Решение № 1572 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110155665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

А. Б. М. е предявила срещу „..” АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3783,09 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода 20.01.2017 г. – 20.07.2021г., начислена за имот, находящ се в гр. София, .., която била погасена по давност. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на потребена вода в описания недвижим имот, за което издал фактури в периода 20.01.2017 г. – 20.07.2021г. Счита, че не дължи заплащането й поради изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията.

В срока за отговор на исковата молба ответникът признава иска по основание и размер, сочи, че задълженията действително са погасени по давност за този период, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема 1 за установено следното:

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Установява се от представената справка за задължения за процесния имот, че в списъка за дължими суми са включени и посочените в исковата молба суми и периоди, като с отговора си по чл.131 ГПК ответното дружество е признало изтеклата погасителна давност по отношение на тези вземания. От представено писмо №Р/Ж-794/03.07.2024г. на лист 7 от делото се установява, че ответното дружество претендира от ищцата заплащане на суми, начислени за период 20.01.2017г. – 13.09.2023г., като изрично е посочило във връзка с молба, подадена от същата за погасяване на сумите по давност, че давността не се прилага служебно, с което е отказало да я приложи извънсъдебно.

С определение от 08.08.2025г. съдът е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства: че ищцата е собственик на водоснабден имот на адрес гр. София, .., като за периода 20.01.2017 г. – 20.07.2021г. до същия са доставени ВиК услуги на стойност 3783,09 лева, за което са издадени фактури. По отношение на вземанията по тези фактури за периода 20.01.2017 г. – 20.07.2021г. на обща стойност 3783,09 лева е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД и същите са погасени по давност.

Съдът намира, че с оглед изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Между страните е спорно дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи ли разноски. Съдът намира че по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски, тъй като с поведението си е станал повод за завеждане на делото.

Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея 2 необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.

Бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно производство, и следователно да ангажира отговорността на ответника за наложените от това й поведение разноски. В конкретния случай на заведен отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания, едва действителен спор между страните по материалното правоотношение – кредитор и длъжник, относно това дали едни вземания са погасени по давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск. С изтичане на погасителната давност възниква едно ново субективно право за длъжника да се позове на тази давност чрез възражение, което всъщност е субективно материално право, съдържанието на което е правомерно да откаже да изпълни на кредитора. Погасителната давност не погасява правото на кредитора, а поражда материалното право на длъжника правомерно да откаже изпълнение.

В този смисъл изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените по давност суми от кредитора, свидетелства единствено, че кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В настоящия случай обаче противно на твърденията в отговора на исковата молба, че ищецът не се е обърнал първо извънсъдебно към дружеството с изложените аргументи за погасяване на вземанията по давност и те да са оставени без уважение, видно от писмо №Р/Ж-794/03.07.2024г. на лист 7 от „..“ АД, ищцата е предприела действия по доброволно уреждане на спора като е отправила възражение до ответника, че претендираните вземания са погасени по давност, но й е било отговорено, че давността не се прилага 3 служебно, с което е било отказано да бъде приложена извънсъдебно. С оглед изложеното съдът намира, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото и следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Претендира се заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. С оглед актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан от НМРАВ, но може да използва същата като ориентир. В настоящия случай с оглед цената на иска размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 650,48 лева, а претендираното от ищцата го надхвърля повече от три пъти.

След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, липсата на събрани допълнително доказателства освен приложените към исковата молба и отговора на искова молба писмени такива, признанието на иска от страна на ответника, то намира за справедливо адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималното по НМРАВ, а именно 650,48 лева. Следва да бъдат присъдени и сторените разноски за заплатена държавна такса и съдебно удостоверение в размер на общо 157 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 807,48 лева разноски на ищеца.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от А. Б. М., ЕГН **********, адрес гр. София, .., съдебен адрес гр. София, .., чрез пълномощника адв. Х. Р., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., че А. Б. М. не дължи на „..“ АД сумата от 3783,09 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода 20.01.2017 г. – 20.07.2021г., начислена за имот, находящ се в гр. София, .., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..“ АД, ЕИК .. да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 807,48 лева /412,86 евро на основание чл.12 ЗВЕРБ/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5