната полица носи подпис на както на представител на застрахователя, така и подпис застрахования, който е декларира, че Общите условия по застраховка “Автокаско” са му били предоставени и той се е запознал с тях. Възражението относно действителността на застрахователния договор поради липсата на представени ОУ към исковата молба съдът намира за неоснователно, като въззивната инстанция се солидаризира с изводите на СРС за наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, чийто търговски характер произтича от изричната норма на закона, а не е обусловен от качеството “търговец” на едната от странтие по нея. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на формата й за действителност приложение намира разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, която урежда необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени от закона. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 КЗ е уредено задължителното съдържание на договора. От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на застрахователния договор, а не за неговото доказване /така решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 29 от 07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т.о./. Доколкото 4 представената по делото полица е подписана, то съдът намира, че изискуемата от закона форма за действителност на договора е спазена, като общите условия, с които е било запознато застрахованото лице са станали неразделна част от същия и се намират на общодостъпно място като публикувани на интернет страницата на застрахователя https://www.bulins.com/insurances/avtomobili/kasko, така както е извел и първоинстанционния съд.

По-нататък с оглед въведните от въззивника оплаквания, споредн се явява въпросът дали е доказана следващата кумулативната предпоставка за уважаване на иска, а именно механизмът на настъпване на пътния инцидент, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди за лекия автомобил и ПТП.

За установяване на тези факти в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства, изслушано е и експертно заключение по изготвената САТЕ.

Видно от представения по делото

Протокол за

ПТП

№1785979/31.01.2021 г., съставен от младши автоконтрольор- длъжностно лице, посетило мястото на инцидент непосредствено след настъпването му, се установява, че на 30.01.2021 г., около 20:00 ч. при 08 км., с посока на движение гр. Перник е настъпил пътен инцидент с участието на л.а. марка марка “Ауди”, модел “А6” с рег. №****, управляван от М.С.М..

По отношение на възраженията касателно доказателствената сила на приетия по делото протокол въззивният съд намира следното. Константната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв се ползва не само с формална доказателствена сила относно неговото авторство, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП като местоположението на МПС, участниците, характера и вида на нанесените щети по превозните средства и околната среда, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието /така решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., IТО на ВКС, решение №211/14.12.2015 г. по т.д. №2782/2014 г. IТО на ВКС, решение №71/16.08.2017 г. по т.д.