Определение № 71 от 23.01.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 23.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20223001000673 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от К. В. Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“С.“ № 6, офис 10 против определение № 260191/14.09.2022г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 200/2019г., с което е отхвърлена молбата му вх. № 261498/25.07.2022г. за изменение на определение № 260141/30.06.2022г. по т.д. № 200/22г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение съдът неправилно е определил разноските на ответника, като размерът на присъденото адв.възнаграждение е прекомерен.

Не е съобразено, че така претендирания от ответника адв.хонорар е до приключване на съдебното производство – т.е. това възнаграждение се плаща за представителство, обхващащо всички процесуални действия и пълна защита на ответника, каквато в случая не е осъществена, тъй като производството по същество въобще не се е развило, а е прекратено още в процеса на размяна на книжа, преди разглеждане на спора по същество, само в хода по допустимост на иска и уточняване на надлежния ответник, като е подаден един отговор на исковата молба. Не е отчетено и своевременно направеното възраЖ.е за прекомерност на адв.възнаграждение. Счита, че в случая на ответника се дължи възнаграждение под нормативно установения 1 минимум, определен в съответствия с цената на иска, а именно – 150 лв за изготвяне на писмен отговор. Иска се от съда да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което, ако прецени, че се дължат разноски, да определи техния размер в рамките на 100-150лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уваЖ.е.

Изразено е мнение, че присъдените разноски са в справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита.

Съдът след преценка на фактите по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съобраЖ.я:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата сестра Ж. В.а Д., на 27 години, загинала в ПТП, осъществено на територията на Р.Германия на 26.10.2016г.

Първоначално искът е бил предявен срещу СдруЖ.е „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, гр.София. С определение № 260141/30.06.2022г. е допуснато изменение на иска чрез заменяне на ответника с нов такъв – германския застраховател, чрез представителя му в България ЗАД „Алианц България“, гр.София, като ищецът е осъден да заплати на НББАЗ сторените от него до този момент разноски в размер на 2 796лв.

С обжалваното определение съдът е отказал да измени прекратителното си определение в частта му за разноски, като е приел, че те не се явяват прекомерни с оглед нормативно определените граници и фактическата и правна сложност на делото на този етап на съдопроизводствените действия.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намери следното :

Първоначално конституираният ответник е осъществил защита по 2 делото, като до оттеглянето на иска против него е изготвил и подал отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба. Според трайно установената съдебна практика в този случай съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК му се дължат реално сторените от него разноски - определение №

461/01.07.2013г. по ч.т.д. № 1701/13г. на ВКС, второ т.о. и определение № 13/11.01.2023г. по ч.т.д. № 2373/22г. на ВКС, първо т.о. Липсват основания за присъждане на адв.възнаграждение по 100-150лв, тъй като в случая чл.6 т.т.2 и 3 от Наредба № 1/04г. за МРАВ в случая е неприложим / определение № 13/11.01.2023г. по ч.т.д. № 2373/22г. на ВКС, първо т.о./.

Възражението за прекомерност на претендираното от ответника адв.възнаграждение, релевирано в молба вх.№ 261842/10.10.22г. – л.200, съдът намира за неоснователно доколкото същото е определено в минимално установения размер съобразно цената на иска и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за МРАВ, в приложимата към 15.06.2020г. редакция, а именно 2 796лв / 2 330лв + 466лв ДДС/. Предвид на това същото се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВА ЖЕНИЕ частната жалба на К. В. Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“С.“ № 6, офис 10 против определение № 260191/14.09.2022г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 200/2019г., с което е отхвърлена молбата му вх. № 261498/25.07.2022г. за изменение на определение № 260141/30.06.2022г. по т.д. № 200/22г. в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3