Решение № 18 от 04.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ямбол, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Гражданско дело № 20212300100110 по описа за 2021 година

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на М.К.Т. от гр. Ямбол против ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, с която се желае ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 180 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - ***** г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Твърденията са за това, че на ******* г. на път III-555 е настъпило ПТП с участието на л. а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН, управляван от Г.Г.Т. и л. а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.С.Г., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. ПТП е настъпило поради това, че Г.Г.Т. е нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л. а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.Г., който починал на място. По образуваното по повод настъпилото събитие НОХД № 61/2020 г. по описа на Военен съд Сливен е постановена влязла в сила присъда, с която Г.Г.Т. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на С.С.Г.. Ищцата М.Т. е била доведена дъщеря на починалия, като до момента на неговата смърт те са поддържали изключително близки и топли отношения.

Макар ищцата да има друг биологичен баща и да не е осиновена от починалия С.Г., последният я е отгледал от невръстна възраст, като се е грижел за нея като за свой собствена 1 дъщеря, тъй като са били едно семейство и са живели под един покрив в отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Предвид това ищцата изживява изключително тежко загубата на доведения си баща и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Цитирана е многобройна съдебна практика, включително и на СЕС, според която и според националното законодателство и това на ЕС, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата в размер на 5 000 лв. за всяко увредено лице. На 19.03.2021 г. пред ЗД „Бул Инс" АД ищцата Т. е предявила претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, представила е всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер, но по образуваната щета № 2110007961, ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение, което довело до завеждане на настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск за това, че ищцата не е дъщеря на починалия Г. и не е материално легитимирана да получи обезщетение, а в случай, че се установи, че следва да бъде присъдено същото се счита за прекомерно завишено. Оспорва се всяко едно фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между загиналия и ищцата, в това число местоживеене, грижи, възпитание и т.н. Оспорва се наличието на описаните болки и страдания, предвид липсата на каквито и да е доказателства, установяващи специална връзка между починалия и ищцата.

Не се оспорват обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО 2029 ВН към момента на ПТП; обстоятелството, че на ******* г. на път III-555 в посока от гр. Ямбол към село Безмер е настъпило ПТП с участие на посоченият автомобил собственост на Ц.С.Г., управляван от Г.Г.Т., при което е причинена смъртта на С.С.Г.. Предвид влязлата в законна сила присъда, ответникът не оспорва обстоятелството, че вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има водача на автомобила, чиято застраховка "Гражданска отговорност" е при дружеството ответник. Предвид това с доклада по делото съдът е приел за признати от ответника и ненуждаещи се от доказване изброените обстоятелства.

В съдебно заседание, страните редовно призовани поддържат становищата си по исковата молба и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Както бе изложено по-горе страните не спорят относно това, че на ******** г. е настъпило процесното ПТП по вина на Г.Г.Т., при което е причинена смъртта на С.Г., както и че виновния водач Т. има валидна застраховка ГО при ответния застраховател. За тези обстоятелства свидетелстват и представените писмени доказателства: влязла в сила на 2

5.08.2021 г. присъда № 8/1.10.2020 г., ведно с мотивите към нея по НОХД № 61/2020 г. на ВС Сливен, решение № 8/11.03.2021 г. по ВНОХД № 43/2021 г. на Военно-апелативен съд; решение № 60110/5.08.2021 г. по к.н.д.№ 482/2021 г. на ВКС; протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно със скици и фотоалбуми, както и електронна справка за сключена застраховка ГО към 4.12.2019 г. за лекия автомобил, управляван от Т..

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници № ГС/02009715/9.12.2019 г. за починалия Г. е видно, че същият е със законни наследници преживяла съпруга Р.С.Г. и син С.С.Г., а съгласно удостоверение за родствени връзки № ГС/02002173/22.03.2021 г. баща на ищцата М.К.Т. е К.А.К., Р.Г. е нейна майка, С.Г. е неин едноутробен брат. Относно семейното положение на ищцата, ответникът е представил удостоверение за сключен граждански брак-дубликат от 3.11.2021 г., видно от което М.Т. и А.Т. са сключили брак на 16.03.2006 г. От служебно направената от съда справка в НБД се установява, че този брак е втори за Т..

