Решение № 164 от 11.06.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ботевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100613 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба на ЗД „*****“ АД, ЕИК: *****, гр.

София, бул. „*****“ № 43, срещу Б. В. Н., ЕГН: **********, гр. ****, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „ЗД *****“ АД се твърди, че: На 18.01.2024 г. на РП I-3, с.

Разлив, ул. „Трети март“, 195.50 км., било настъпило ПТП, причинено от водач на л. а.

„Рено“, модел „Клио“, рег. № *****, вследствие на което били причинени неимуществени вреди на пешеходеца Н. Е. Р.: мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шиения отдел на гръбначния стълб, контузни рани и отоци на коленните стави. За това от МВР, ПП-КАТ, бил съставен КП за ПТП № 1/2024 г. Процесният л. а. бил управляван от ответника Б. Н., който избягал от местопроизшествието. ЗД е платило на пострадалото ФЛ сумата от 6 400 лв. по спогодба за обезщетяването му за неимуществени вреди, тъй като процесният л. а. е бил застрахован по време на ПТП именно в ищцовото дружество. С оглед на изложеното ЗД е подало заявление пред БРС по чл. 410 ГПК срещу виновния причинител на ПТП, ответника, но последният е възразил срещу претенцията, поради което дружеството е предявило процесния УИ по чл. 422 ГПК, с който иск да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството следните суми:

6 400 лв. за главница — чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ; ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда: 17.12.2024 г., и законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 522.28 лв. за периода от 16.05.2024 г., когато бил изтекъл срок, даден от дружеството на длъжника/ответника за доброволно плащане, до 16.12.2024 г. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Б. В. Н. се заявява, че: Действително, той бил управлявал процесния л. а. на посочения ден и на посочено място, и то във посоченото време, но (1) не бил избягал от мястото на ПТП, (2) не е бил употребил алкохол или наркотични вещества, (3) движил се рамките на разрешената скорост; но (4) пострадалият неправилно, тичайки, целенасочено и съзнателно е навлязъл в платното за движение, ударил се в предния десен калник на л. а., паднал на колене, след което пресякъл платното за движение, тичайки. Водачът на МПС е указал съдействие на пострадалия и му предоставил 50 лв. за обезщетение. След това пострадалият Н. Е. Р. напуснал платното за движение, 1 отивайки на училище. По-късно директорът на училището позвънил на тел. № 112, където пристигнали представители на СП и РУ в гр. Правец. С оглед на изложеното ответникът моли БРС да отхвърли предявения срещу него иск като недоказан и неоснователен. В о. с. з. на 09.06.2026 г. ответникът признава иска за сумата от 1 000 лв., т. е. за частично основателен за увреждане на коленете на детето, но не и за комоцио, което не е било доказано.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 18.01.2024 г. около 10:35 ч. е настъпило ПТП между л. а. „Рено Клио“, рег. № *****, застрахован при „ЗД *****“ АД, видно от Комбинирана застрахователна полица № BG/07/523002025970, за периода от 08.07.2023 г. до 07.07.2024 г., вкл., управляван от ****, от една страна, и Н. Е. Р., ЕГН: **********, от друга страна. ПТП станало на ПП-3 в с.

Разлив, общ. Правец, в района на 195.50 км, ул. „Трети март“. Р. се е опитал да пресече пътното платно на място, което не е било обособено за това, за да си купи химикал за училище. Той е изчакал да мине т. а., който е бил пред л. а. на Нечев, а след това се е затичал и се е блъснал странично в последния л. а., по-конкретно, в предната дясна част на капака на л. а. След като е ударил двете си ръце върху капака на л. а., Р. се е извъртял и е паднал на колена на асфалта, ожулвайки ги. — Удар на главата на пешеходеца не е имало: нито първоначален в л. а., нито последващ в земята (никой от свидетелите не твърди това, в т. ч. и самия пешеходец). — Подир това Р. е станал и изтичал на отсрещния тротоар.

