Решение № 941 от 04.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* М. Андонова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120202216 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник – адв. М. М. - БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 001027/15.12.2022 г. , издадено от * – в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл.

68з, предл. 2, вр. с чл. 68и, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. На първо място се оборват изводите на АНО, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В тази връзка се застъпва, че дружеството не е било канено за връчване на НП, нито е отказвало да получи същото. Посочва се, че контролните органи са разполагали с мобилния телефон на управителя, както и с адреса и телефона на пълномощника – но въпреки това не са направили никакви усилия за уведомяване и връчване на НП по този ред. По същество се застъпва, че в хода на производството са допуснати редица груби нарушения на процесуалните правила, както и че поведението на дружеството обективно не осъществява състава на вмененото деяние. Цитира се Решение № 217/01.03.2023 г. по адм. д. № 2125/2022 г. на АдмС-Бургас , което дело се е развило по повод обжалване на Заповед във връзка със същия случай, при което Административният съд е достигнал също до извод за липса на нарушение от страна на търговеца. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника – адв. М. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че няма нелоялна търговска практика, като не се доказва нито един от елементите на това поведение. Заявява, че предвид спецификата на плажния бар – посетителите трябва да наемат чадър, а дали и какви други принадлежности ще използват – зависи изцяло от тяхната преценка, като са възможни всякакви комбинации. В заключение, позовавайки се и на Решението на АдмС-Бургас, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото административнонаказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, жалбата се окачествява като недопустима и неоснователна.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място, съдът дължи да разгледа въпросът за приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, респективно за допустимостта на жалбата. В тази връзка, както е посочено и в Определение № 731/02.04.2013 г. по к.н.а.х.д. № 595/2013 г. на АдмС- Бургас , съдът не е обвързан с констатацията на АНО, че постановлението е надлежно връчено по силата на правната фикция на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, а дължи самостоятелен анализ на фактите, на база на който да прецени дали предпоставките на горепосочената разпоредба са налице или не.

Тук следва да се има предвид, че относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на административнонаказателното производство в съдебната практика няма единно схващане. Според разбирането на някои съдебни състави - връчването на наказателното постановление е уредено в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и от една страна, нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота, която да налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга - връчването на наказателното постановление не може да се разглежда като частен случай на връчване на призовка или съобщение (наказателното постановление не е нито призовка, нито съобщение) и в този смисъл нормата на чл. 84 от ЗАНН не дава основание да се прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК (Решение от 10.06.2011 г. на АдмС- Варна по адм. д. № 856/2011 г.). Според въпросното виждане начинът, по който следва да се връчи НП е или лично на нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Според болшинството съдебни състави обаче, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща относно връчването на НП-тата към прилагане на правилата за връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение № 2187 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 8214/2014 г. на ВАС ; Решение № 847 от 11.05.2017 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 388/2017 г. и много други), поради което и връчването следва да се извършва по начина, разписан в НПК.

2

На база на горното схващане в практиката се наблюдава друга крайност - в Определение от 17.04.2015 г. на АдмС – Кюстендил по к.а.н.д. № 115/2015 г. е прието, че изпращането на НП на нарушителя по пощата чрез известие за доставяне винаги е незаконосъобразно, доколкото такъв способ за връчване на призовки, съобщения и книжа не е предвиден в разпоредбите на чл. 178 и сл. от НПК. Във въпросното определение се приема, че надлежно връчване на НП може да се извърши само по реда на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от НПК - лично на нарушителя или на лицата по чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от НПК, като в заключение се обобщава, че приложимият, съгласно препращащата норма на ЗАНН процесуален ред по НПК, изключва способа за връчване на НП по пощата чрез известие за доставяне.

Според настоящия състав нито едно от двете крайни становища не следва да се приеме за съответстващо на духа и разума на закона. В тази връзка съдът счита, че при връчването на НП следва да се прилагат правилата на НПК, но няма никаква пречка връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може безпротиворечиво да се установи, че административният акт е достигнал до адресата. В този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.

За да може едно връчване било то по реда на НПК, било то по пощата, да се счита за редовно обаче – то следва да бъде извършено съобразно с правилата, които регламентират съответния способ, като доказателствената тежест относно редовното връчване се носи от административнонаказващия орган. Той е този, който следва да представи надлежни доказателства относно редовността на връчването по един от горепосочените два начина.

Ако органът реши да връчи НП-то по реда, описан в НПК същият следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 180 от НПК, съгласно която - връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал. 5), което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал. 6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал. 7). Същевременно в чл. 180, ал.

4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

В случая регламентираната в чл. 180, ал. 5-7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления на юридически лица не е спазена, доколкото няма данни длъжностно лице от КЗП да е направило опит за лично връчване на НП, а видно от материалите (л. 8) АНО е решил да връчи санкционния акт по пощата.

Според настоящия състав, обаче нередовна е и процедурата по връчване на НП-то и по пощата с обратна разписка. В чл. 36, ал. 1 от Закона за пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3 (лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите).

3

Според чл. 6, ал. 4 - условията за доставянето на пощенските прати и пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката - чл. 5, ал. 2 от Общите правила. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не помалък от две /чл. 5, ал. 3 от Общите правила/.

В конкретния случай препоръчаната пощенска пратка, съдържаща обжалваното Наказателно постановление изпратена за връчване на жалбоподателя чрез пощенски оператор с обратна разписка, е върната с отбелязване „преместен”. Няма данни пощенските служители да са изпълнили реда и да са оставили в пощенската кутия известие с покана до получателя, да са изчакали поне 20 дни и чак след това, ако никой не е потърсил пратката да я върнат на изпращача с надлежно отбелязване на всички извършени от тях действия.

Едва ако бяха сторили това можеше да се приеме, че връчителите са изпълнили вменените им задължения – респективно, че административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си по изпращане/връчване на НП-то. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че видно от справка в ТР – от 2011 г. дружеството не е променяло адреса си, поради което и изводът на пощенският служител, че седалището е преместено, очевидно не е верен.

В конкретния случай АНО е приел, че доколкото в обратната разписка е посочено, че лицето е преместило адреса си на управление (който както беше посочено, не е вярно) – то и връчването следва да се счита редовно по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се 4 установи, че той трайно не пребивава на този адрес.

В процесния случай е извършено само едно посещение на адреса, като липсват и доказателства по какъв начин и къде съответният служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирани до лицето пощенски пратки. Отделно от това отбелязването на обратната разписка не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес (Решение № 5787 от 7.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2007 г., I о. ). Следователно липсва първата от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но дори и да се приеме противното, както вече беше посочено за връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл.