Решение № 889 от 28.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Б., 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100101351 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „М.“ № * и съдебен адрес: гр.Б., ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София 1061, бул.

„Витоша“ № 2, ЕИК 000695064, представлявана от главния прокурор, чрез Окръжна прокуратура – Б., с искане за осъждането на последната да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лв. като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, стрес, уронване на името, честта и достойнството в семейството, сред близки и приятели, в службата и обществото, ведно със законната лихва от 04.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Според изложеното в исковата молба, с присъда № 260093/ 23.06.2021г. по НОХД № 4479/2019г. по описа на РС-Б. е бил признат за невинен в това, че в периода 02.08.2018 – 04.08.2018г. година в Г. и Т. спомогнал на Д. Ж. Ж. и извършил престъпление по чл.321 ал.3, предл. 2 и предл. 3, т.1, вр.ал.1 от НК; чл.213а ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.3, предл.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК, да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, като на 02.08.2018г. е транспортирал с л.а.м. „Мерцедес“, м.“Вито“ с ДК № А 5555 НА обвиняемия Д.Ж. от гр.С. в Г. през границата с Т. да гр.И. и за периода 02.08.2018 – 04.08.2018г. му предоставил за ползване стая в хотел „Р.“, която била резервирана на името на Б.Б., без да се е споразумял с 1 това лице – Д.Ж., преди да е извършило самото престъпление, поради което и го е оправдал на основание чл.304 от НК по повдигнатите обвинения по чл.294 ал.1 от НК. Б. твърди, че от 2002 г. страда от *** (тежка форма), а от 2010г. от *** с поставена диагноза през 2012г. През 2013г. преживял исхемичен мозъчен инсулт. Считано от м.март 2015г., с решение на ТЕЛК е освидетелстван с 94 % ТНР БЧП с водеща диагноза „***“ (**) и ***. Последната болест се облекчава с лечение в Т., което в България липсва. Именно с такава цел през м.януари 2018г. посетил болница „Я.“ в Т., а на 04.08.2018г. му бил назначен преглед и терапия. На 02.08.2018г. със шофьора Й. Д. пристигнали в Г. на работна среща в хотел, където неочаквано срещнал Д. Ж., без преди това да е имал уговорки с него. За Т. потеглили заедно, като Б. по пътя запазил хотел за себе си и шофьора, като на същата дата вечерта се настанили в хотел „Р.“, а после научил, че Ж. отседнал в хотел „Ю.“, също в И.. На следващия ден бил на ресторант заедно с други лица, в т.ч. Д.Ж.. Последният бил задържан от турски полицаи, а останалите били отведени до полицейски участък, като на следващия ден били предадени на българските власти. На 04.08.2018г. Б. бил разпитван в ОД на МВР – Б., а след това и задържан без да му е била връчвана заповед за полицейско задържане.

Поради горещината, здравословното му състояние се влошило значително: вдигнал кръвно налягане, получил лицева скованост, както и на крайниците, задушавал се. Не получил нужните лекарства, а също и вода и медицински преглед. На 05.08.2018г. в жилището му в Б. към 09.30 ч. започнал щателен оглед и претърсване, пред очите на децата и внуците на ищеца. Заповед за претърсване не е била издавана. В мотивите на съда, постановил присъдата, са били описани незаконни действия на полицията в имота на ищеца. Гости на Б. също били принудени да изчакват под дърво в двора около 6 часа. Някои от полицаите снимали и по-късно някои от снимките се появили в нета. Иззети били законно притежавани оръжия, както и личния му автомобил м.“Бентли“, автомобилите чужда собственост м.“Мерцедес МЛ-320“ и м.“Ролс ройс“. На 10.08.2018г. било издадено постановление за привличането му като обвиняем за престъпление по чл.294 ал. и чл.339 ал.1 от НК, с наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 50 000 лв. С постановление от 13.08.2018г. на Б. била наложена и мярка: забрана за напускане пределите на страната. С постановление от 30.07.2019г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.294 ал.1, чл.338 и чл.339 от НК. Образуваното ДП № 98/2018г. приключило с внесен обвинителен акт за цит.престъпления.

Докато траели описаните процесуални действия, а и след това, Б. подавал молби за преглед и лечение в Т. на заболяванията си, тъй като в България това е невъзможно. Отказите на прокуратурата затова довели до прогресиране болестта на П., до невъзвратимост. Към датата на задържането, Б. бил избран за общински съветник от БСП и зам.председател на Общинския съвет – Б., бил известен предприемач, общественик, без осъждания и изобщо без да е бил замесван в корупционни сделки или престъпления. Б.Б. е семеен с 4 деца и 2 внуци. Реакция последвала и то неговата партия – ръководството на БСП снело доверието си от него и последвал разпад на цялата общинска група на партията, ищецът бил освободен от поста зам.председател. Изобщо в периода до 28.03.2022г. бил принуден да се грижи единствено за физическото си оцеляване. Изпаднал в политическа и 2 социална изолация, приятели се дистанцирали, търговски партньори отказвали да работят с негови фирми.

Действията от страна на прокуратурата в продължение на почти четири години, нанесли на ищеца и неговите близки непоправими морални и психически травми. Б. от ежедневния стрес получил нервен срив, прогресиращо заболяване на П., липса на сън, постоянна умора, загуба на говор, трудна подвижност, част от които продължават и сега.

