Решение № 210 от 16.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20202100502255 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№260598 от 14.08.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв. Стефан Стефанов - пълномощник на АНР. ЮР. К., гражданин на ***, срещу решение №1912 от 4.08.2020г. по гр.д.№ 7698/16г. на РС- Бургас, с което същият е осъден да заплати на Етажната собственост на комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“- гр. Созопол, представлявана от управителя К. В. сумата от 2673,82 лв., представляваща разходи за поддържане на общите части на комплекса, дължими за периода от 1.06.2014г. до 30.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.12.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 352,16 лв.- част от направените от ищеца съдебно- деловодни разноски.

Искът е отхвърлен в частта за разликата между уважения размер на иска и претендирания от 7912,31 лв.

Етажната собственост е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 19,86 лв., разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

С въззивната жалба решението на районния съд е обжалвано в частта, с която исковете против ответника К. са уважени. Изложени са оплаквания, че в тази му част то е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не извършил проверка по възражението на въззивника за липса на годен правен субект, който да е надлежна страна в процеса. Поддържа становище, че предвидения уведомителен режим по 1 чл.45б ЗУЕС и по Наредба №РД-02-20-8 от 11.05.2012г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, в сила от 29.05.2012г., издадена от министъра на РРБ, не представлява същинска регистрация, направена след извършена проверка на законността и редовността на представените документи, а представлява уведомяване от лице в качеството му на представляващ етажната собственост. В протокола от ОСЕС, проведено на 29.05.2014г., не ставало ясно коя е сградата от вилното селище „Мапи холидейз“ в гр.Созопол, за която се отнасяло събранието. В имота били изградени шест сгради, за всяка от които следвало да бъде проведено отделно общо събрание, съобразно ЗС и ЗУЕС. В случая не била налице и някоя от хипотезите на чл.18 от ЗУЕС или чл.2 от ЗУЕС. Акцентира се на това, че ЗС и ЗУЕС не допускат учредяване на етажна собственост, а същата възниква по силата на закона. Единствената възможност за учредяване на ЕС била предвидена в чл.25 и сл. от ЗУЕС. В останалите случаи, съгласно ЗЕУС следвало да се проведе първо общо събрание /чл.12, ал.6 ЗУЕС/ или общо събрание /включително и в неотложни случаи/. В случая, в разрез с нормативната уредба едно лице „учредило“ етажна собственост за поземлен имот, вместо за точно определена сграда, като подало документи за определена територия и се самопровъзгласило за неин управител. От това следвало, че липсва годен субект със съответната процесуална правоспособност и дееспособност. Изтъква се, че съдът следи служебно за наличието на процесуална правоспособност и дееспособност, тъй като същите са абсолютни процесуални предпоставки, като въпросът за липсата им може да бъде повдиган по всяко време на делото. Наличието на процесуална правоспособност и дееспособност представляват не само условия за допустимост на процеса, но са и условия за валидност на извършените от или спрямо страната действия. Ако, въпреки тяхната липса, съдът не прекрати делото или основе решението си на непотвърдени действия, извършени от или срещу страна без процесуална правоспособност или дееспособност, неговото решение ще бъде порочно, като порокът му следва да бъде отстранен по реда на обжалването. Моли, решението на БРС да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната част, а производството по делото да бъде прекратено. Претендират се разноски за всички инстанции.

Направено е искане да се разреши на страната да представи документ от Община Созопол, който е свързан с твърдяната регистрация на ЕС на комплекс „Мапи Холидейз“ гр.Созопол.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата Етажна собственост, представлявана от пълномощника адв.Малиава Тлифонова. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че пред първата инстанция са събрани писмени доказателства за наличието на годно правно основание за претендиране на търсените разноски. Налице било валидно проведено общо събрание, при съблюдаване изискванията на ЗУЕС, на което били взети валидни и законосъобразни решения, измежду които и такова за събирането на такси за всеки самостоятелен обект в комплекса, съгласно утвърдена от ОСЕС методика. Било взето и решение за образуване на съдебни дела, посредством които да бъдат събрани неплатените такси от длъжниците за 2 период от три години назад. Горните решения били обективирани в протоколите от Общите събрания на етажната собственост. Приложени били и многобройни доказателства, установяващи извършените от ЕС разходи за поддръжката и управлението на комплекса.

Същевременно, въззивникът не платил дължимите от него пропорционални разходи.

Неплащането от страна на въззивника, като собственик на обект в етажната собственост на определените разходи за поддръжка на общите части било и поводът за образуване на производството пред БРС. Намира за недопустимо твърдението на въззивника, че искът е недопустим. Сочи, че етажната собственост възниква по силата на закона, представлява неперсонифициран правен субект и се идентифицира само и единствено в лицето на своя управител, който я представлява. Неоснователно било и твърдението за липса на етажна собственост. В случая се касаело за т.нар. „хоризонтална“ етажна собственост, за наличието на каквато следвало да са налице няколко предпоставки: общ поземлен имот, в който са изградени повече от една самостоятелни сгради, както и съгласие на собствениците на самостоятелни обекти в сградите, да бъде учредена именно такъв вид етажна собственост, като за целта се провеждало общо събрание, обхващащо всички построени в имота сгради. С проведеното общо събрание собствениците са дали необходимото съгласие. Етажна собственост била налице и когато били проведени и законосъобразни общи събрания, на които били взети законосъобразни решения, влезли в законна сила и подлежащи на изпълнение. Неоснователно било становището на въззивника, че общите събрания следвало да бъдат проведени за всяка сграда поотделно, както и че не било възможно да се изберат общи органи на управление. Когато сградата била с няколко входа, било възможно тя да функционира и като единна етажна собственост- чл.7, ал.1 ЗУЕС. В конкретния случай формираната етажна собственост между отделните блокове имала единна форма на управление и единни органи, поради което докато не настъпи отделяне на един от блоковете в самостоятелна етажна собственост, то не можело да се приеме, че само на това основание проведеното общо събрание на формираната етажна собственост е незаконосъобразно.

