Решение № 2950 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100509880 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20095987 от 15.04.2021 г. постановено по ГД № 31814 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 78 състав, по предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Н. Р. М. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

149, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че Н. Р. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1300,00 лв., представляваща стойността на потребена от ответника топлинна енергия (ТЕ) за периода от 29.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2018 г., до окончателното плащане, и 150,00 лв. обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1300,00 лв. за периода от 29.10.2015 г. до 11.10.2018 г., като искът за главницата за ТЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 1300,00 лв. до пълния предявен размер от 1371,09 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 29.10.2015 г., а искът за обезщетението за забава е отхвърлен за разликата над сумата от 150,00 лв. до пълния предявен размер от 152,66 лв. и за периода от 15.09.2015 г. до 29.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2018 г. по ЧГД № 69268 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 78 състав. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78 от ГПК за заповедното и исковото производство съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД – трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано в срок от ответника Н. Р. М. (С.), в частта, с която е признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от от 1300,00 лв., представляваща 1 стойността на потребена от ответника ТЕ за периода от 29.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2018 г., до окончателното плащане, и 150,00 лв. обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1300,00 лв. за периода от 29.10.2015 г. до 11.10.2018 г. Въззивникът излага доводи, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно. Поддържа се, че сумата за главница за ТЕ не се дължи предвид извършените от сина на ответника плащания. Твърди се, че за един и същи обект са налице два абонатни номера, при изготвяне заключението на ССЕ вещото лице е работило само по документи представени от ищеца, отоплителните тела в обекта са демонтирани и не е ползвана ТЕ за отопление. Сочи се, че своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност, което не е отчетено от първата инстанция, респ. претендираните суми са погасени по давност. Твърди се, че ответникът не е страна по договор за топлинно счетоводство, не е присъствал на общо събрание на ЕС, договорът е невалиден по силата на ЗЕЕС (отм.), тъй като същият следва да носи подписа на всеки потребител и собственик в ЕС и всяко правоприемство, не сключван и подписван договор с ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, оспорена е цената на доставената ТЕ като нереална, неточно и неправилно определена, начина на отчитане от ФДР. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД – трето лицепомагач на страната на ищеца.

В частта, с която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 1300,00 лв. до пълния предявен размер от 1371,09 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 29.10.2015 г., както и в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 150,00 лв. до пълния предявен размер от 152,66 лв. и за периода от 15.09.2015 г. до 29.10.2015 г., първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка, доколкото в тази част не е обжалвано в срок от ищеца – по арг. от разпоредбата на чл. 296, т. 2 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

2

Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел въз основа на изричното изявление от страна на процесуалния представител на ответника, че предявените искове са оспорени с единственото възражение за извънсъдебно плащане и в този смисъл е разпределил доказателствената тежест, а именно ответникът следва да установи извънсъдебно погасяване на претендираните от ищеца суми. Докладът е приет без възражения от страните. В тази връзка СРС е приел за безспорни всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция. По отношение на възражението, че претендираните от ищеца суми са погасени извънсъдебно от ответника, първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) за размера и цената на реално доставената и отчетена ТЕ за процесния топлоснабден имот, като е уважил частично исковете за цената на ТЕ за БГВ и за обезщетението за забава. Въз основа на посочените доказателства се извършва преценката за реално доставената и потребена в имота на ответника ТЕ за исковия период, цената за които не се установи да е платена.

Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо да добави следното:

В разглеждания случай основаният спорен по делото въпрос е дали претендираните от ищеца суми са погасени чрез извършено от ответника извънсъдебно плащане.

Първоинстанционният съд въз основа изявленията на страните е приел всички останали предпоставки (юридически факти) за безспорни, респ. докладът му по чл. 146 от ГПК е 3 приет без възражения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което въззивният съд приема за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че за исковия период няма данни за извършени от ответника плащания, общо дължимата сума за предоставената от ищеца услуга възлиза на 1371,09 лв., а обезщетението за забава е в размер на 157,82 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при изготвяне на заключението си е използвало първични счетоводни документи, предоставени от ищеца, като е взело предвид и представените от ответника фактури.

На следващо място, следва да се има предвид, че от представените от ответника платежни нареждания се установява, че същите се отнасят за абонатен номер, различен от процесния, а именно: абонатен № 74382, и за друг топлоснабден обект, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****. В разглеждания случай се претендират суми за топлоснабден имот, както следва: гараж № 14, находящ се на адрес: гр. София, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. ****, т. е. посочените платежни нареждания касаят топлоснабден имот, различен от процесния, респ. тези писмени доказателства не са относими към предмета на доказване по настоящото дело.

Предвид изложеното възражението, че претендираните от ищеца суми са заплатени извънсъдебно от ответника се явява неоснователно.

Неоснователен е и доводът, че първоинстанционният съд не е отчел възражението за изтекла погасителна давност. След като СРС принципно е приел, че исковата претенция е установена както по своето основание, така и по размер, е пристъпил към разглеждане на възражението за изтекла погасителна давност, като е приел, че всички вземания преди 29.10.2015 г. са погасени по давност и в тази връзка е отхвърлил частично както иска за главницата за доставена ТЕ за БГВ, така и частично този за обезщетението за забавено изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на ищеца за доставка на топлинна енергия и за услуга дялово разпределение са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и като такива по отношение на тях е приложима 3-годишната погасителна давност (така Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Исковата молба се счита депозирана в съда на 29.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК) и с това действие на ищеца давността за процесните вземания се счита прекъсната от този момент. Всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 29.10.2015 г., са погасени по давност, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Извън погасителната давност са всички процесни вземания, чиято изискуемост настъпва след тази дата (по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

Предвид това, че първоинстанционният съд с доклада си по чл. 146 от ГПК е приел, че исковата претенция е оспорена единствено с възражението за погасяване на претендираните вземания чрез извънсъдебно плащане, респ. приел е за разглеждане 4 възражението за изтекла давност, като процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че няма възражения по доклада, респ. последният е окончателен, по отношение на всички останали доводи, изложени във въззивната жалба е настъпила процесуална преклузия и същите не следва да се обсъждат по същество от въззивния съд. Само за пълнота следва да се посочи, че наличието на два различни абонатни номера за един и същ топлоснабден обект се дължи на това, че единият абонатен номер се отнася до заплащането на ТЕ за отопление (аб. № 265265), който не е включен в предмета на делото, а другият – процесният, аб. № 265230 се отнася до заплащането на ТЕ за БГВ. Т. е. макар за един и същ топлоснабден имот, двата абонатни номера касаят задължения за различни услуги, респ. отнасят се до различни задължения. Същевременно заключението на назначената по делото ССЕ също е приета без възражения от страните.