Обстоятелствата по пресичането тичешком, удара и поведението на пешеходеца след това се установява от процесния запис, показанията на свидетеля — очевидец *****, която изтъква, че Р. е възприел л. а., но въпреки това се е затичал срещу него. Р. впрочем сам признава при разпита му като свидетел, че е тичал при ПТП и че от него е получил охлузни рани по коленете.

След ПТП и след като пострадалия Н. Е. Р. пресякъл пътното платно, водачът на л. а.

**** е спрял и със случайно намиралия се там Т.о Н. Н., ЕГН: **********, гр. Правец, ****, са установили, че на Н. Е. Р. му нямало „нищо“, освен че бил с ожулени колене. Нечев предложил на 50 лв. на Р., за да го обезщети за инцидента. Р. взел парите и се разбрал с Нечев, че няма да уведомяват МВР за ПТП. Малко по-късно същия ден обаче Р. е разказал на кмета на селото св. Н. В. Г. за ПТП, която е подал сигнал на 112 за инцидента. На св. Г. пострадалият Р. е заявил, че от ПТП е получил само охлузвания на колената. По-късно в селото пристигнал екип на СМП, а след това — и служители на МВР. (Всичко това следва от разпитите на св. *****, св. ***** Г., св. Н. Е. Р., св. Н. В. Г.. Прочее възражението на ищеца, че не било доказано тичането на Р. е неприемливо: то не кореспондира с доказателствения материал по делото, защото всички свидетели, в т. ч. и пострадалия, сочат, че същият е тичал, преди да се случи ПТП.)

Непосредствено след ПТП Н. Р. бил прегледан от ЦМП — гр. София, филиал — гр.

Правец, като било установено, че пострадалият не е имал счупвания, а само охлузвания на двете колена. Бил е в съзнание, нямал е отпадни симптоми, зениците му са били нормални, отварял си е очите спонтанно, вербалният му отговор е бил ориентиран, двигателната му реакция е била подчиняваща се, честотата на дишането му е била 10-24. (Вж. Фиш за СМП от 18.01.2024 г. на ФСПМП — гр. Правец.)

На 18.01.2024 г. Н. Е. Р. е посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като по негови и на родителя му данни екип на СМП в гр. Ботевград го е насочил към преглед в УМБАЛСМ. На тази дата, непосредствено след ПТП, Р. не е посочил никакви оплаквания, свързани със симптоми на мозъчно сътресение, а д-р **** от спешния кабинет по детска ортопедия е констатирала, че Р. е в задоволително общо състояние, контактен и адекватен, без болки в областта на гръбначния стълб и таза, с контузни рани (само) в областта на двете коленни стави с оток и болкова симптоматика при максимална флексия и екстензия. (Вж. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 13487/18.01.2024 г.)

2

На 21.01.2024 г. Н. Е. Р. е посетил отново същото лечебно заведение, но този път с нови с оплаквания за „странично удряне“, от което имал „силно главоболие, гадене и световъртеж, силна болка в шията“. Същият е посочил, че нямал спомен за кратък период от време след травмата. Бил е прегледан от д-р ***** от спешния кабинет за неврохирургия към УМБАЛСМ. (Вж. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 15399/21.01.2024 г.) На 18.01.2024 г. бил съставен КП за ПТП с пострадало лице № 1 от РУ на МВР — Правец, от който следва, че водачът е бил тестван за алкохол и наркотици, но пробите са били отрицателни. (КП е съставен от мл. автоконтрольор ****.) С постановление от 01.03.2024 г. БРП е отказала да образува ДП за случая, тъй като от ПТП Р. е получил само охлузни рани по коленете, а вина за ПТП е имал малолетния Р., който обаче не носел отговорност като такъв. Независимо от това на водача Б. В. Н. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. съгласно чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на основание нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП: несъобразяване на скоростта за движение с всички обстоятелства по пътното платно, с НП № 24-0322-000049/11.03.2024 г. на Началника на РУ Правец към ОД на МВР София. С НП № 24-0322-000050/11.03.2024 г. на същия административен оран водачът е бил санкциониран и с административно наказание „лишаване от право на да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, изразяващо се в това, че в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „д“ ЗДвП той е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Двете НП са били връчени на Н. на 12.03.2024 г. и са влезли в сила на 26.03.2024 г., тъй като не са били обжалвани.

