Решение № 517 от 22.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900161 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от Д. ЮЛ.

Г., ЕГН **********, гр. Варна, ЗДР. ЮЛ. М., ЕГН **********, гр. Варна, П.

СТ. КЛ., ЕГН **********, гр. Варна и АН. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.

София, чрез процесуален представител адвокат Н.А. М. срещу „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, гр. София, р-н Средец, бул.

„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от С. Е.Б. за осъждане ответното дружество да заплати на всеки от тях по 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на З.Н.Е. (тяхна баба, ведно със законна лихва считано от 20.07.2019 г. /датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по щетата/ до окончателното изплащане - искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 22.11.2018 г. в гр. Варна, на ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС. блъснал пресичащата пътното платно пешеходка З.Н.Е.. Като механизъм на ПТП-то се посочва, че водачът на лекия автомобил се движил с превишена и несъобразена с градските условия скорост, като не пропуснал и блъснал пресичащата пешеходка, при което последната е починала. ПТП-то било настъпило през 1 светлата част на денонощието и при добра видимост. Произшествието било удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2815/2018 г. от ОД на МВР - гр. Варна и било образувано ДП № 825/2018 г. по описа на ПП-ОД МВР Варна и прокурорска преписка № 10033/2018 г. по описа на ВОП, а впоследствие и НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила присъда, с която водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***** Б. Б. ХЮС. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП при нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като причина за смъртта на З.Н.Е. са посочени множество несъвместими с живота увреждания, получени при наличието на причинно-следствена връзка с инцидента. Твърди се, че вследствие от смъртта на починалата ищците са претърпели неимуществени вреди и като нейни внуци преживявали изключително тежко смъртта й. Излагат се твърдения за наличието на трайна и дълбока връзка с починалата. Посочват, че макар и да не са живели в едно домакинство, те много често посещавали своята баба и всяка седмица провеждали телефонни разговори.

Излага се, че Д.Г. и З.М. са деца на Т. М.а, която е дъщеря на починалата З.Н.Е.. Посочва се, че имали много силна връзка с баба си още от деца, която продължила и след като вече били възрастни хора. Всички празници, като Коледа, Великден, Цветница, рождени и именни дни отбелязвали в дома на баба им, където се събирала цялата фамилия.

Починалата била обединител и стожер на семейството. След смъртта на баба им радостта от очакваните празници и почивните дни изчезнала и те изпаднали в отчаяние. По отношение на неимуществените вреди, претърпени от П.К. и А.С., които са деца на Б.Г. и също внуци на починалата З.Н.Е., се излага, че като малки са живели в дома на баба си и на практика са отгледани от нея, тъй като майка им заминала за Германия, където се установила да живее. Двете момичета живели в дома на баба си докато създали собствени семейства. При новината за смъртта на пострадалата те изпаднали в шок и едвам се съвзели, за да отидат на погребението й. Животът им се променил тотално и необратимо, тъй като загубили един от най-важните хора в живота си. Смъртта на З.Н.Е. оказала изключително тежко въздействие върху емоционалното и психическото им състояние, а животът им вече ни бил същият. Излагат, че отговорността на виновния водач на процесното МПС е застрахована при ответното дружество със застрахователна полица 2

„Гражданска отговорност“ № BG/26/118002249474, валидна от 08.08.2018 г. до 08.08.2019 г. Твърдят, че на 19.04.2019 г. са изпратили до застрахователя писмена молба за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди, като били образувани щети съответно № 66001801366-4, № 66001801366-5, № 66001801366-6, № 66001801366-7. Въпреки това, ответникът и към настоящия момент не е определил и/или изплатил обезщетение. Посочва се, че съгласно Тълкувателно решение, постановено на 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС за ищците е налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на тяхната баба, тъй като право на това имали всички лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от смъртта му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Считат възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение за неоснователно. Посочват, че размерът на обезщетението се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа предявените искове, като претендира и разноски.

В представения отговор на исковата молба застрахователното дружество изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искови претенции. Навежда доводи за липса на материалноправна легитимация на ищците за завеждане на исковете. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.

