Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261485 от 17.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2640/2020
Вид
Решение № 261485
Подписан
17.05.2021
В сила
15.06.2021
Състав
КРИСТИНА ЯНКОВА ТАБАКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№

261485 17.05.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2640 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е.Н.П., ЕГН **********, против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща неправомерно надвзета възнаградителна лихва, през периода 17.02.2015г. до 17.02.2020г., формирана от едностранно увеличение на лихвата по кредита от страна на Банката, както и от генерирани лихви, вследствие на капитализирани договорни лихви и такси към главницата.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 457.09 лева, представляваща неправомерно надвзета възнаградителна лихва, през периода 17.02.2015г. до 17.02.2020г., формирана от едностранно увеличение на лихвата по кредита от страна на Банката, както и от генерирани лихви, вследствие на капитализирани договорни лихви и такси към главницата.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2005 г. ищецът е сключил с ответната Банка, Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който е договорено предоставянето на банков ипотечен кредит в размер на 10 460 лева. Съгласно чл. 5 от договора ищецът се съгласил да заплаща кредита на месечни анюитетни вноски, дължими, считано от 16.04.2005 г., в размер на 127 лева. Ответната Банка неколкократно увеличавала месечната погасителна вноска по кредита с мотив за увеличение на лихвения процент.

Въпреки несъгласието на ищеца, той е заплащал едностранно променените суми под страх от иницииране на производство по чл. 417 от ГПК. Разликата между действително уговорената и реално платената цена на финансовия ресурс била заплатена без правно основание, тъй като плащането било извършвано при едностранно увеличение на лихвения процент по кредита, капитализиране на възнаградителни лихви и такси към главницата, като същевременно не били налице условията за едностранно увеличаване на лихвения процент от страна на ответното дружество, въз основа на пазарния СОФИБОР и същевременно се основава на нищожни клаузи от сключения договор, даващи право на ответната Банка да променя едностранно погасителните вноски. Същите били обективирани в следните текстове: в чл.6.2, чл.7 и чл. 21а от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.03.2005г. Посочените клаузи били нищожни поради противоречието им с разпоредбите на чл. 9, на чл. 10 и на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 и на чл. 146, ал. 2 от Закона за защита па потребителите. Ищецът имал качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Ищецът посочва, че съгласно чл. 6.2. от договора след изтичане на едногодишния срок, кредитоискателят заплаща лихва в размер, определян периодично от Банката и в зависимост от обявените от Банката условия, на които кредитополучателят отговаря. Промяната на лихвата от Банката била задължителна за страните. Банката била договорила възможност едностранно да променя възнаградителната лихва въз основа на неясни компонентни, за които не е постигната договореност при какви условия и какви тематически фактори ще обуславят правото на Банката да увеличава цената на предоставения кредитен продукт.

Поради невключването в договора на конкретните компоненти, формиращи базовия лихвен процент и математическия алгоритъм, формулиращ тежестта на всеки един от факторите, обуславящи промяна па лихвата, страните не били създали правна връзка, обвързваща ги с промяната на базата на лихвата. Ищецът твърди, че е налице хипотезата на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 ЗЗП, тъй като промяната на базисния лихвен процент на Банката било условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на Банката; клаузите били наложени на ищеца, без да му е предоставена възможност да се запознае със съдържанието им преди сключването на договора, Банката имала право да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и основанието за такава промяна се характеризирало с неяснота и неопределеност. Възразява, че определянето на лихвения процент противоречало на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната „Банка ДСК“ ЕАД, с който оспорва иска.

Възразява за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане.

Признава обстоятелството, че на 16.03.2005 г. между страните бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот в размер на 10 460 лева, със срок за издължаване 180 месеца.

Твърди, че съгласно чл. 6.2 от Договора след изтичане на едногодишния срок, кредитополучателят заплащал лихва в размер, определян периодично от кредитора. В чл. 6.1 към датата на сключване на Договора за кредит, фиксираната лихва е в размер на 12,25 % за период от една година. Изначално договорът е сключен като договор с променяема лихва, а не с фиксирана цена. Съгласно 1.7 от Договора, лихвата по разрешения кредит се капитализирала месечно. На основание Договор за кредит, т.6.1. и 6.2. за първата година от усвояване се заплащала фиксирана лихва от 12.25 %, която след изтичане на периода се актуализирала. Настъпилата промяна на лихвата на 29.03.2006 г., като същата е променена от 12.25 % на 14.25 %. Следващата и последна промяна на лихвата била извършена на 21.10.2008 г. от 14,25 % на 15.25 %. Единствено БЛП можел да бъде променян едностранно при наличие на изчерпателно изброени предпоставки. За извършената промяна било изпратено уведомително писмо до клиента. Считано от 21.10.2008г. до датата на пълното погасяване на кредита, нямало изменение на БЛП.

