Решение № 10 от 11.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. П., 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди Д.и В. година в следния състав:

Председател:Красимир Г. Ненчев

Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500592 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от П. И. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. К. , община Б., обл. П. , ул. „Д.и В.“ № 50 и от Г. Д. Г. , ЕГН ********** с постоянен адрес в с. К. , община Б., обл. П. , ул. „Д.и В.“ № 50, действайки в процеса чрез своите родители и законни представители против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве “ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , р-н И. , ж. к. „Д.“ , бул. „Г.М. Д.“ №1. С исковата молба са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане .

С Решение № 260211/ 17. 03.2021г. и Допълнително решение № 260017/08. 07. 2022г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 420/2020г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени частично . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищците .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителната част от ищците в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

1

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителната част и от ответника в първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .

Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.

В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса.

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Въззивните жалби са неоснователни .

Районният съд е сезиран с пряк иск на увреденото лице против застрахователя . Правното основание на предявения иск е нормата на чл.432 от КЗ .

Фактическият състав на тази правна норма е следния :

1/Валидно възникнало застрахователно правоотношение и покрит застрахователен риск .

2/Осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,а именно – деяние на деликвента; вина и противоправност на деянието ; настъпила имуществена или неимуществена вреда;причинна връзка между виновното и противоправно деяние и настъпилата вреда;

От това е видно ,че иска по чл. 432 от КЗ има сложен фактически състав- застрахователно 2 правоотношение/ застрахован – застраховател / + непозволено увреждане / увредено лице – делквент /.По тази причина в текста на чл. 432 ал. 2 от КЗ изрично е посочено, че застрахователя може да прави възражения , които произтичат , както от застрахователния договор , така и от гражданската отговорност на застрахования . В съдебната практика и теория еднозначно се приема ,че такива възражения може да прави не само застрахователя ,но и увреденото лице- ищец по иска. . Възраженията може да се основават както на застрахователното правоотношение , така и на деликтното правоотношение.

С отговора на исковата молба ,както и във въззивна жалба ответната страна прави възражение за неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане . Твърди се ,че по делото не е доказана вината на деликвента ,както и размера на претърпяната вреда .

По отношение отговорността на застрахованото лице следва да се отбележи , че в текстовете на КЗ( виж чл. 429 ал. 2 от КЗ) са посочени лицата ,които обхваща понятието „застраховано лице „ . Освен собственика на МПС ,това е и всяко трето лице,което ползва МПС на законно основание ,независимо от това дали е упълномощено изрично или мълчаливо за ползването .

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 77 с дата 14.

11. 2019г.,съставен от дежурен при ОД на МВР П.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“е посочено ,че вина за ПТП има водача на МПС марка „Н.“, модел „П. „ , с рег. № РВ ***** РС , Т.Х. И.. Съгласно констативния протокол вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка „Н.“, модел „П.“ с per. № РВ*****ГС Т.Х. И., ЕГН **********.

Същата движейки се с несъобразена скорост с пътните условия от с. Н.с. към с. И. по Третокласен път Ш-375 (14+200 км.), не е изпълнила задълженията си при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността (хоризонтална крива надясно с надлъжен на слон при спускане), движейки се със скорост, несъобразена с характера и интензитета на движението и състоянието на пътя, вследствие на което губи управлението на МПС, отклонява се наляво по посока на движението си, преминава в насрещната пътна лента( лентата за насрещно движение на двулентов двупосочен път) и се блъска челно-косо с насрещно движещия се МПС м марка „Ф.“, модел „Г.“ с per. № РА****ВК, собственост на Д. Г. Г., ЕГН: ********** и управлявано от него.Посочено е също, че виновният водач, за да избегне наводнен участък в лентата му на движение (локва), намиращ от дясната половина на пътя към края му към канавката, предприема рязка маневра завой на дясно, при което навлиза в лентата за насрещно движение. Въпреки обстоятелството, че насрещния автомобил се е движил крайно вляво в лентата си на движение, същият е бил ударен челно от виновния водач.

От доказателствата ,събрани пред първата инстанция въззивния съд прави извода ,че не е оборена материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП,в качеството му на официален свидетелстващ документ , в частта относно обстоятелствата , при които е настъпило ПТП и причините за ПТП.

По случая е взето административно отношение от органите на МВР, като на виновния водач е съставен АУАН № GA71972/14.11.2019 г. по описа на РУ „Полиция“ при ОД на МВР - гр.

П..

Според задължителната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 71/ 16. 08.2017г.по т. д. № 60343/2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 227/ 12. 02.2014г.по т. д. №769/2012г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Р. № 67/ 24. 06.2015г.по т. д. №439/2014г. на 1-во т. отд. на ВКС ; ) протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК.