Изпитва страх от необосновано наказание. От друга страна, прокуратурата чрез медиите разгласила действия по делото, прокурор дал извънреден брифинг, като заявил, че гаранцията от 50 000 лв. била съобразена с финансовото състояние на ищеца, без това да е установено. Тиражирала снимки и видео от претърсването на дома на Б.. Въпреки, че на 21.02.2019г. Специализираната прокуратура излязла със становище, че Д.Ж. (наречен с прякора си **) не се е крил в Т., РП-Б. продължавала да поддържа обвинение спрямо ищеца за укривателство. Поради гореизложеното, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

При наличие хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Б. не е необходимо да доказва обичайни, типични неимуществени вреди като стрес, притеснение от повдигнато обвинение, страх от несправедливо осъждане, чувство за онеправданост и др., както и причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване. На пълно и главно доказване подлежат останалите определяни като „специфични“ последици и връзката им с наказателното преследване. Изброени са и правно-релевантните според ищеца обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Окръжна прокуратура – Б. като представител на Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че според т.11 от ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди, която следва да бъде доказана от ищеца.

Такива доказателства не били приложени. Заболяванията на ищеца са с давност доста преди образуването на наказателното производство, а задълбочаването им се предполага от хроничния им характер. Прокуратурата не следва да отговоря за условията в помещението и изобщо за действията на служителите на полицията, както и за неблагоприятните последици за Б. след 04.08.2018г. вследствие действия на политици, банкови институции, данъчни органи и др. Сама обвинението за престъпление по чл.339 ал.1 от НК е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, ДП е приключило в разумни срокове, а ищецът оправдан още на първа инстанция. Самото дело е било с фактическа и правна сложност, с няколко обвинения.

ОП-Б. счита също така, че е налице хипотезата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, след като ищецът виновно е допринесъл с поведението си за настъпилите вредоносни последици: допуснал е нарушения на спец.нормативна уредба за съхранение на оръжия и боеприпаси, т.е. административни нарушения. Последица е изменението на присъдата на първоинстанционния съд от ОС-Б., който е признал Б. за виновен за нарушения разпоредби на ЗОБВВПИ и му е наложил глоби от 1000 лв., респ.700 лв.

3

Оспорен беше и началният момент, от който се търси законна лихва, тъй като според т.4 от цит.Тълкувателно решение, лихва би се дължала най-рано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила. При условията на алтернативност се твърди, че претендираното обезщетение е завишено по размер и предвид съдебната практика по чл.52 от ЗЗД с оглед икономическите условия в страната.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.

В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че искът е изцяло неоснователен, а евентуално силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било извършено в съдебния район на ОС-Б..

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Досъдебно производство № 98/2018г. явно е започнало с постановление от 10.08.2018г. за привличане на Б.Б. като обвиняем за извършено престъпление по чл.294 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, като му е взета и мярка за неотклонение. Видно от приложеното в цялост НОХД № 4479/2019г. по описа на РС-Б., с постановление от 13.08.2018г. на ищеца е била наложена забрана да напуска България, а с постановление от 30.07.2019г. Б.Б. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.294 ал.1 от НК, по чл.339 ал.1 и чл.338 ал.1 от НК, като по тези обвинения е бил внесен и обвинителен акт пред РС-Б.. Започналото след това против ищеца съдебно следствие е приключило окончателно с постановеното решение № 52/ 28.03.2022г. по ВНДОХ № 924/2021г. по описа на ОС-Б., с което въззивната инстанция е изменила присъда № 260093/ 23.06.2021г. на РС-Б., с която

Б. Б. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.6 ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Присъдата е била изменена и в частта, в която Б. Б. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.338 ал.1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ (в редакцията към ДВ бр.103/2016г.) и му е наложил административно наказание глоба в размер на 700 лв. В останалата част постановената присъда от РС-Б. е потвърдена, като Б. Б. е бил признат за невинен в това, че в периода 02.08.2018 – 04.08.2018г. година в Г. и Т. спомогнал на Д. Ж.

4

Ж. и извършил престъпление по чл.321 ал.3, предл. 2 и предл. 3, т.1, вр.ал.1 от НК; чл.213а ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.3, предл.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК, да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, като на 02.08.2018г. е транспортирал с л.а.м. „Мерцедес“, м.“Вито“ с ДК № А 5555 НА обвиняемия Д.Ж. от гр.С. в Г. през границата с Т. да гр.И. и за периода 02.08.2018 – 04.08.2018г. му предоставил за ползване стая в хотел „Р.“, която била резервирана на името на Б.Б., без да се е споразумял с това лице – Д.Ж., преди да е извършило самото престъпление, поради което и го е оправдал на основание чл.304 от НК по повдигнатите обвинения по чл.294 ал.1 от НК. По делото са приложени всички постановени присъди, като Б.Б. е бил оправдаван чрез всяка една от тях за повдигнатите обвинения за извършени престъпления от общ характер. Фактическата обстановка не се оспорва от страните и съпоставката с приложените по делото писмени доказателства показва, че напълно отговаря на изложеното в исковата молба.