Решение № 5446 от 22.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5446 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110142252 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от Д. Г. С. с ЕГН **********, постоянен адрес . (ищец). Ищецът твърди, че заедно с Е. К. М. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на ., одобрени със заповед РД-18-15/17. 03. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, с площ по графични данни 811 кв. метра, находящ се на адрес ., ., при съседни поземлени имоти с идентификатори: ., ., ., ., . и .. Твърди също, че в поземления имот е изградена по реда на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ., одобрени със заповед РД-18-15/17. 03. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, двуетажна, със застроена площ по документ за собственост 60 кв. метра, а по кадастрална скица 71 кв. метра, която е собственост на Е. К. М.. Поддържа, че Е. К.

М.-Д. е продала своята 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното място, както и изградената в него сграда, на Д. П. П.. Твърди, че не му е предлагано да изкупи 1/2 идеална част от поземления имот и построената в него сграда. Заявява, че е научил за покупко-продажбата на 24. 07. 2022 г. Иска от съда да допусне изкупуването на 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното и място и на построената в него сграда при цена 100 000 евро. В последното открито съдебно заседание претендира разноски и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на ответника Д. П. П..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. К. М., ЕГН **********, съдебен адрес ., действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат Е. П.. Ответницата Е. К. М. оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че поземленият имот е бил придобит през 1975 г. от А. С.а, наследодателка на ищеца, и Ц.на Д.а. През 1980 г. съответният главен архитект определил две петна за строителството на две отделни 1 жилищни сгради, а през 1981 г. Ц.на Д.а поканила А. С.а да избере къде да построи своята сграда, което тя направила с отговор от 25. 03. 1981 г. Сетне Ц.на Д.а и съпругът й М. Д. построили своята сграда и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху нея през 2006 г. Ответницата Е. К. М. в крайна сметка придобила по дарение правото на собственост върху сградата през 2017 г. Обосновава, че ищецът разполага с правната възможност да изгради за себе си жилищна сграда без да зависи от останалите съсобственици на поземления имот, позовавайки се на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, чл. 66, ал. 1 ЗС и актуалния подробен устройствен план. Прави извод, че предявяването на иска съставлява злоупотреба с право.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Д. П. П. с ЕГН **********, адрес ., намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че е преклудирана възможността за ищеца да унищожи сделката (обявяване на недействителна по отношение на него), респективно искането за приложение на чл. 33 ЗС. Изтъква, че сделката е била вписана и че вписването й има оповестителен характер за всички трети лица, а доводите на ищеца, че научил покъсно за нея, били правноирелевантни. Излага доводи, че построената сграда, за разлика от самото дворно място, не е съсобствена, а е изключителна собственост на праводателите му. Твърди, че в съсобствения поземлен имот са били определение места за застрояване на две сгради за всеки един от съсобствениците, като ищецът е имал право на избор, но въпреки това към днешна дата не е реализирал правото си на строеж. Иска от съда да отхвърли иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. П. освен това предявява евентуални насрещни искове срещу ищеца Д. Г. С. за заплащането на сторените в жилищната сграда подобрения, подробно описани в уточнението към насрещната искова молба, на обща стойност 64 493 лева и 8 стотинки, ако съдът уважи първоначалния иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от Д. Г. С.. Счита насрещния иск за процесуално недопустим поради родовата му неподсъдност на районния съд като първа инстанция. По същество оспорва насрещните искове като неоснователни. При уважаване на иска с правно основание чл.

33, ал. 2 ЗС Д. П. П. щял да може да претендира така направените подобрения от ответницата Е. К. М. посредством правилата за отговорност за евикция. Изтъква, че Д.

П. П. продължил да извършва част от претендираните подобрения и след връчването на преписите от първоначалната искова молба, с която се предявява искът по чл. 33, ал.

2 ЗС. Оспорва Д. П. П. да е извършил твърдените подобрения, както и стойността им.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея преобразуващ иск е процесуално допустим. Тук трябва да бъде отбелязано, че въпросът за правното естество на двумесечния срок за предявяването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е дискусионен. Едни съдебни състави приемат, че става въпрос за преклузивен срок, който обуславя допустимостта на иска (решение № 1 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. дело № 5355/2007 г., II г. о.). Други съдебни състави приемат, че изтичането на този двумесечен срок поражда едно правопогасяващо възражение за ответниците по иска (решение № 72 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. дело № 3478/2020 г., I г. о.), съответно че въпросът за спазването на 2 двумесечния срок за предявяването на иска е по съществото на спора и е свързан с погасяването на субективното право, а не с прекратяването на правото на иск (решение № 306 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г., I г. о.). Според разбирането на настоящия съдебен състав не всеки законоустановен срок за упражняването на преобразуващо право е преклузивен. В правната теория се приема, че двумесечният срок за упражняването на преобразуващото право по чл. 33, ал. 2 ЗС е давностен, а не преклузивен (С.Б., „Преобразуващи искове и преобразуващи решения“, глава втора, пар. 15 „Погасителна давност. Преклузивни срокове“). Настоящият съдебен състав възприема застъпения в цитираната правна теория възглед за двумесечния срок по чл.

33, ал. 2 ЗС и съответната съдебна практика, според която става въпрос за давностен срок, чието спазване е свързано с основателността на иска (съществото на спора) и за което спазване следователно съдът не следи служебно, а доколкото някой от ответниците-другари е направил своевременно съответно възражение.

Насрещната искова молба на ответника Д. П. П. е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Тя отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на предявения с нея евентуален насрещен иск съдът приема следното.

Ответникът Д. П. П. иска ищецът Д. Г. С. да бъде осъден да му заплати подобрения на стойност общо 69 493 лева и 8 стотинки. Насрещната искова молба е разделена на общо деветнадесет пера, всяко от които с цена под 25 000 лева. При това положение възниква въпросът дали насрещната искова молба е родово подсъдна на районния съд като първа инстанция или е подсъдна на окръжния съд като първа инстанция. Според съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя, обстоятелството дали е налице един иск за подобрения, разделен по пера, или са налице множество отделни обективно съединени искове, зависи от конкретните фактически твърдения на ищеца.

Ако от твърденията на ищеца следва, че ремонтните дейности образуват един цялостен ремонт, направен през непродължителен период, то тогава е налице един иск за подобрения; ако ли става въпрос не за един цялостен ремонт, а за отделни строителноремонтни дейности от различно естество, извършени през значителни периоди, тогава е налице обективно съединяване на отделни искове (определение № 60181, постановено на 24. 11. 2021 г. по гр. дело № 3019 по описа на ВКС, I г. о., за 2021 г.). В разглеждания случай насрещният ищец твърди да е направил ремонтните дейности през непродължителен период (от май 2022 г. до предявяването на насрещната искова молба на 06. 03. 2023 г.), ала твърдените от него ремонтни дейности са от различно естество (ремонт на покрив, смяна на дограма, боядисване, интериорни врати и т.н.).

Поради тази причина първостепенният съд намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени насрещни евентуални искове за подобрения, които са му родово подсъдни и следователно са процесуално допустими.

Ищецът предявява преобразуващ иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, а ответниците правят възражения за изтекла погасителна давност. Ответниците правят възражения за изтекла погасителна давност. Ответникът Д. П. П. предявява евентуални насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС.

По предявените искове в тежест на ищеца Д. Г. С. е да установи при условията на пълно и главно доказване:

1. че е съсобственик както на процесния поземлен имот (идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на ., одобрени със заповед 3

РД-18-15/17. 03. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, с площ по графични данни 800 кв. метра, находящ се на адрес ., район „Овча купел“, ул. „Георги Бенковски“ № 9, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ., ., ., ., . и .), така и на построената в процесния поземлен имот еднофамилна жилищна сграда (с идентификатор ..1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ., одобрени със заповед РД-18-15/17. 03. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, двуетажна, със застроена площ по документ за собственост 60 кв. метра, а по кадастрална скица 71 кв. метра);

2. че ответницата Е. К. М. е продала на ответника Д. П. П. притежаваните от нея 1/2 идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот и изградената в него еднофамилна жилищна сграда;

3. че е научил за покупко-продажбата не по-рано от 03. 06. 2022 г.;

4. че ответникът Д. П. П. е бил недобросъвестен към момента на сключването на договора за покупко-продажба.

При установяването на горните обстоятелства в тежест на ответника Д. П. П. ще бъде да установи при условията на пълно и главно доказване, че след закупуването на процесния недвижим имот от ответницата Е. К. М. е извършил следните подобрения в него: ремонт на покрив – материали и труд на стойност 12 000 лева; демонтаж на дограма – на стойност 1 000 лева; извозване на строителни отпадъци – контейнер 9 куб. м. – на стойност 1 750 лева; шпакловка и измазване, три ръце – на стойност 9 000 лева; закупуване на нова входна врата и смяна на старата (монтаж и демонтаж) – на стойност 500 лева; боядисване – труд на стойност 1 500 лева; водоснабдителна и канализационна инсталация, включително прокопаване и извод на двора – на стойност 3 500 лева; ремонт на баня, мокро помещение и коридор с включена замазка – на стойност 4 000 лева; циклене и лакиране на дюшемета – на стойност 1 800 лева; електрическа инсталация – материали и труд – на стойност 9 500 лева; разчистване на таванско помещение и извозване на боклук – 500 лева;

PVC дограма на стойност 12 330 лева; капандура на покрива (без монтаж) – на стойност 435 лева;

4 материали за измазване, шпакловане, боядисване и други – на обща стойност 4 189 лева и 16 стотинки; моноблок на стойност 199 лева и 95 стотинки; материали за ремонт на баня на стойност общо 2 160 лева и 1 стотинка; гранитогрес (коридор) – на стойност 550 лева и 46 стотинки; гранитогрес (веранда) – на стойност 210 лева и 50 стотинки; интериорни врати (с включен монтаж) на стойност общо 4 368 лева.