Решение № 411 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. С. като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000503192 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД против Решение 900908 от 22.07.20201 г. по гр.д.

167/2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд (БлОС). С този съдебен акт, дружеството е осъдено да заплати на В. П. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неиумществени вреди от смъртта на внука й М. И. С. с ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 25.07.2018г. в гр. Сандански, заедно с мораторната лихва, считано от 20.05.2019г., както и да заплати на И.

В. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неиумществени вреди от смъртта на племенника му М. И. С. с ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 25.07.2018г. в гр. Сандански, заедно с мораторната лихва, считано от 20.05.2019г. Исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявена от И. В. С. е отхвърлена за разликата между присъденото обезщетение от 50 000 лева и претендираното такова от 100 000 лева. При този изход в производството, съдът се е разпоредил с отговорността за такси и разноски (чл. 78 ГПК) и е определил възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на процесуалния представител на ищците.

Застрахователят оспорва решението изцяло в уважената част на исковете, като го счита за неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че не са налице изискванията на ТР 1/21.06.2018г. по ТД 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за определяне и присъждане на обезщетение за болки и страдания при ищците, а алтернативно намира обезщетенията за силно завишени и неотговарящи на критерия за справедливост по чл. 52 1

ЗЗД. Моли САС да отхвърли исковете, респективно да се намалят присъдените обезщетения.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещните страни – И.С. и В.С. с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Претендира се възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани, като в отхвърлителната му част, решението на БлОС е влязло в законна сила, като необжалвано от никого.

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. И. С. на 03.08.2018г. вследствие на ПТП, реализирано на 25.07.2018г. в гр. Сандански. Ищци са И.С. и В.С., съответно чичо и баба на починалото дете. Те претендират да бъдат обезщетени със сумите от по 100 000 лева, ведно с мораторната лихва от 20.05.2019г., твърдейки че неочаквната смърт на малкия М. им е нанесла големи болки и страдания. Решението на първоинстанционния съд е постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, както и приемане на съдебнапсихологическа експертиза (СПЕ).

САС намира, че обжалваното решението на БлОС е валидно и допустимо. Видно от съдържанието на въззивната жалба и отговора на същата, между страните не се формира спор за обстоятелствата около процесния деликт, в това число, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на застрахования при въззивника автомобилист С. Я., нанесени вреди, както и причинноследствена връзка между противоправното поведение на водача и настъпилата смърт на М.

С.. По делото са налице писмени доказателства за това, че Я. е осъден за процесното ПТП, с влязла в сила присъда, която следва да се възприеме от настоящия състав по фактите, очератни с нормата на чл. 300 ГПК.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение, въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба. Видно от същата, спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху следното: А) Налице ли са изискванията на ТР 1/21.06.2018г. по ТД 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС при въззиваемите В.С. и И.С., за да получат обезщетение за неимуществени вреди; Б) при положителен отговор на предходния въпрос, дали определените им от БлОС обезщетения отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По спорните въпроси, настоящата инстанция намира следното:

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите С. С., Ю. Т. и И. Т..

От свидтелските показания на С. С. (съпруга на И.С. и снаха на В.С.) се установява, че тя и нейния съпруг, живеели в една къща с М.. Свидетелката сочи, че В. е негова баба, 2 която се грижила за него и живеели в един апартамент.

Въззиваемата В. е баба на М. и живеели заедно, като бабата се е грижила чество за внука си.

Водила го и го връщала от градина, в домакинството също били заедно. Твърди се, че М. и баба му В. живеели заедно на един етаж, в едно домакинство, въззиваемата готвила, чистила и прала дрешките на детето. М. живеел на четвъртия етаж, а свидетелката и И.С. живеели на втория етаж. М. почти всеки ден бил при тях и играел с техните деца в градинката.

Ежедневно комуникирали, той много обичал чичо му да го води на буса, ходили на разходки, а предишното лято били заедно на море. Били заедно по празниците, а освен това се събирали заедно поне веднъж в седмицата. От свидетелските показания се установява, че В. била на мястото, когато блъснали М. и тя видяла всичко. Изпаднала в паника от ситуацията и плачела постоянно. Свидетелката С. посочва още, че след като откарали М. до Пирогов, се преместили в Костинброд, за да с а по-близо до детето и да ходят всеки ден при него. Когато се обадили от болницата, че детето е починали, били в Костинброд. В. била припаднала, изгубила съзнание, повикали помощ на телефон 112. Правили й успокоителни инжекции. След това получавала паник атаки, сърцебиене, задух и след смъртта на детето се затворила в себе си. Сочи също така, че нейния съпруг И. понесъл също тежко смъртта на племенника си. Бил на работа, когато се случил инцидента, също посетил детето в болницата, а като се прибрал вкъщи не говорел, затворил се в себе си, обикалял из стаята, държал се за главата.

Вторият свидетел, Ю. Т. дава показания близки до тези на С. С., като сочи, че В. и И. били много близки с М. и се виждали почти всеки ден с него. Свидетелката описва много подробно състоянието на В. за случилото се, като сочи, че се чувствала зле, дала му първа помощ, вдигнала го от земята, чувствала се безпомощно и била съсипана. Счита, че В. не е продоляла и няма да преодолее загубата и ходела често на гробищата. И. също бил потресен, съсипан и безпомощен, че не може да даде никаква помощ за детето. Започнал да изпитва страх за собствените си деца, както и за другото дете, което е на третия етаж, говорел често за М..

Третият свидетел, И. Т. дава показания, които са идентични с тези на първите двама сидетели.

Вещото лице – психолог В. М. счита, че с внезапоното настъпване на инцидента и невъзвратимата загуба на шестгодишния М., психологичното състояние на въззиваемите покрива критериите на остра реакция на стрес. Към настоящия момент И.С. е с протрахирана реакция на стрес, кето се подсилва от безвъзвратната загуба на племенника му. По-сериозно обаче е психологичното състояние на В.С., тъй като при нея става въпрос за усложнена реакция на скръб, която е протрахиран отговор на тежка психическа травма, която е причинила дълбик стрес и не отзвучава в рамките на общоприетия адаптационен период, а промяната е значителна и негативна.

Съдът намира, че няма основания да не се кредитират обсъдената СПЕ, както и гласните доказателства, събрани пред първата инстанция.

3

От правна гледна точка, САС в настоящия си състав намира следното:

Съгласно ТР 1/21.06.2018г. по ТД 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. на ВС и Постановление на 5/69 г. на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт)

Конкретните ищци са баба и чичо на починалото дете. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

В посочения контекст, събраните по делото доказателства сочат еднозначно, че такава особена близка привързаност е налице между М. и баба му, но не и между детето и чичо му.

Това не следва да се разбира в смисъл, че И.С. е възприел с безразличие смъртта на племенника си, а напротив. Данните от свидетелските показания и приетата СПЕ сочат, че същият е понесъл зле лошата новина, преживял е стрес, живеел е в една сграда с племенника си и неговото семейство, но на различни етажи, събирали са се и се виждали, макар и не ежедневно. Отношенията между чичо и племенник са били близки немалко, но не могат да бъдат характеризирани „особено близки” по смисъла, вложен в мотивите и диспозитива на тълкувателното решение – до такава степен, която да обоснове присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Близостта между чичо и племенник е обусловена от съжителството им в една сграда и на различни етажи, близостта между децата на двамата братя, кръвната връзка между братята, взаимопомощта, която са си оказвали, вкл. събиране по празници, ходене на море понякога и др. – все обстоятелства, които сочат близост и топлота, но в никакъв случай не и необичайност за общоприетото в българския семеен модел или особена изключителност на създадените между чичо и племенник взаимотношения, като напр., 4 заместване на бащата от чичото, тъй като детето е било отглеждано от баща си и майка си.

Поради това, САС не намира основания за присъждане обезшетение за неимуществени вреди на И.С..

Това не се отнася обаче за бабата В.С.. Неимуществените вреди от смъртта на М. при нея са такива, че е напълно доказано, че смъртта на внучето й е нанесла морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС.

Претендиращата обезщетение баба е доказала пълно и главно, че е изградила с починалото си внуче особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Това е напълно ясно, както от гласните доказателства, така и от СПЕ, понеже в.л. М. сочи, че тя продължава да страда чрезмерно, вкл. и извън така наречения „адаптационен” период след смъртта на М.. Това се допълва от свидетелските показания, че са живели заедно в едно домакинство и бабата се е грижила ежедневно за внука си в различни аспекти.

Разпечатката съдържа 40 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6818a2a-2460-4426-b36b-1b25df1db33a