№ *****, както и че е образувана щета. Посочва, че след преглед на документите е изложено становище за липса на данни за особено близки отношения между ищците и починалата, поради което и са отказали изплащане на обезщетение за неимуществените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, тъй като същата предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113 от ЗДвП, като по този начин допринесла за настъпване на телесните увреждания, довели до смъртта й. Излага, че исковете са предявени в изключително завишен размер съобразно принципа за справедливостта, трайно установената практика и социално-икономическия стандарт на живот в страната. Посочва, 3 че цел на обезщетението е да възмезди близките на починалия, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот. Твърди, че размерът на претенцията не е съобразен и с възрастта на ищците и на пострадалия, а така също и че с дъщерите на починалата застрахователят е сключил споразумения за доброволно уреждане на претенциите им с определено и изплатено обезщетение в размер на по 95 000 лв. при отчетено съпричиняване и че несъмнено отношенията между майка и собствените й деца са значително поблизки в сравнение с отношенията между баба и внуци. Оспорва твърденията за наличието на дълбока и трайна връзка между ищците и починалата и твърди, че сама по себе си родствената връзка не е достатъчна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от загубата на близък.

Евентуално, в случай на преценка за основателност на исковете, ответникът посочва като дължим размер на обезщетението 5 000 лева.

Оспорва се и основанието на акцесорния иск за лихва. В открито съдебно заседание процесуалният представител ответника поддържа становищата си и претендира присъждането на разноски. Депозирани са писмени бележки в предоставения от съда срок.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и след съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към датата на процесното събитие - 22.11.2018 г.; на 22.11.2018 г. в гр. Варна, на ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС., блъснал пресичащата пътното платно пешеходка З.Н.Е., за което има влязла в сила Присъда № 36/23.06.2020 г., постановена по НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, която има задължителна сила за гражданския съд по въпросите за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Не са спорни и обстоятелствата, че ищците са внуци на починалата в резултат на ПТП-то З.Н.Е., както и че ищците са предявили претенции за изплащане на 4 обезщетение пред застрахователя, по което последният е образувал щета и постановил отказ за изплащане на обезщетението.

Спорни между страните са обстоятелствата във връзка с дължимостта на обезщетение на всеки от ищците в претендираните размери, респективно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на всеки от тях с починалата, както и че същите търпят продължителни болки и страдания от нейната смърт до степен обуславяща ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение на лица от широкия семеен кръг по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС. Спорно между страните е и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, изразяващо се в противоправното му поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетение – няма спорен между страните, че ответникът е отказал изплащане, като въпрос на правна преценка е моментът, в който ответното дружество е изпаднало в забава.

От съдържанието на приобщените по делото удостоверения за родствени връзки (л.13 - 14) и Присъда № 36/23.06.2020 г. по НОХД № 167 по описа за 2020 г. на ВОС (л. 10 11), се установява, че ищците са внуци на пострадалото лице, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП на 22.11.2018 г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС.. От представеното с исковата молба искане за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че на 19.04.2019 г., в съответствие с изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е отправена писмена претенция към ответното дружество. Сочените обстоятелства са приети за безспорни между страните.

От представеното с отговора на искова молба споразумение (л. 31 - 32) се установява, че на лицата Б.Г. и Т. М.а (дъщери на починалата З. Е. и майки на ищците) е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ответното дружество.

Назначена е СПЕ, в хода на която е проведено освидетелстване на ищците Д.Г. и А.С.. От заключението на експерта по СПЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и подкрепено от гласните 5 доказателства по спора се установява, че ищцата Д.Г. е съумяла да приеме случилото се, като съумява да приложи ефективни стратегии за справяне със загубата. Установено е, че ищцата усеща липсата на своята баба, същевременно съумява да преработи и приеме ефективно травмата от загубата.

За ищцата А.С. се установява, че и към момента не е преживяла загубата на своята баба. Констатира се от експерта, че същата отказва да приеме липсата й, като търси начини да се „върне“ назад към ситуациите, в които е намирала утеха, като с цел преодоляване на последиците от преживяната травма се препоръчва психотерапия.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че действително са налице изключително близки семейни взаимоотношения за всички членове на семейството. Сочи се, че от значение за преживяване на травмата е спецификата на взаимоотношенията, които при ищцата А.С. са по- различни от тези при ищцата Д.Г.. При първата, пострадалата е изпълнявала майчината функция в отглеждането й, а при втората отношенията са били значими, но под формата на разширения семеен кръг – баба и внучка.

От заключението на назначената в хода на производството САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, се установява, че пешеходката е можела да избегне произшествието, ако беше предприела пресичане на зелен сигнал на светофара по пешеходна пътека, в непосредствена близост до произшествието или ако преди да предприеме пресичането се бе огледала за приближаващи превозни средства .