Акт № 260091 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………….. град

Варна, 06.04.2026 година,

Варненският районен съд, 26-ти състав, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател:

Атанаска Маркова като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 9731 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази следното:

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 260870/18.03.2026 г. от И.Т.И., срещу постановеното по делото определение, в открито съдебно заседание на 06.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, като е посочил аргументи за липсата на основание за спиране на производството.

В предоставения срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 261077/02.04.2026 г. от насрещната страна Ж.Т.И., с която се аргументира неоснователност и липса на основание за обжалваемост на постановеното определение.

Съдът приема, че частната жалба е процесуално недопустима. В атакуваното протоколно определение за отказ за спиране на производството по делото решаващият състав, на основание чл.229, ал.1, т .4 ГПК, не е посочил, че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване. Това е така защото, както основателно се възразява в отговора на частната жалба, в случая не се касае за определение, което подлежи на самостоятелно обжалване. По силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от И.Т.И. срещу такова частна жалба № 260870/18.03.2026 г. не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т.

5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер, макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За разлика от него определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 1/2017 година на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо. Затова, независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване, съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното решение. Така в Определение

№382/12.09.2019 по дело№1738/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., в която е даден отговор на въпроса-„..дали определението, с което съдът е отказал да спре производствотона основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на обжалване“.

Ето защо частната жалба следва да се върне, поради това, че е недопустима. Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частна жалба с вх. № 260870/18.03.2026 г. от И.Т.И., срещу постановеното по делото определение, в открито съдебно заседание на 06.03.2026 г., тъй като е процесуално недопустима.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Да се връчи препис от настоящото определение на И.Т.И..

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: