Определение № 1776 от 11.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1776 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба от А. К. П., ЕГН: ********** срещу Определение – Рег. № 1436/30.03.2026г., на СРС, НО,110 състав, постановено по НЧД № 3438/2026г., с което е отменено Постановление от 16.02.2026г., изведено в деловодството на СРП на 18.02.2026г., с което, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 2002/25г., по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр.

№ 58412/2025г.,по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и районният съдия не е изследвал обстоятелствата по делото, а автоматично е приел и изложил доводите на прокурора. Иска се СГС да отмени определението.

След запознаване с изложеното във въззивната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на СГС установи следното:

Досъдебно производство ДП № 2002/25г.,по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 58412/2025г.,по описа на СРП е образувано с постановление на СРП от 18.12.2025г., изведено в деловодството на СРП на 22.12.20025г. за престъпление по чл.194,ал.1 НК. В хода на проведеното разследване са разпитани протичащите от делото свидетели, включително и жалбоподателката П., извършени са и надлежни ОИМ, както са били събрани и писмени доказателства.

С Постановление от 16.02.2026г., изведено в деловодството на СРП на 18.02.2026г., на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, наказателното производство по ДП № 2002/25г.,по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 58412/2025г., по описа на СРП е прекратено на 1 основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

Срещу прекратителното постановление на СРП, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от А. К. П., с която се иска отмяна на обжалвания акт на прокурора, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

Като се запозна с атакуваното определение на СРС и отменителното постановление на СРП, настоящата съдебна инстанция, изцяло се солидаризира с фактическата обстановка, установена правилно и от СРС и от прокурора:

Към м. септември 2025г., жалбоподателката А. П. живеела в гр. София, ж.к. „******** В общия коридор на мазето на входа, в близост до абонатната станция, П. съхранявала 20 /двадесет/ баки латекс и 1 /един/ пакет теракотени плочки. Тъй като вещите пречели за обслужването на абонатната станция, на 25.09.2025 г. било проведено общо събрание на етажната собственост и било взето решение да се отстранят всички вещи от общите части на входа. Било разлепено съобщение за взетото решение във входа, в което бил даден краен срок - до 31.10.2025 г., собствениците да преместят вещите си, които пречат.

На 07.10.2025 г. било залепено ново съобщение, в което било записано, че складираните вещи_пред входа на абонатната станция ще бъдат изхвърлени след една седмица, ако не бъдат премахнати, но П. не преместила своите дори и след второто съобщение и дори и след като с нея били водени разговори от лица от етажната собственост да ги премахне, което тя изрично отказала.

На неустановена дата през същия месец, св. Р. намерила човек, който да почисти общите части на входа от неправомерно поставени вещи, като му заплатила за услугата 60 лева и той извършил уговорената работа, като изхвърлил всички вещи от общите части на сградата.

По-късно П. потърсила своите вещи в общия коридор на мазето, но не ги открила.

Горната фактическа обстановка се установява от еднопосочните показания на разпитаните свидетели Ф. и Р., от протокола за проведеното общо събрание на ЕС, от който е видно, че жалбоподателката П. е присъствала на същото / което обстоятелство е удостоверено с подписа й/ и е знаела естеството на обсъжданите въпроси и, че в общите части на сградата не следва да се съхраняват вещи, различни от цветя (както било отразено и в протокола от общото събрание), от копията на съобщенията до живущите в бл. 53, като от всички тях се установява възникналият проблем със съхранението на лични вещи в общите части на сградата.

При така установената фактическа обстановка, СРС, както и прокурорът 2 преди него, са достигнали до следните правилни правни изводи, с които напълно се солидаризира и настоящата съдебна инстанция:

Първоинстанционният съд е приел за правилен и подкрепил правния извод на прокурора, че в случая, се касае за хипотезата на чл.9,ал.2 от НК, тъй като, за да съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав, необходимо е и деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно обществените отношения, предмет на наказателно правна защита. Именно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК предвижда, че деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно в две хипотези: когато поради своята малозначителност, изобщо не е общественоопасно или, когато неговата обществена опасност е явно незначителна.

В настоящия случай, прокурорът и СРС са приели, към който извод се присъединява и настоящата инстанция, че е налице втората хипотеза - на явна незначителност на обществената опасност на деянието, тъй като, за да бъде конкретното поведение определено като престъпление, то следва да покаже типичната за този вид престъпни прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да оправдае използването на методите и средствата на наказателната репресия. В случая обаче, правилно и прокурорът и първоинстанционният съд са извели, че макар защитените обществени отношения, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост и свързаните с него права, респективно, гарантиращите общественият ред и спокойствие да са важни, те са били засегнати в незначителна степен.

Правилно и СРС и прокурорът са извели малозначителността на деянието найнапред от обстоятелството, че съхраняването на вещите, от жалбоподателката П. в общите части на блока за цели 8/осем/ години, предвид вида им – баки с латекс и теракотени плочки /характеризиращи се с нетрайност и специални изисквания за съхранение/, е накърнило съществено материалната им стойност и с голяма вероятност ги е направило негодни за употреба, а от друга, с тези си действия, самата П., продължително време, е засягала интересите на всички останали немалко живущи в сградата, блокирайки общите й части и, ограничавайки останалите съсобственици да ползват свободно собствеността си. Отделно, застрашила е и интересите им в насока, че е било вероятно целия вход да остане без топлоподаване през зимата, 3 доколкото задължителното изискване на Топлофикация, за да предоставят услугата, било осигуряване на свободен достъп до абонатната станция.

Отчитайки горното, настоящата съдебна инстанция се солидаризира и с извода на прокурора и СРС, че в конкретния случай, премахването на вещите от общите части на сградата не може да се приеме за извършено деяние по чл.

323, нито пък за такова по чл. 194 от НК, дори да изглежда осъществено от обективна страна, именно предвид изложеното по-горе относно накърнената материална стойност на вещите, а и защото степента на обществена опасност на инкриминираното деяние е тясно зависима и от личността на дееца - в случая, от събрания доказателствен материал, не се установява, св. Р. и св. Ф. да са лица с обществена опасност. Напротив - те са действали законосъобразно и в изпълнение на взето решение на ЕС, както съвсем законосъобразно е действало и лицето, наето за изхвърляне на вещите от общите части на сградата. Самото изхвърляне е станало след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение от страна на всички живущи, в който срок жалбоподателката не е предприела никакви действия по преместване на вещите си, въпреки че дори е било разговаряно с нея от представителите на ЕС да го направи.

За да потвърди атакуваното постановление, първоинстнационният съд е приел, че в него е даден правилен отговор на всички относими към предмета на доказване въпроси и същият почива на обстоен правен анализ на събраните доказателства в хода на разследването, което е извършено пълно и всестранно.

Първоинстанционният съд правилно е споделил извода на прокурора, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства /гласни и писмени/, от които категорично се установява фактическата обстановка по делото, като с оглед на така застъпеното становище за малозначителност на осъщественото деяние, то следва да се приеме, че същото, съгласно чл. 9, ал. 2 НК не съставлява престъпление, поради което и правилно постановлението за прекратяване на наказателното производство от СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е потвърдено.

С оглед на гореизложеното и предвид съвпадението на фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции, то атакуваното първоинстанционно определение се явява правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение – Рег. № 1436/30.03.2026г., на СРС, НО,110 състав, постановено по НЧД № 3438/2026г.

Определението е окончателно.

Копие от определението да се изпрати на жалбоподателката А. К. П..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5