Решение № 2008 от 12.08.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2008

Добрич, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700366 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на В. С. Д. с [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, подадена чрез адв.С. К. – АК Добрич, срещу Заповед № 26 – 1717-000033 от 25.05.2026 г., издадена от О. С. - началник сектор към – ОД на МВР-Добрич, Първо районно управление – Добрич, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Релевира доводи за неизяснена фактическа обстановка, липса на нормативно препращане към относимата административнонаказателна разпоредба в нормата на чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, въз основа на която е издадена ЗППАМ. Твърди се, че с издаването на заповедта се засягат права и законни интереси в по-голяма от необходимата степен, за което се смята, че е в нарушение на нормите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В открито съдебно заседание, чрез адв. С. К., поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в договорения размер, както и такси за образуване на делото.

Ответникът, главен инспектор О. В. С. - началник сектор към – ОД на МВР-Добрич, РУ 01 – Добрич, в писмено становище рег. №1717-6478/ 05.06.2026 г. (л.33) намира жалбата за неоснователна и иска същата да се остави без уважение. Посочва, че обжалваната заповед не страда от пороци, съставляващи отменителни основания, съответства на материалния закон и на неговата цел. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, главен юрисконсулт М. Ж., изтъква, че ЗППАМ е правилна и законосъобразна, тъй като към датата на издаването ѝ са били осъществени всички нормативно установени предпоставки. Подчертава, че жалбоподателят Д. е бил многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП, за което свидетелства неговата справка като водач, като с НП № 26-0851-000282 от 21.04.2025 г. вече му е било наложено административно наказание глоба за управление на чуждо МПС, за което не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при съставен на 23.03.2025 г. АУАН. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните. От фактическа и правна страна приема за установено следното:

С оспорената Заповед № 26 – 1717-000033 от 25.05.2026 г., издадена от началник сектор в Първо РУ - Добрич към ОД на МВР – Добрич, на Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпрос с отговорността, но не повече от 6 месеца, затова, че на 25.05.2026 г. около 1:42 ч. в община [населено място], като водач на МПС БМВ 530Д с рег. № [рег. номер], при движението си по околовръстен път II-97, на пресечката с ДГС, посока КПП Владимирово, управлява чуждо МПС със служебно прекратена регистрация, заради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 10.03.2026 г.

За деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №4610909 от 25.05.2026 г., в който се съдържа описание на същата фактическа обстановка. При съставянето на акта слещу жалбоподателя са иззети СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. Актът е бил връчен.

ЗППАМ е връчена на 26.05.2026 г., а жалбата против нея е подадена на 03.06.2026 г. в административния съд. В административната преписка се съдържа справка за нарушител/водач В. С. Д., срещу когото са били съставени 15 АУАН, издадени 13 броя НП, 47 бр. фишове и 3 бр. ЗППАМ, както и една Мотивирана резолюция (л.25-32).

По делото жалбоподателят е представил застрахователна полица № BG/23/1260010796058, издадена на 26.05.2026 г. в 12,27 часа от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е направена застраховка на управлявания от жалбоподателя автомобил с рег. № [рег. номер]. Представена е справка от сайта на Гаранционния фонд с дата 03.06.2026 г. и час 09:42 ч., според която МПС с рег. № [рег. номер] към посочения момент е с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (л.14).

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗДвП обжалването заповедите, издадени на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Със Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Добрич в изпълнение на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от районните управления, в т.ч. началници на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за територията на съответното РУ.

Правното основание, посочено в заповедта е нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. гг) от ЗДвП, която определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извън случаите по чл. 171, т. 1, букви „а“ – „ж“ от ЗДвП, при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по същия закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е отбелязано, че е във връзка с нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която определя, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ), според който служебно прекратената регистрация се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В заповедта единствено се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като не е визирана конкретно коя от изброените в чл. 171, т. 1, б. „з“, б. гг) от ЗДвП норми е приложимата в случая. Предвид фактическото описание на извършеното нарушение в АУАН и в процесната заповед, следва да се приеме, че става въпрос за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред . С оглед на това пропускът на административният орган да конкретизира и посочи коя точно хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП е правното основание за налагане на мярката не може да се определи като съществено нарушение. Още повече, че в описателната част на оспорваната заповед се посочва връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП относно прекратяване регистрацията на МПС поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът счита, че жалбата е основателна, тъй като процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целите за налагане на принудителните административни мерки.

Видно от представената по делото застрахователна полица № BG/23/1260010796058, издадена на 26.05.2026 г. в 12,27 часа от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, на МПС с рег. № [рег. номер] в посочения час и дата е направена застраховка. Същата е сключена един ден след издаване на АУАН и на ЗППАМ и в деня на връчване на ЗППАМ – 26.05.2026 г.

Съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на цитираната разпоредба при сключване на застраховката е възстановена регистрацията на автомобила и към 26.05.2026 г. в деня на връчване на ЗППАМ, автомобилът вече е бил надлежно застрахован и регистриран, като това обстоятелство не е спорно между страните.

Целта на прилагането на принудителната мярка е установена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според цитираната разпоредба принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При наличието на вече сключена застраховка и възстановена регистрация на автомобила, налагането на ПАМ за 6 месеца е явно несъразмерно с преследваните от закона цели. Принудителните административни мерки не следва да се превръщат в още един вид, непредвидено по установения законов ред, административно наказание. Тяхната цел не е да накажат нарушителя за извършеното от него деяние, а единствено да предотвратят или да преустановят административните нарушения, както и да предотвратят и отстранят на вредните последици от тях. За самото нарушение, изразяващо се в управление на автомобил, който е с прекратена регистрация, в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е предвидено отделно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което е различно от ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. След като мярката е изпълнила целите си в деня, последващ издаване на заповедта и съвпадащ с връчването ѝ на водача, същото нарушение вече е било отстранено – процесният лек автомобил, управляван от адресата на ЗППАМ, е служебно регистриран поради заплатена на 26.05.2026 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че още към 26.05.2026 г. е отпаднала необходимостта на прилагане на ПАМ. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая тя не е в състояние да постигне желаният резултат, установен в чл. 22 от ЗАНН.

По горните съображения съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неправилно прилагане на материалния закон, чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от Закона за движение по пътищата и неговата цел – основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноските по делото – платена държавна такса в размер на 5,11 евро и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро с включен ДДС, заплатено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 03.06.2026 г. Възражението за прекомерност на адватското възнаглаждение е неоснователно, тъй като е определено към минимума за конкретната категория съдебни спорове и съотвества на положения от адвоката труд.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Добрич, V състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 26 – 1717 – 000033 от 25.05.2026 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, РУ 01 – Добрич, с която на В. С. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.