3

Такъв документ, освен с формална доказателствена сила по отношение авторството на документа се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на обстоятелствата ,които са посочени в документа . До доказване на противното съдът е длъжен да приеме ,че обстоятелствата,които са посочени в документа са се осъществили така , както са посочени . Това се отнася и за механизма на ПТП.При оспорване на документа, оспорващата страна следва да установи твърденията си ,които касаят механизма на ПТП с всички допустими доказателства по ГПК , включително и чрез свидетелски обяснения .

В съдебното производство пред първата инстанция ответната страна не е оспорила съдържанието на констативния протокол в частта относно механизма на ПТП и причините за ПТП .От доказателствата събрани пред първата инстанция(приетата без възражение от страните автотехническа експертиза и обясненията на разпитаните по делото свидетели) безспорно е установено ,че механизма на ПТП и причината за ПТП съответстват на посоченото в протокола за ПТП.

По делото са разпитани като свидетели очевидци на произшествието(св.Т.Х. И., Д. Г. Г., С.П. И., К.Н.Г., Г.П.П. В.П.П.; Д.Г.Т., К.Г.Ч. и Л.Н.С.). Разпитаните по делото свидетели установяват идентична фактическа страна относно механизма и причините за настъпване на ПТП с тази , която е описана в протокола за ПТП.

Правилно районния съд е дал вяра на тези обяснения , тъй като те възпроизвеждат преки впечатления от мястото на произшествието , не си противоречат взаимно и кореспондират със заключението на приетата по делото САТЕ.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява,че път Ш-З75 е пътна отсечка свързващ;: с.Н.с.,обл.Пловдив със с.И.,обл.П.. От III 375(км 14+700) е поставен пътен знак В-26 забраняващ движение със скорост по- висока от 50 км/ч комбиниран с пътен знак А 3(последователни опасни завои ,първият от които е на ляво).Вещото лице е констатирало ,че надлъжния наклон на пътя низходящ в посока с.И. е 3%.Освен това тези знаци се намирали в участъка на пътя, непосредствено преди удара,посока от с.Н.с. за с. И. и е поставен преди втория завой,който е на дясно. На място пътят е двулентов —двупосочен,като в мястото на произшествието участъкът 111- 375(14+200) маркировката е разделителна прекъсната линия ,като надлъжния наклон е 2%,а напречния в посока на дясно е 1%.Широчината на пътното платно е 6.20 м.-асфалтово покритие,разделено на две ленти от по 3,10 м. и оградено от бетонни блокчета с широчина от 0,20 м.Банкета от дясно бил затворен с променлива широчина 1,0до 1,5 м.,а от ляво с широчина 0,7-1,2 метра.Вещото лице е констатирало ,че кривата на конкретния десен завоя в мястото на ПТП на път 375(14+200км) е с радиус по разделителна линия от 150 метра (лек десен завой).След мястото на произшествието на 100 м. в посока от с.И. към с.Н.с. (посока на движение на лек автомобил Ф.-Г.) е наличен пътен знак В-26 забраняваш, движение със скорост по-висока от 60 км/ч,придружен с предупредителен знак А-3 (последователни опасни завои,първият от които е надясно).Вещото лице е категорично ,че в настоящия случай нямало данни ,по които да се извърши пряко определяне на скоростта на движение на двата автомобила по експертни изчислителни методики изброени от вещото лице в заключението.В случая експертът приема по косвен път (от свидетелски показания),че евентуално скоростта на движение на лек автомобил „Ф. Г.“ преди момента на удара е била около 60 км.ч,а за скоростта на автомобила „Н. П.“ приема ,че е била над 75 км/ч.Вещото лице констатирало ,че мястото на удара е 22-25 метра след центъра на кривата на десния завой по посока на движение на л.а. „Писан П. с рег.№ РВ ***** PC -управляван от Т.Х. И. в лентата за движение на лек автомобил „Ф.- Г.“-управляван от лицето Г.. От данните за настъпилите повреди и деформации по двата автомобила вещото лице прави извод ,че е настъпил челен ексцентричен кос удар под малък ъгъл от порядъка на 15-20 градуса. Според вещото лице отклонението на автомобила „Н. П.“ наляво, по посоката му на движението, се дължи на действия или бездействия от водача на автомобила и задаване на посока на 4 движението.Водачът е изпуснал контрол върху управлението на автомобила най-вероятно според експерта поради следните причини- допусната по-висока скорост от критичната за автомобила в десния завой при конкретните пътни условия, при което е настъпило странично хлъзгане на автомобила; отклонение па вниманието с друго действие в автомобила. Техническите правила според експерта са да се спуска на предавка по-ниска от тази, с която би изкачвала пътен участък-например, ако този наклон би се преодолял на IV- та предавка със скорост 60 км/ч, при спускане автомобилът трябва да се движи па Ш-та предавка, кояго би осигурила скорост около 50-60 км/ч.Заключението е прието и не е оспорено от страните.