Решение № 57 от 05.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Казанлък, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510103048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. М., ЕГН **********, чрез адвокат Н. М. М.- АК - Гр. Я. против „*************“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. С., бул. *************, с правно основание: чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на **********. ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит ********** ********* №*************, по силата на който получил в собственост сумата от 600.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.90 % и ГПР в размер на 48.22% при срок на кредита от 11 месечни вноски.

Паралелно с това, съгласно цитирания договор, ищецът следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ“ в размер на 270.00 лв.,както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 330.00 лв.

Размерът на вноската по допълнителните услуги 54.55 лева била кумулирана в падежната вноска по кредита.

Сочи, че съдът следвало да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС: Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК. II т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

1

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следвало да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Сочи, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3. ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът бил ФЛ, което при сключване на договора действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Счита

Договор за потребителски кредит ********** ********* №*************, сключен с „*************" ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК. вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. поради което договорът за потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т,9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит ********** ********* №************* е посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му.

Погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК.

Процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, както било в конкретния случай.

Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не 2 влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който бил възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от Д. М. М., ЕГН **********, против „*************“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит ********** ********* №*************/**********. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Сочи, че безспорно между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № ************* на ********** г., по силата на който ответното дружество представило на ищеца заем в размер на 600,00 лева, а ищецът се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на договора. Всички условия по договора за кредит били предварително уговорени между страните, като ищецът изрично изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице било прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание и едва тогава да го подписва.

От представения по делото кредитен договор било видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ищеца параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ищеца бил предоставен *********ен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. Дружеството в качеството си на кредитор предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са 3 посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.

Ищецът посочил, че получил екземпляр от него, изписал имената си и се подписал. Параметрите на кредита били посочени в европейския формуляр, подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен бил и връчен на ищеца погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца, ведно с Договора за потребителски кредит на дата **********.

Кредитополучателят получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на *********ен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора - ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следвало да се изясни, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Счита, че в настоящия случай, видно от съдържанието на сключения между страните договор за кредит, всички императивни изисквания са спазени. В тази връзка, всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит били неоснователни.

Процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в процесния договор бил посочен ГЛП, фиксиран за целия срок на договора и съгласно изискванията на закона не било необходимо изготвянето на методика, когато лихвеният процент е фиксиран. Не могло да се приеме, че в ДПК липсвал лихвен процент.

Сочи,ч е в процесния договор бил посочен и годишният процент на разходите, който също бил фиксиран като абсолютна процентна. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променяло, при никакви условия. Въпреки това разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че 4

ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия било посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали. В този смисъл - Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС.

В Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно били предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не можели да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че имало изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба не попадала сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит.