Решение № 25 от 19.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Стара Загора, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20235500100615 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. от ГПК.

Постъпила е Искова молба от пълнолетната М. С. Т. с ЕГН ********** от град К., ул. „ ***, чрез пълномощника си адв. Р. Й. – АК Стара Загора против ответника Р. Д. С. с ЕГН ********** от град К., ул. „ *** със заинтересована страна: Окръжна прокуратура - Стара Загора представлявана от прокурор Юлиана Станева с правно основание: чл.5 от Закона за лицата и семейството във вр. с чл.336 от ГПК. Ищцата твърди, че ответникът страда от тежка душевна болест, която му пречи да се грижи сам за своите работи, поради което и на основание чл.5 от ЗЛС моли съда да го постави под пълно запрещение.

Ищцата твърди в исковата си молба, че ответницата й е баба по майчина линия. Някъде от около година и половина установила, че има проблеми с паметта. Същата започнала да не разпонава ищцата, имала паметови нарушения- забравяла на моменти и била дезориентирана. Ищцата твърди, че състоянието на ответницата се влошавало прогресивно и моли да бъде призована на съд и след като докаже, че молбата й е основателна да се постанови съдебен акт, по силата на който да се постави под пълно 1 запрещение М. С. Т. с ЕГН ********** от град К., ул. „ ***. Към молбата прилага медицинска характеристика от център за психично здраве – Стара Загора от доктор Иван Ников, с което е диагностицирано съдова деменция и лакринарен синдром. Моли да бъде назначена съдебно- психиатрична експертиза и да се разпита свидетел, които ще докаже наличието на заболяване и невъзможност ответницата да се грижи сама за делата си.

Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр. Стара Загора, не е нужно назначаването на надлежен особен представител на пълнолетната ответница Р. Д. С., тъй като за защита на нейните интереси следи както Окръжна прокуратура – Стара Загора чрез задължителното си участие в настоящото дело, така и настоящият първоинстанционен съд разглеждащ делото, а именно Окръжен съд Стара Загора.

По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ няма постъпил писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице Р. Д. С. от гр. К., в който да изрази становището си относно допустимостта на иска или неговата вероятна или евентуална относителност.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба и от Окръжна прокуратура – Стара Загора чрез прокурор Юлиана Станева, в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства и нямат други доказателствени искания.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.

Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения, изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията 2 си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.

Ищцата М. С. Т. е редовно и своевременно при-зована, явява се лично, заедно с пълномощника си адв. Р. Й. от АК – Стара Загора, като молят да се уважи иска й, ведно с всички законни последици от това, като ответникът се постави под пълно запрещение.

Ответницата Р. Д. С., редовно и своевременно призована, явява се лично.

Представителят на ОП Ст.Загора- прокурор Юлиана Станева явява се лично, няма възражения по доклада.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:

С оглед на здравословното състояние на ответницата Р. Д. С., за което е представено и медицинска характеристика № 102/15.08.2023г. от доктор Иван Ников. /на лист 8 от делото/, действително се сочи за наличие на съдова деменция и лакринарен синдром.

Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан относно неговата материална основателност.

Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил непосредствени и преки впечатления за ответницата Р. Д. С. в проведеното открито съдебно заседание на датата 04.12.2024г. Ответницата Р. Д. С. не може да отговори на част от поставените й въпроси. На въпроса: „На колко си години?“ – отговаря „Не знам“. На въпроса „От къде си?“ – отговаря „К.“. На въпроса „адрес знаете ли?“ – отговаря „Цар Асен № 2“. На въпроса: „Знаете ли къде се намирате?“ – отговаря „Не“.

Свидетелят М.Г.В. в показанията си разяснява, че понякога баба Р. иска да отиде някъде, но не знае къде. Храни се самостоятелно, а с измиването й, 3 се занимава персонала на дома, в който е настанена. На въпроса: „Може ли да излиза сама?“ – свидетел В.тговаря, че й трябва помощ. Разяснява, че крачките са й дребни, нетипични и че може да се спъне.

Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това запрещение да е пълно или ограничено.

За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че ответницата страда от съдова деменция и лакринарен синдром, вследствие на което е лишена от възможността самостоятелното да упражнява правата и задълженията си, както и от възможност да се грижи за своите работи. До този извод съдът достига при съвкупния анализ на писмените доказателства, изслушването на ответницата и свидетелски показания.

Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответницата страда от заболяване, което й пречи да се грижи сама за работите си. Тя е напълно несамостоятелна, в непосредствена зависимост от грижите на друг 4 човек и е лишена от възможност сама да извършва каквито и да е било дейности. Поради това са налице предпоставките за поставянето й под пълно запрещение по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗЛС. Положението на поставените под пълно запрещение по силата на чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните такива по чл. 3 ЗЛС - те са напълно недееспособни, поради заболяването си или страданието си и причинената от това невъзможност да ръководят постъпките си ги лишена от възможност да упражняват самостоятелно каквито и да е било права и да поемат задължения, да работят, да се разпореждат самостоятелно със свои средства дори и за ежедневни, дребни нужди. Състоянието на ответника, така както е установено по делото, мотивира именно необходимост от такова ограничаване. На практика ответникът не може и не изпълнява нито една от посочените възможности, нито да упражнява някакви права.

При тези данни, съдът счита, че ответницата С. е в невъзможност сама да се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин своите ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за адекватна защита на личните и имуществените интереси на ответницата Р. Д. С. налага поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по какъвто и да е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания на чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответницата Р. Д. С. следва да се постави под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС, Окръжен съд Стара Загора РЕШИ:

ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице - български гражданин Р. Д. С. с ЕГН ********** от град К., ул. „ ***.

Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството Кмета на Община К., област Стара Загора, който да назначи евентуално настойник или настойнически съвет /настойник, заместникнастойник и двама съветници/ на основание чл.156 или евентуално по чл.173 от СК, на поставеното под пълно запрещение лице.

5

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всички страни, чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 6