Решение № 648 от 15.06.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№:648 15.06.2020г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На девети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен

Йосифов

Секретар: Сийка

Хардалова

Прокурор: като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело

№ 284 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.К.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-0769-000118/15.01.2020г., издадена от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на моторно преводно средство (СУМПС), като водач на който са отнети всички контролни точки (к.т.) и не е изпълни задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и немотивираност на обжалваната заповед, защото в нея не са посочени фактически и правни основания за издаване, с което е нарушено правото на защита на адресата. Не е посочен срокът в който може да бъде оспорена и кой е горестоящият орган на издателят й. Оспорва се направената констатация в заповедта, че са били отнети всички контролни точки и се изразява несъгласия с предварителното изпълнение, за което се счита, че е допуснато на основание чл.60, ал.1 от АПК.

Заявява се, че в обстоятелствената част на издадената ПАМ не е посочено с кои наказателни постановления (НП) са отнети контролните точки и дали същите са влезли в сила. Позовава се и на изтеклият период от 10 години, който е счетен за изтекла абсолютна давност за налагането на ПАМ. Прави се искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез редовно упълномощен процесуален представител адвокат А.А. ***, жалбоподателят подържа жалбата. Твърди, че за НП № 11941/06.10.2004г. не е ясно на коя дата е връчено, а за НП № 5222/11.06.2008г. – на кого и кога е връчено. Освен това заявява, че съгласно справката-картон като водач, на 01.11.2008г. са му били възстановени 13 к.т. и на тази дата е бил с 24 к.т. След това на 08.10.2008г. са му били възстановени всички к.т. – 39, след като е преминал 2 годишния период без нарушения. Позовава се и на изтекла 10-годишна абсолютна давност при издаването на ПАМ.

Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращането на жалбата с преписката на съда е изразено писмено становище за нейната неоснователност. Заявява, че към 01.01.2000г. жалбоподателят С.А. е разполагал с 39 контролни точки, като са му били отнети общо 49 точки с конкретно посочени НП. Посочва също, че въпреки отнетите всички контролни точки на водача, по неустановени причини на 26.10.2016г. на същият е било издадено ново СУМПС, валидно до 26.10.2026г. Неточностите в справката-кантон на водача и наличието на контролни точки по нея, според ответника, няма как да игнорират действието на влезлите в сила НП, с които са отнети всичките контролни точки, а без правно значение е и последващото издаване на СУМПС. Пледира за отхвърлянето на жалбата, а при отмяна за заповедта, на основание чл.173, ал.1 от АПК иска делото да се реши по същество и да се постанови да бъдат ли възстановени контролни точки, колко броя и по кое НП с което са били отнети.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.01.2020г., видно от отбелязването в нея (л.6). Жалбата срещу същата е подадена на същия ден (вж. входящия индекс).

Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, като решението на административния съд не подлежи на обжалване, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0769-000118/15.01.2020г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е разпоредено изземването на СУМПС на жалбоподателя поради факта, че на А. в качеството му на водач, са отнети всички контролни точки с влезли в сила посочени наказателни постановления и едновременно с това същият не е изпълнил вмененото му от чл.157, ал.4 от ЗДвП задължение. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на А. са отнети с влезли в сила наказателни постановления, конкретно посочени общо четири на брой, издадени в периода 2004-2008г., а именно:

1. НП № 11941/06.10.2004г. на сектор ПП-Варна, влязло в сила на 12.11.2004г., с което са отнети 16 к.т., (л.11, връчено срещу подпис на нарушителя на 04.11.2004г., с отбелязване, че е влязло в сила на 12.11.2004г.);

2. НП № 934/23.08.2006г., на ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 26.10.2006г., с което са отнети 10 к.т., (л.8, връчено срещу подпис на нарушителя на 18.10.2006г., с отбелязване, че е влязло в сила на 26.10.2006г.);

3. НП № 5222/11.06.2008г. на сектор ПП-Варна, влязло в сила на 12.07.2008г., с което са отнети 18 к.т., (л.12, връчено срещу подпис на нарушителя на 04.07.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 12.07.2008г.);

4. НП № 4018/08.09.2008г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 16.10.2008г., с което са отнети 5 к.т., (л.15, връчено срещу подпис на нарушителя на 08.10.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 16.10.2008г.).

