Определение № 684 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501954 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по: молба с вх. № 523/08.01.2025 г. от Г. Х. Г., чрез адв. В. В., в която е обективирано искане за допълване /по същество за изменение/ на постановеното по делото решение № 1/02.01.2025 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на въззиваемия и молба вх. № 719/10.01.2025 г. от П. П. Д., чрез адв. П. Т. за изменение на постановеното по делото решение № 1/02.01.2025 г. в частта за разноските, като възнаграждението, присъдено в полза на адв. Т. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на П.на Д. бъде увеличено от 1900,00 лв. на 3600,00 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Ж. Г. Г. и С. Х. Г., чрез адв. Д. В. изразява становище за неоснователност на молбите.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Mолба с вх. № 523/08.01.2025 г. от Г. Х. Г., чрез адв. В. В. за поправяне на въззивното решение чрез изменението му в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежнa странa. Макар да е представила договор за правна защита и съдействие (л. 74), същата, обаче, не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Доколкото това процесуално действие е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните такива да се иска изменение на решението в частта за разноските касаещи същата страна, то молбата е процесуално недопустима и поради санкцията на чл. 80, изр. 2 от ГПК не следва да бъде разглеждана по същество.

Молба вх. № 719/10.01.2025 г. от П. П. Д., чрез адв. П. Т. за изменение на 1 постановеното по делото решение № 1/02.01.2025 г. в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежнa странa, представила списък по чл. 80 от ГПК (л. 90 и л. 109). Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ж. Г. Г. и С. Х. Г. срещу решение № 110/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 529/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, ІI състав В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба, както следва: на едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *********.502.540.1 по КК на гр. Суворово, със застроена площ от 91 кв. м. и на едноетажна стопанка сграда с идентификатор *********.502.540.2 по КК на гр. Суворово със застроена площ от 55 кв. м., изградени в ПИ с идентификатор № *********.502.540 по КК на гр.

Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, с адрес на имота: гр. Суворово, п. к.

9170, ул. “ Острата чешма “ № 21, с площ от 1042 кв. м., при граници: ПИ с №№

*********.502.541,

*********.502.260,

*********.502.266,

*********.502.539,

*********.502.267,

*********.502.461 между съсобствениците и при квоти: 1/2 ид.ч за П. П. Д., 1/8 ид. част за Ж. Г. Г., 1/8 ид. част за С. Х. К., 1/8 ид. част за С. Х. Г. и 1/8 ид. част за Г. Х. Г., на основание чл. 34 от ЗС.

С решение №1/02.01.2025 г. поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението е потвърдено в тази му част.

С оглед изхода на спора и направено искане въззивниците Ж. и С. Г.и са осъдени да заплатят на адв. П. Т., оказал безплатна правна помощ, в качеството му на процесуален представител на въззиваемата П. П. Д. сумата от 1900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 4 и вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 11 от НМРАВ.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, поради неправилно прилагане на процесуалния закон; неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено изявено възражение за прекомерност.

2

В случая не е налице нито една от тези хипотези.

Възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата Д. за предоставената ѝ безплатна правна помощ както за защитата по въззивна жалба вх. № 4057/18.06.2024 г., така и за тази по частна жалба вх. № 3797/10.06.2024 г. е определено при съобразяване на интереса на представляваната страна, който тя брани в хода на въззивния процес /чл. 7, ал.

4 от НМРАВ/, така и с оглед на ориентировъчния размер на дължимото възнаграждение за производството по частната жалба /чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от Наредбата/.

Неоснователно е твърдението на адв. Т., че неправилно му е определено общо възнаграждение за въззивното производство, а се следват отделни такива за подаване на отговори по въззивна жалба вх. № 4057/18.06.2024 г. и по частна жалба вх. № 3797/10.06.2024 г., подадени от различни жалбоподатели, срещу които въззиваемата е защитавала поотделно своите имуществени права.

Това е така, защото като принципно състояние възнаграждението за правна защита и съдействие се договаря за процесуално представителство, защита и съдействие по дела в цялост, глобално. Хипотеза, при която адвокат може да получи възнаграждение по отделно за всеки един изготвен отговор на въззивна жалба и отговор на частна жалба съществува, когато предоставя тази услуга без процесуално представителство по чл. 9 и чл. 15 от НМРАВ, какъвто не е настоящият случай.

Като се вземе предвид изложеното и че процесуалният представител на въззиваемата не изтъква конкретни причини, поради които счита, че размерът на възнаграждението му е определен при допусната правна грешка при прилагането на процесуалния закон, съдът приема, че се цели да бъде променен вече формиран правен извод за размера на следващото се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Такъв правен резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 от ГПК. Ето защо молба вх. № 719/10.01.2025 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 523/08.01.2025 г. от Г. Х.

Г., чрез адв. В. В. за допълване /по същество за изменение/ на решение № 1/02.01.2025 г. по в. гр. д. № 1954/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 719/10.01.2025 г. от П. П. Д., чрез адв. П. Т. за изменение на постановеното по делото решение № 1/02.01.2025 г. по в. гр. д. № 1954/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4