Оспорва изложените от ищеца доводи във връзка с неравноправния характер на клаузите на процесния договор за кредит.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 457.09 лева, представляваща неправомерно надвзета възнаградителна лихва, през периода 17.02.2015г. до 17.02.2020г., формирана от едностранно увеличение на лихвата по кредита от страна на Банката, както и от генерирани лихви, вследствие на капитализирани договорни лихви и такси към главницата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищецът е да докаже, че е заплатил на ответника сумата от 3 457.09 лева – като част от месечни вноски по кредита за погасяване, именно на договорна възнаградителна лихва за исковия период, с която сума Банката - ответник неоснователно се е обогатила, както и да установи всички възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на цитираните клаузи от договора на сочените основания от ЗЗП и ЗЗД.

При условията на пълно и главно доказване, ответната Банка следва да установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума като възнаградителна лихва по кредита за упоменатия период, както и основанието за увеличаване на лихвения процент по кредита, което е обвързано от обективни критерии и причини за извършената едностранна промяна на лихвения процент по договора за кредит, които са извън контрола на Банката.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за основателен по следните съображения:

По делото не се спори, че между страните е подписан Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.03.2005 г., с предоставена сума в размер на 10 460 лева, със срок за издължаване 180 месеца – до 16.03.2020 г., считано от датата на усвояване– 16.03.2015 г., чрез месечни анюитетни вноски.

В чл. 6.1 от Договора е предвидено, че за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 12.25 % за период от една календарна година, считано от датата на усвояване на кредита. В чл. 6.2. е посочено, че след изтичане на едногодишния срок, кредитоискателят заплаща лихва в размер, определян периодично от Банката и в зависимост от обявените от Банката условия, на които кредитополучателят отговаря. Промяната на лихва от Банката е задължителна за страните. Според чл. 7 от Договора, лихвата по разрешения кредит се капитализира месечно. Съгласно чл. 21, б. „а“, кредитополучателя дължи такса за управление на кредита, която всяка година на падежната дата по т.5 се капитализира към дълга.

Съгласно чл.23, за неупоменатите в договора условия важат разпоредбите на Закона за банките, наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове, както и Общите условия за предоставяне жилищни кредити на граждани, с които кредитополучателят е запознат.

Представено е извлечение от сметка и доказателства за извършени плащания по процесния договор за кредит.

Няма спор, че към датата на предявяване на иска, погасената сума е в размер на 22 797.66 лева, като към датата на подаване на исковата молба, са останали дължими 2651.68 лева.

Съгласно протокол № 46 от 16.10.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите/КУАП/ на Банка ДСК, е взето решение, във връзка с изменение над 1% за месец на стойността на Leonia, Euribor и Libor за щ.долари и изменение над 0.5 % за месец на индекса на потребителските цени за България през последното шестмесечие, считано от 21.10.2008 г., да се увеличи базовият лихвен процент /БЛП/, като по жилищните и ипотечни кредит на физически лица в лева да стане от 4,69% на 5,69%.

Подобни решения са взети и преди това, видно от протокол № 40 от 23.08.2007 г. на КУАП, протокол № 13 от 20.03.2008 г. на КУАП, протокол № 44 от 10.10.2008 г. на КУАП, с които по същите причини, БЛП е увеличен, считано от 10.09.2007 г. – от 4,69% на 5,69%, считано от 02.04.2008 г. – от 5,19% на 5,94%, считано от 21.10.2008 г. - от 5,94 % на 7.44%.

Представени са Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на граждани и документи, които трябва да се представят при подаване на молба за разрешаване на кредит- без дата (л.74-76).

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е посочило, че не е предоставена от ответната Банка Методология за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица, поради което и не може да отговори на въпроса как е формиран БЛП. Посочило е още, че за периода от първоначалното усвояване на кредита до м.11 2006 г. се установява плавно понижаване на 1-месечния индекс Софибор; от м.11.2006 г. до м.11.2008 г. следва значително повишение на същия; от м. 11.2008 г. до м.08.2012 г. следва значително намаление на изследвания индекс; от м.08.2012 г. до м.06.2018 г. следва плавно намаление, като стойностите му след м.09.2017 г. са отрицателни.

Посочило е също, че съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета, считано от 01.07.2018 г. БНБ спира изчисляването и публикуването на лихвения индекс Софибор. Установява, че от 01.07.2018 г. „Банка ДСК“ АД заменя използвания лихвен индекс Софибор с нов референтен лихвен процент /РЛП/, като за съществуващите кредити на физически лица в лева, сключени преди 01.07.2018 г. новият РЛП е равен на стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над един ден и до две години“ и изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент остава непроменен към датата на замяната. Вещото лице, изрично е посочил, че при определяне на лихвения процент по кредита, „Банка ДСК“ АД не се е съобразявала с движението на индекса Софибор. Установява също, че през целия период на кредита е имало увеличаване от страна на Банката на възраградителната лихва, като това увеличение е вследствие на а) промяна на лихвения процент и б) капитализиране в главницата на начислената възнаградителна лихва от предходен месец и годишната такса за управление на кредита. Сочи, че лихвеният процент по кредита е променен в увеличение два пъти за целия период на кредита – на 16.03.2006 г., на основание чл. 6.1 от Договора, поради изтичане на преференциалния период от 12,25 % на 14,25 %.