„ЗД *****“ АД, от една страна, и Н. Е. Р. чрез майка си *****, ЕГН: **********, която е била негов задължителен представител, и упълномощения адв. ***** Н.а, от друга страна, са постигнали съгласие на 18.03.2024 г. (преди НП да влезнат в сила) в писмена форма, по силата на което дружеството е платило на Р. за имуществени вреди по сметка на адв. ***** Н.а сумата от 6 400 лв. На 02.05.2024 г. застрахователят е изпратил регресна покана до Б. В. Н. за плащане на сумата от 6 400 лв., който я е получил на. 08.05.2024 г. След като не последвало плащане от Н. към АД, АД е подало заявление по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2356/2024 г. на БРС. Длъжникът Н. е възразил срещу вземането на заявителя, а последният предявил настоящия УИ по чл. 422 ГПК, за което е образувано гр. д. № 613/2025 г. на БРС.

От назначената по делото съдебно-компютърно-техническа експертиза (СКТЕ) се установява, че:

(1) ВЛ не е открило данни за манипулации върху записа, макар че в него има дефекти: кратко връщане назад (микропрекъсване) на видеото в петата секунда, спиране на записа в известни малки интервали. В о. с. з. ВЛ уточнява, че по принцип видеокамерите за наблюдение снимат на периоди, но понякога при събиране на градуса може да се получи микропрекъсване. В случая сцената е малко отдалечена и затова камерата прекъсва. Не може да се даде категоричен отговор дали прекъсванията са били дело на човешка намеса, или не; защото, ако се направи манипулация в тези моменти, може да се получи скриване на кадри.

Няма основание да се смята, според ВЛ съгласно разпита му в о. с. з., че има намеса в записа, но има вариант да се скрие в такъв момент някаква манипулация. ВЛ обаче е категорично, че при пресичането на лицето и удара от колата, — които са релевантните за делото факти, — няма прекъсвания на камерата.

(2) ВЛ изтъква, че камерата е била насочена към площадка, съдържаща беседка, две тенис маси и няколко скамейки. Тя е била в заден кадър и е обхващала и път, по който се движат автомобили. В горния десен ъгъл, точно под цифрата 9 на минутите, се е виждало неидентифицирано лице, стоящо право на тротоара и гледащо към улицата. Няколко неидентифицирани лица също са седели и разговаряли в беседката. В 7. секунда на записа се появят бяло т. а. и зад него тъмен цвят л. а. В края на 8. секунда на записа т. а. се виждало как т. а. е минал покрай неидентифицираното лице, което в същия момент е тръгнало да пресича. В 11. секунда последното лице се е ударило в минаващия л. а. странично. В 12. секунда л. а. е спрял, неидентифицираното лице се е изправило. В 14. секунда от записа неидентифицираното лице се е изправило и е довършило процеса на пресичане на улицата (тичайки). След пресичането на улицата последното лице е застанало на отсрещната страна на улицата на позиция, закрита от дърво. От 14. до 30. секунди л. а. съвсем бавно се е върнал 3 назад, през това време хората, стоящи на беседката, са се насочили към местопроизшествието. Към 44. секунда на записа автомобилът е спрял до тротоара, едно от лицата, стоящи преди това в беседката, е застанало до л. а. и му е давало сигнали, другите са отишли до лицето, ударило се в л. а. След първата минута на записа всички лица са били на отсрещната страна на улицата и според ВЛ са водели разговор, което е продължил до края на записа, а именно 2 минути и 58 сек. В нито един момент не е имало достатъчно ясен кадър, за да бъде идентифицирано което и да е от лицата участващи във видеозаписа.