Със заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от 19.03.2021 г. Т. е поискала от ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати за претърпените от смъртта на С.Г. неимуществени вреди в размер 250 000 лв. С писмо от 24.03.2021 г. застрахователят е уведомил Т., че няма основание да бъде удовлетворена претенцията й, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди.

За установяване на причинените на ищцата страдания от смъртта на С.Г., по нейно искане бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите Р.С.Г. и В. П. Д..

Свидетелката Г. е майка на ищцата и заявява, че след като се развела с първия си съпруг, биологичния баща на М., се събрали с настоящия й съпруг С.Г.. Г. приел дъщеря й М., която тогава била на 5-6 години. Водел я на дом, вземал я, грижел се за нея като роден баща. През цялото време докато порасне М., Г. се е грижел за нея и я изгледал – на училище я водел, с желание й направил бал, сватба, кръщенета на децата й. Имал я като родно дете, никога с нищо не я отделил от сина им. Цял живот са били в много добри отношенията им. М. се обръщала към него с "татко", тя го имала за свой баща. С. е помагал на М. финансово, той се грижел за цялото семейство до момента, в който починал. За децата на М. С. също много помагал, винаги са били заедно, живели са заедно. След като М. се омъжила продължили да са в много близки отношения. Въпреки, че свидетелката и С. били в чужбина пак са им помагали по всякакъв начин. В чужбина работили 12-13 години първо в Г., след това в А. шест години. В този период по една-две години са се връщали в България. Докато били в чужбина, М. е ходила на гости с децата. Почти всеки ден се чували, не са губили връзката помежду си. През отпуските били заедно, идвали са си в България. Смъртта на С. се отразила зле на всички. М. много трудно изживяла смъртта му. Първо на нея са се обадили.

Преди да загине съпруга й, от 2017 г. били в България. В Г. заминали още през 1998 г., М. сключила първия си брак през 1997 г. Втория брак със съпруга си А.Т., М. сключила може би през 2012 г.

Свидетелката В.Д. се познава с М. от 2008 г., приятелки са, в един блок живеехме. От 3 когато се познават, свидетелката твърди, че семейството на М. са в много добри взаимоотношения със семейството на С.. Живеели в близки блокове. След като се прибрали от Г. С. и Р., малко след 2008 г., си наели квартира в съседство. След около година заминали за А.. Помагали за децата и били поС.но заедно. М. и С. били в чудесни отношения, като свидетелката от началото не знаела, че нямат биологична връзка, научила впоследствие. Във финансов аспект С. много помагал на семейството на М., изпращали поС.но подаръци и всичко, което се изисква от един баща към детето си. Докато били в чужбина поддържали връзка всеки ден по скайп, по телефон. Последно свидетелката не знае кога се завърнали родителите на М. от чужбина. Виждала ги е в село Безмер, три-четири пъти са се събирали заедно. М. след като разбрала за смъртта на баща си била много потисната, почти не излизала от вкъщи, изпаднала в някаква депресия и много трудно понесла смъртта на баща си С..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество за основателен, но не в пълен размер.

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

С разпоредбата на чл.432 от КЗ е признато право на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, както и това да стане след като вече е отправена претенция до застрахователя. Не са спорни въпросите относно това, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, тъй като към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и че Т. вече е предявила претенциите си пред застрахователя, но й е било отказано плащане на застрахователно обезщетение.

Налице са и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета. Водачът на застрахования автомобил Г.Г.Т., реализирала процесното ПТП, е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда за това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление на лек автомобил „Ауди A3" ДК №СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., 4 движейки се по път III-555 от гр.Ямбол в посока с.Безмер и в.ф.26030 - Безмер нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено", модел „Меган" с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН ********** от гр. Ямбол и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК. поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.