Намира за недопустимо твърдението на въззивника, че направената регистрация не е същинска такава. Сочи, че регистрацията на ЕС се прави в съответната община по местонахождението на ЕС, като общината няма право да проверява документите, а служебно вписва подаденото заявление по чл.4б от ЗУЕС. От момента на вписването на заявлението за регистрация, за управител се считало лицето, посочено в него.

Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По допустимостта на жалбата Бургаският окръжен съд приема следното.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от страна, която има правен интерес от обжалване на решението в атакуваната от нея част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.261 и 262 ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Пред районният съд е предявен иск за осъждане на въззивника да плати на етажната собственост сумата от 7912,31 лв. /левовата равностойност на 4045,50 евро/, представляваща неплатени задължения за извършените от ЕС разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС на комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ с идентификатор ***, УПИ II10542,10234, находящ се в гр.Созопол, местността „Мапи“ за периода 30.05.2010г.30.05.2016г., ведно със законната лихва върху главниците /уточнение на л.37- 38 от делото, както и на л.43 от делото на РС/.

Сочи се, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. Созопол, „Каваците“, м.“Мапи“, Сграда А-1, вх.2, ет.3, ап.23, с площ 69,75 кв.м., находяща се във вилно селище „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“. В комплекса била регистрирана етажна собственост, видно от приложеното писмо от Община Созопол.

На Общо събрание на собствениците на жилищна сграда и обекти в нея, проведено на 29.05.2014г., било взето решение разходите по т.17.2.3 да бъдат в размер на 9.60 евро на квадратен метър жилищна площ. На 6.06.2014г. било проведено друго Общо събрание, на което било прието да се търсят по съдебен ред разноските за три години назад, а управителя бил оправомощен да води съдебни дела за това. С решение на Общото събрание, проведено на 1.06.2015г. била приета промяна на сумата за поддръжка на 10 евро на квадратен метър.

Ответникът обитавал целогодишно апартамента от момента на придобиването му, като в качеството му на собственик на имота и в изпълнение на решенията на ОС на ЕС, същият следвало да заплаща на етажната собственост съответните суми за разходи по поддръжката на общите части в комплекса, в това число осветление, вода, поливане, хигиенистки, поддръжка на басейн, охрана, препарати и озеленяване, годишно до м.май на всяка година. Въпреки, че исковите суми били изискуеми, ответникът отказвал да ги заплаща, поради което за етажната собственост възникнал правен интерес да събере дължимите суми по съдебен ред.

Представени са доказателства.

Ответникът А.К. е представил своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

Сочи, че е собственик на апартамент в комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ в сграда А-1, вх.2, ет.3 със застроена площ от 69,75 кв.м., съгласно нотариален акт от 2010г., като апартаментът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Затова намира за изключено от него да се претендира цялата сума.

На второ място сочи, че апартамента му се намира в комплекс, построен в имот с идентификатор ***, който се състои от повече от една сгради- общо 7 на брой.

Това били сгради с идентификатори *** /сграда А-1/; *** /сграда В-1/;

*** /сграда А-2/; *** /сграда В-2/; *** /сграда

С/;*** /сграда за обществено хранене/ и *** /сграда за енергопроизводство/. От приложените протоколи за проведени общи събрания било видно, че те касаят всички сгради в комплекса, което според ответника противоречи на правилата на ЗУЕС. Същият счита, че между две или повече сгради, разположени в едно дворно място 4 не може да възникне етажна собственост. Когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две или повече сгради, които са собственост на отделни лица, какъвто бил случая, нямало етажна собственост. Етажна собственост възниквала за всяка сграда поотделно, когато в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата. В тази хипотеза всяка от ЕС следва да се управлява самостоятелно по правилата на ЗУЕС, включително да бъдат избрани собствени органи на управление. При наличие на общи части между отделни сгради в режим на ЕС, те следвало да проведат съвместно общо събрание по реда на чл.18, ал.1 ЗУЕС относно решаването на въпрос, свързан с тези общи части. В комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“, в несъответствие с предвидения в ЗУЕС режим на режим на управление били формирани общи органи на управление за всички сгради в режим на ЕС, без да има отделни органи на управление за всяка отделна ЕС. Затова счита, че решенията на ОС, които не били формирани съобразно изискванията на закона не могат да създадат целените правни последици. Това, че решенията не били обжалвани от ответника не означавало, че са станали задължителни и той не може да противопоставя възражения относно тяхната незаконосъобразност. Сочи, че решенията от ОС, проведени след 29.05.2014г. са му станали известни през 2017г. Затова намира позоваването на ищеца на разпоредбите на ЗУЕС като основание на вземането за неоснователно и моли исковете да бъдат отхвърлени.