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т.1.4 от заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.19-21).

Спазена е предвидената от закона писмена форма и в заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от текста на самата заповед, като фактическо основание за издаването й същата препраща към издадените срещу А. четири наказателни постановления, които също са приложени към преписката.

Представена е и негова справка-картон като водач, от която се установява, че първото му издадено СУМПС № 4122532 за категории „В“ и „АМ“ на 11.12.1996г. със срок на валидност до 21.10.2006г. На 01.01.2000г., той е получил максималните 39 к.т., а на 20.08.2001г. му е било издадено ново СУМПС № *********, без промяна на категориите, валидно до 17.08.2006г. За две нарушения по НП № 11941/06.10.2004г. са му били отнети общо 16 к.т. на 12.11.2004г., като поради изтичане срока на валидност на предходното свидетелство, на 18.10.2006 му е било издадено ново СУМПС № *********, без промяна на категориите, валидно до 12.10.2016г. Последвало на 26.10.2006г. отнемането на 10 к.т. по НП № 934/23.08.2006г. и на 12.07.2008г. за две нарушения по НП № 5222/11.06.2008г. са му били отнети общо 18 к.т. На 16.10.2008г. по НП № 4018/08.09.2008г. са му били отнети още 5 к.т. След това в справката е отбелязано, че на 01.11.2008г. са били възстановени контролни точки и са останали 24 к.т. Същото отбелязване има и с дата 08.10.2010г., с оставащи максимален брой 39 к.т. Последвало е отбелязване на присъда от 28.05.2013г. с № 433/2013-V-28 и на 06.06.2013г., отнемане на СУМПС преди миграция. Последвало е възстановяване на отнето СУМПС на 31.05.2014г. с описание – изтекло наказание, платени фишове на стойност 120 лв. и платено НП. С акт от 29.07.2014г. са били отнети СУМПС и контролния талон, като свидетелството е било възстановено на 01.08.2014г., а контролния талон – отново отнет с акт на 12.08.2015г. С НП № 15-0299-000118/18.08.2015г. на 22.09.2015г. били отнети нови 5 к.т. Контролният талон бил възстановен на 23.10.2015г. и отново отнет с акт на 25.05.2016г. На 26.10.2016г. били издадени ново СУМПС № *********, валидно до 26.10.2026г. и издаден нов талон. Свидетелството и талонът били отнети с акт на 05.04.2017г. Контролният талон бил възстановен на 24.04.2017г. Последвало отнемането на 6 к.т. на 12.06.2017г. с НП № 17-0320-000287/04.05.2017г., отнемане на контролния талон с акт от 21.05.2018г. и възстановяването му на 25.07.2018г. Два пъти по 6 к.т. точки били отнети с НП № 18-0769-002565/03.07.2018г. и НП № 18-0304-001699/11.07.2018г.

В оспорената заповед е посочен фактът на неизпълнение на разпореденото от закона задължение по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Следователно заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК, заповедта е съобщена на жалбоподателя, което лично е удостоверено от него чрез полагане на подпис. По делото не се твърди, че водачът е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС.

Сезираният съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са му отнети всички контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел предотвратяване на пътнотранспортни произшествия и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква едновременното наличие на две предпоставки, като първата е на водача на МПС да са отнети всички контролни точки, а втората този водач да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Не се спори между страните, че СУМПС не е върнато доброволно. Спорът е относно наличието на втората предпоставка – отнемането на контролните точки.

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения.

Предвид факта, че в настоящия случай за нарушения на А. по ЗДвП са влезли в сила 4 бр. наказателни постановления в периода от 12.11.2004г. до 16.18.2008г., по които са му отнети 49 контролни точки, то приложими са Наредба № I-139/16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002г., в сила от 4.10.2002г.; отм., бр. 4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008 г.) и Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., отм . ДВ, бр. 1 от 4.01.2013г.). И по двете наредби е предвидено, че водачът има първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочените подзаконови нормативни актове, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл правопораждащият факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието.