Решение № 3353 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Ваня Н. И.а

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100504352 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. С. М., чрез адв. С. – процесуален представител, назначен по ЗПП, срещу решение № 20003491/31.01.2022г., постановено по гр.дело № 11474/2021г. по описа на СРС, 31-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът Б. С. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 823.24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 1, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, в периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г., сумата 147.19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г., сумата 12.41 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С отговора на исковата молба изрично оспорил, че не бил обвързан от облигация с ищеца. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване като клиенти/потребители на топлинна енергия за битови нужди не било изчерпателно и при постигнато съгласие 1 между топлопреносното предприятие и друг правен субект за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при ОУ, последният дължал цената на доставената му ТЕ. Позовава се на ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС.

Отделно ищецът не доказал качеството му на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, в т.ч. не се установявала идентичност на административния адрес на имота, описан в договора за продажба от 21.05.1970г. и процесния топлоснабден имот, не бил подавал и искане за откриване на партида.

Оспорва и размера на задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение – същите не се установявали от едностранно съставените от ищеца и оспорени по делото документи. Оспорва и задълженията за лихви, като обусловени от главния дълг. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника М. искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство заявява искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените осъдителни искове са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът 2

/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В исковата молба и отговора не са въведени твърдения за сключен писмен договор с друг правен субект, различен от страните, а и наличието на такъв не се установява от доказателствата по делото, предвид на което приложима към разглеждания казус е нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд се установява, че на 21.05.1970г. З.Т.М. и С.М.М. придобили правото на собственост върху апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. ****. По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 188, том IХ, дело № 1464 от 1985г. на нотариус А. Илчева с район – СРС, неоспорен от страните, от който се установява, че на 18.04.1985г. приобретателите З. и С.М. прехвърлили на своя син - ответника Б. С.

М., единствения си жилищен недвижим имот, а именно апартамент № 1, находящ се в гр. София, на първи етаж, в бл. 6, подробно описан в документа, срещу задължението да поеме гледането, издръжката и прехраната на родителите си докато са живи, или на единия от тях, който остане жив, като си запазили вещното право на ползване върху имота до края на живота си. Установява се от представените по делото удостоверения за наследници, че С.М.М. починал на 28.12.1996г., а З.Т.М. – на 16.02.2009г. Със смъртта й, в полза на собственика на имота – ответникът М., се погасило и учреденото вещно право на ползване – чл. 59, ал. 1 ЗС.

Имотът, описан в договора от 21.05.1970г. и в нотариалния акт от 18.04.1985г., видно от представеното по делото удостоверение от ГИС-София от 03.05.2019г. има следния актуален административен адрес: гр. София, ж.к. ****. Същият апартамент с площ от 65 кв.м ответникът М. изрично посочил в депозираната пред СРС декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искането си за предоставяне на правна помощ и на този адрес лица от домашните на ответника М. – съпругата му М.М. и сина му С.Б., получили съобщения по делото. По изложените мотиви съдът приема, че освен че през процесния период ответникът М. бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ****, и фактически имотът бил ползван от семейството му.

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от гр.

3

София, ж.к. **** от 18.09.2002г. за избор на ФДР, договор от 27.09.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. 6, извлечение от сметка, съобщения към фактури и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Б.

С. М., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ет. 1, през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Б. С. М., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури, формуляри за отчет и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на СТЕ и приема за установено по делото, че разпределянето на ТЕ пред процесния период за имота било в съответствие с нормативната уредба. От отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество били приспаднати технологичните разходи за абонатната станция. През процесния период в имота на ответника имало 1 бр. радиатор за отчет на ИРРО (останалите 3 бр. били затапени) и 1 бр. щранг-лира по МСРС. През процесния период топлинната енергия, отдадена от 4 сградната инсталация, била изчислена по формулата в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура – 169 куб.м, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. БГВ била начислена въз основа на отчетени данни на 1 брой водомер за топла вода. Отчетите били подписани от потребител и същите отчетени стойности фигурирали и в изравнителните сметки. Вещото лицетоплотехник счита, че изчисленията, извършени от ФДР съответствали на действащата нормативна уредба.

Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за процесния период са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период, както следва: от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. - 7.16 лева за доплащане от абоната и от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. - 126.54 лева за доплащане от абоната. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 1 031.93 лева, от изравняване следва да се прибави сумата 133.70 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горните суми за изравняване цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 2 132.13 лева за целия процесен период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.

При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. В представените от ТЛП документи за извършени на 02.05.2018г. и на 07.05.2019г. отчети, неоспорени от страните по делото, е положен подпис от ответника, поради което документите се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че ответникът се съгласил с отразените в отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период.

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f67e65b6-3ae5-4a33-878d-cd051e4307ad