Решение № 8166 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8166 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110112312 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба и уточняващи такава от 17.03.2025 г. и от 21.03.2025 г. на Д. И. С. срещу НСИ и А. Г. А., с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр).

Ищецът Д. И. С. сочи, че със Заповед №***/18.05.2009 г. бил назначен за Директор на Териториално статистическо бюро – Варна, а със Заповед № ***/24.11.2015 г. – за директор на Териториални статистическо бюро – Североизток.

Твърди, че на 01.11.2024 г. бил уволнен дисциплинарно със заповед №РД-** ***/29.10.2024 г. на Председателя на НСИ. Сочи, че в качеството си на директор на териториално звено е бил дискриминиран при получаването на допълнително възнаграждение за постигнати резултати спрямо директорите в Централното управление на НСИ. Намира, че директорите в ЦУ на НСИ и директорите на останалите териториални статистически звена полагат еднакъв или равностоен труд, поради което им се полага равно възнаграждение, като развива подробни съображения за това. Посочва, че съгласно чл. 19, т. 5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителните възнаграждения за постигнати резултати били допълнителни възнаграждения за труд, което се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи (чл. 24, ал. 1 от Наредбата). Твърди, че в НСИ били приети Вътрешни правила за работната заплата, които били утвърдени по съответния ред от Председателя на НСИ (съгласно Заповед № РД-**-***/12.09.2019 г., Заповед № РД-**-***/30.09.2022 г. и Заповед № РД-** **/26.01.2023 г.), като съгласно чл. 23, ал. 2 от същите, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно. Посочва, че за директорите на дирекции в НСИ, на какъвто е приравнен постът, който ищецът е заемал, единствено в правомощията на Председателя на НСИ било да определя индивидуалните размери на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, без да са налице каквито и да било критерии за определянето им, за разлика от положението при другите служители, за които съгласно чл. 25, ал. 5 от Вътрешните правила били налице показатели, критерии и методика за определяне на индивидуалното допълнително възнаграждение за 1 постигнати резултати. Твърди, че за периода 2020 г. - 2024 г. при определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на ищеца, в качеството му на Директор на ТСБ Североизток, същите били определени диксриминационно в сравнение с възнагражденията на директорите на останалите пет териториални статистически бюра. Твърди, че средният размер на възнагражденията на всички директори в централното управление на НСИ, които са им определяни по заповедите за определяне размера на допълнителните трудови възнаграждения, е с 1000 лева на месец по-висок от възнаграждението на директора на ТСБ – Североизток.

Доколкото допълнително трудово възнаграждение било определяно и изплащано 2 пъти в годината за 2020 г. и 2021 г., 3 пъти за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., навежда твърдения, че причинените му имуществени вреди от осъществената дискриминация по признака „лично положение“ е в размер на 13000 лева. Претендира ответниците НСИ и Председателя на НСИ да бъдат осъдени солидарно да му заплатят посочената сума, като определя солидарната отговорност на председателя А. А. само до размера от 8000 лева, доколкото същият е бил директор за периода юли 2022 г. – октомври 2024 г. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да осъди ответникът НСИ да заплати на ищеца сумата от 13000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие осъществена спрямо ищеца дискриминация на работното място въз основа на признака „лично положение“, в качеството му на Директор на ТСБ Североизток, за периода от 28.02.2020 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната сума от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2025 г. до окончателното плащане, както и . ответникът А. Г. А., при условията на солидарна отговорност с ответника НСИ, да заплати на ищеца сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие осъществена спрямо ищеца дискриминация на работното място въз основа на признака „лично положение“, в качеството му на Директор на ТСБ – Североизток, за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната сума от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ответникът НСИ е подал отговор на исковата молба, с който навежда възражение за недопустимост на исковете и моли съда да прекрати производството. В тази връзка на първо място аргументира, че доколкото ищецът твърди наличие на дискриминационно отношение спрямо него, въз основа на поредица заповеди на Председателя на НСИ, за периода от 12.09.2019 г. до 11.10.2024 г., с предмет изменение, респ. приемане на нови вътрешни правила за работната заплата в НСИ и за разпределение на суми за Допълнително възнаграждение за постигнати резултати, които заповеди били индивидуални административни актове, по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, то на основание чл. 73 от ЗЗДискр същите подлежали на обжалване пред съда по реда на АПК. На второ място поддържа недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация, доколкото не била проведена процедура по установяване наличието на допуснато нарушение, установено с влязло сила решение след приключване на производство пред граждански съд или след такова пред Комисията за защита от дискриминация. На следващо място поддържа недопустимост на исковете поради липса на пасива процесуална легитимация, доколкото от една страна ответникът не можел да носи отговорност по отношение на неустановени извършители, тъй като в настоящия случай административни актове били издадени от различни лица, заемащи длъжността Председател на НСИ, а от друга страна ответникът не можел да изразява лично и субективно отношение за неравноправно третиране към ищеца. По същество оспорва исковете като неоснователни поради частичното им погасяване по давност на основание чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр, а именно за периода преди 28.02.2022 г., доколкото до тази дата не подлежало на образуване установително производство по посочения ред. Сочи, че в случая разпоредбата на чл.

2

117, ал. 2 ЗЗД не била приложима, доколкото липсвало влязло в сила решение, с което да се установят твърдените от ищеца нарушения. Оспорва да е налице твърдяното дискриминационно отношение, като аргументира, че всички директори на ТСБ през годините са получавали различни по размер допълнителни възнаграждения, в това число и по-малки по размер от получаваните от ищеца. Твърди, че при преценка дали е налице дискриминация следва да се взима предвид основното възнаграждение на служителя за възложената трудова функция, а не брутното такова, доколкото допълнителните възнаграждения касаели проявлението и/или са поставени в зависимост и от други фактори. Оспорва да са налице съпоставими случаи по идентично с ищеца правоотношение, т. е. еднаквост на труда, както и защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За последните две тримесечия на 2024 г. на ищеца не било определено допълнително възнаграждение поради липса на реализирани икономии на разходите за персонал от ръководеното от него ТСБ на НСИ. От 09.10.2024 г. липсвало реално изпълнение на служебните задължения от страна на ищеца. Оспорва наличието на защитен признак „лично положение“ по отношение на ищеца. Дори да имало разлика в изплащаните пред годините размери на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, това не било достатъчно основание да се приеме дискриминационно отношение, а следвало изрично да се обоснове, че евентуално полученото по-ниско възнаграждение не е поради наличието на обективни факти, а с оглед личността на ищеца. По тези и останалите подробно съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът А. Г. А. е подал отговор на исковата молба, с който навежда възражение за недопустимост на иска по аргумент, че производството по същия било обусловено от влязло в сила решение за установяване факта на дискриминация, тъй като нормата от антидискриминационния закон изрично въвеждала изискване такова производството да бъде проведено. По същество оспорва иска като неоснователен, доколкото било налице твърдяното дискриминационно отношение по отношение на някои от защитените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признаци. Оспорва ищцовото твърдение, че Директорите в ЦУ на НСИ и Директорите на ТСБ представлявали едно и също ниво на специализираната администрация в НСИ и че полагали равностоен труд, като тези твърдения били в пълно противоречие с влезлия в сила на 01.07.2012 година Класификатор на длъжностите в администрацията. Оспорва работодателят да е поставил ищеца в неравнопоставено положение, доколкото твърди, че за разлика от другите директори, същият е ползвал служебен автомобил и е ползвал „лична“ секретарка. Релевира възражение, че искът е погасен по давност на основание чл. чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска.

С протоколно определение от 29.10.2025 г. съдът е допуснал изменение в размера на предявените от ищеца искове, като е предявеният срещу НСИ иск следва да се счита предявен за сумата в размер на 21892,60 лева, а срещу А. Г. А. – за сумата от 19394,27 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията.

На първо място съдът намира, че следва да се произнесе по възраженията за недопустимост на производството, по които не се е произнесъл с доклада по делото, а именно – че производството е недопустимо поради липсата на проведена процедура пред Комисията за защита от дискриминация, както и възражението на ответника А.

А., че производството срещу него е недопустимо, доколкото ответник можел да се 3 явява единствено работодателят на ищеца, като съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения.

Законът за защита от дискриминация съдържа подробна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като в глава IV е регламентиран административен и исков ред като способи за нейното осъществяване. Предвидената в закона защита – по съдебен ред и пред Комисията за защита са алтернативи, които засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират (така Решение № 118 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2023 г., III г. о., ГК). Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационната поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца и е осъществена при или по повод административна дейност, като исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. са подсъдни на съответния районен съд.

По въпроса относно легитимацията на физическото лице от състава на работодателя, за което се твърди да е осъществило акта на дискриминация, да отговаря по предявения иск по чл. 71 ЗЗДискр. са дадени разяснения в съдебната практика касационната инстанция в Определение № 1012 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2017 г., IV г. о., ГК и др. Съгласно посоченото определение, доколкото отговорността по ЗЗДискр е разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, нормите на чл. 45 - чл. 53 ЗЗД намират субсидиарно приложение. Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр са както физически лица /чл. 8, чл. 12 и сл., чл. 30 и сл./, така и юридически лица или неперсонифицирани организации - държавни и обществени органи и органи на местно самоуправление, работодател - юридическо лице, синдикални и съсловни организации и др. Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като пряк нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение. Съгласно чл. 18 и чл. 19 ЗЗД работодателят е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и при неизпълнение, носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. Подобно на хипотезата по чл. 49 ЗЗД, е уредена отговорност за вреди от чужди действия, но отговорността на работодателя по чл. 19 ЗЗДискр е лична, като по характера си е близка с тази по чл. 47 и чл. 48 ЗЗД. Работодателят, при нарушение на общото правило по чл. 18 ЗЗДискр, няма право на регресен иск против преките извършители, защото не отговаря вместо тях. Съгласно изричния текст на нормата на чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., за обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия причинител /физическото лице/, така и срещу възложилият изпълнението на работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Искът може да се предяви по избор само срещу работодателя или лицата, които са осъществили дискриминация, както и едновременно против всички тях, вал. работодателя - чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. Отговорността на ответниците, с оглед естеството на задължението им, е солидарна. Следователно, легитимиран ответник по иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр може да се бъде всеки от двата субекта, респ. заедно и/или поотделно.