Определение № 8295 от 18.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15223/2024
- Вид
- Определение № 8295
- Подписан
- 18.06.2025
- Състав
- Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8295 гр. Варна, 18.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110115223 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 49991/05.06.2025г., от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез адв. Мартин И., с искане постановеното по делото Определение № 6756 от 22.05.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.
В молбата на „Юробанк България“ АД, чрез адв. Мартин И. се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при направено възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, като излага, че в случая юридическите действия извършени от процесуалния представител на ответника се изчерпват с подаването на отговор на искова молба и с оглед на ниския материален интерес и видът и количеството извършена работа са налице предпоставките за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна - А. С. А., чрез адв.
М. И., е депозирал отговор на молбата, като счита същата за неоснователна.
Изразява становище, че подаването на отговор от ответника е последното процесуално действие, което е извършено, включващо цялостно проучване на предявения иск и доказателствата към него и съответно последната възможност за ответника да защити правата си и неизвършването на това действие би ограничило защитата му или би я направило неефективна и безполезна.
Съдът намира така депозираната молба по чл. 248 от ГПК за процесуално допустима – подадена е в предвидения в ал. 1 от посочената разпоредба срок от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.
По същество съдът намира така депозираната молба от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез адв. Мартин И. за основателна по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Юробанк 1
България“ АД срещу А. С. А. за заплащане на следните суми: главница 4324.33 лева, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба, 1814.27 лева – възнаградителна лихва и 382.97 лева – мораторна лихва по договор за потребителски кредит № PLUS -18901267 от 28.11.2023 г., сключен между ищеца и Емил С. А. /брат на ответника/.
С молба от 15.04.2025г. уточнена с молба от 21.05.2025г. ищецът е оттеглил предявените искове и производството по делото е било прекратено с Определение № 6756/22.05.2025г., и съобразно резултата на делото на ответната страна са присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
Относно определяне размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, съдът е изложил мотиви в постановеното по делото определение, защо счита този размер за справедлив. Извършените от пълномощника на ответника процесуални действия са сведени единствено до подаване на отговор на исковата молба, тъй като определението за прекратяване на производството е постановено преди провеждането на открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията на адвокатите, която съобразно преобладаващата съдебна практика служи само за ориентир, за изготвяне на писмен отговор дължимото адвокатско възнаграждение следва да се изчисли в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7 от същата наредба. В тази насока е Определение № 131 от 28.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 872/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 1675 от 17.05.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1035/2021 г. и други.
Изложеното налага извода, че така сезиралата съда молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез адв. Мартин И. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като адвокатското възнаграждение присъдено в полза на ответника А. С. А. следва да бъде редуцирано до размер от 700 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 6756 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д.
№ 15223/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, в частта, с която „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, е осъдено да заплати на А. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 307, вх. 13, ет. 6, ап. 22, сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като НАМАЛЯВА размера на дължимите от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, с адрес: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, съдебно-деловодни 2 разноски от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) на 700 лв. (седемстотин лева), на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3