Определение № 8 от 03.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20211110217158 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5, вр. ал.1 от НПК.

Образувано е по жалба, чрез СРП до СРС, от адв. А. М. – пълномощник на Д. Н., срещу постановление на СРП от 16.09.2021 г. по пр.пр. №8102/2016 г.

С обжалваното постановление на СРП от 16.09.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 17.09.2021 г./ е прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.3 от НПК, досъдебно наказателно производство №5402/2018 г., по описа на СДВР, пр.пр. №8102/2016 г., по описа на СРП, а именно поради изтичане на 09.03.2021 г. на предвидения в закона давностен срок за наказателно преследване, визиран в разпоредбите на чл.80 - чл.81 от НК /чл.81,ал.3, вр. чл.80,ал.1,т.4 и ал.3 от НК/.

Цитираното досъдебно производство е образувано с постановление на СРП от 07.09.2016 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 12.09.2016 г./ срещу М.

Я. Т. за престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.26, ал.1 от НК – за съставяне, в условията на продължавано престъпление - с 7 деяния, на 7 различни дати, в периода от 18.08.2014 г. до 09.09.2014 г., на неистински частен документ - 7 фактури, които употребила пред Д. С. Н., за да докаже съществуването на договорно правоотношение по предоставяне на стоки от Д. Н. на „М..“ ЕООДСофия. Същото е водено без привличане на лице, в т.ч. и на М. Я. Т., в качеството на обвиняем.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление на СРП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, предвид „факти и 1 обстоятелства, сочещи на престъпление по чл.209 или чл.210 от НК“ и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, както „и за изпълнение на вече поставените задачи от СГП, с постановлението от 02.07.2019 г., по пр.пр. №13632/2019 г., по описа на СГП, като се приеме, че Н. е пострадала от престъплението измама и е ощетена със значителна сума“.

По делото има отбелязване, че адв.М. е получил екземпляр от обжалваното постановление на 01.12.2021 г., а жалбата срещу същото е заведена деловодно в СРП на 03.12.2021 г., от което се установява, че тя е подадена в законовопосочения 7-дневен срок.

От друга страна обаче, разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, а именно – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. В чл.74,ал.1 от НПК е посочено кое лице има качеството на пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от престъплението в наказателното производство.

Като изискване едно лице да придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално да са настъпили вредни последици от престъплението. Законодателят използва терминът “пострадал” само за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител по дела от общ характер, респективно като частен тъжител по дела от частен характер и единствено с оглед предоставяне на възможност чрез достъп до съд това лице да обезпечи онези свои интереси, които би реализирало, ако впоследствие встъпи в производството в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.

Престъплението по чл.309 от НК е в Глава девета „Документни престъпления” от Особената част на НК. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. В чл.93,т.5 от НК е дадена легална дефиниция на официален документ, а всички други документи, които не са официални, са частни. Всички документи, в 2 зависимост от това, дали са издадени от посоченото за техен автор лице, биват истински или неистински, като в чл.93,т.6 от НК е дадено легално определение на неистински документ. Престъплението по чл.309 от НК е свързано с престъпно създаване на документ, с подправка на документ – което е такова документиране, при което се крие, преиначава авторството, и то на частен документ. Изпълнителното деяние по чл.309 от НК включва два разнородни и функционално свързани акта, които, взети отделно, не са едновременно престъпни. Тези два акта са: самата подправка – съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, която, отделно взета, не осъществява състав на престъпление; и ползването /употребата/ на документа и то от този, който го е подправил. Частният документ е употребен, ако е представен другиму. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Видът и формата на вината са прекият умисъл. Предвидена е и специална цел – да се докаже, че съществува или несъществува, че е изменено или прекратено субективно право, задължение или някое правоотношение като цяло.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес. С оглед специфичния обект на документните престъпления, следва да се приеме, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице /независимо, че могат да настъпят някакви съпътстващи вреди в правната сфера на такова лице/.

Следователно доколкото съгласно разпоредбите на чл.84 и 76 от НПК като граждански ищец и като частен обвинител в наказателния процес може да се конституира единствено пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението, то при съобразяване на правната теория и трайно установената съдебна практика, споделяна от този съдебен състав, съгласно които при документните престъпления няма пострадало от деянието лице, жалбоподателят - лично или чрез свой пълномощник, в т.ч. и чрез негов упълномощен адвокат, не е лице, което да осъществява признаците, предвидени в чл.74 от НПК за пострадал, т.е. да осъществява това качество, защото производството по чл.309 от НК е за престъпление, което не съдържа от обективната страна в състава си съставомерни вредни последици, относими към конкретен субект, които да го легитимират като 3 пострадал от деянието, поради което, престъпният състав не легитимира Д. С.

Н. като пострадала от посоченото престъпление, включително и не я легитимира да участва като граждански ищец и/или частен обвинител, ако такова производство за такова престъпление от общ характер би стигнало до съдебна фаза на наказателно преследване. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е оправомощен, по смисъла на НПК, да иска да бъде ревизирано постановлението на СРП и респективно не разполага с правната възможност да обжалва постановлението на СРП пред съда и да поддържа висящността на производството.

Този съдебен състав счита, че с оглед формалната липса на пострадал от документно престъпление по НК и съответно – формалната липса на качеството на пострадал на Д. С. Н. от престъплението по чл.309 от НК, за каквото е било образувано и водено наказателното производство от СРП, чисто формално, за същата не следва да се приеме, че е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и тази подадена жалба би следвало, чисто формално, да е процесуално недопустима съгласно чл.243,ал.4 от НПК.

За да разгледа по същество жалбата – дали тя е основателна или не, съдът трябва преди това да установи, освен, че тя е подадена в посочения в закона 7-дневен срок от получаване на преписа на атакуваното постановление, и че е подадена и от процесуално активно легитимирано лице, което, с оглед изложеното по-горе, в конкретния случай не е налице.

При тези обстоятелства и доколкото подадената жалба е недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва да бъде прекратено, без съдът да се произнася по съществото на направеното в жалбата искане и по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на СРП.

В контекста на изложеното по-горе, прокурорът при СРП, прекратявайки наказателното производство за посоченото престъпление, е действал съответно на автономната за прокурорската институция функция, визирана и в разпоредбата на чл. 127,т.1 от КРБ.

Същевременно и независимо от изложеното до тук, за да се прецени основателността на жалбата срещу постановлението на СРП, с което досъдебното наказателно производство е прекратено, в т.ч. и дали то е 4 незаконосъобразно, неправилно и необосновано, когато постановлението не подлежи на съдебен контрол, лицата, които считат, че са засегнати правата им и/или които считат, че имат съответен правен интерес, имат необходимата процесуално-правна възможност за защита по реда на чл.200,изр.2 от НПК, защото, принципно, такова постановление, като правен акт може да бъде проверено за законосъобразност, обоснованост и правилност от погорестоящата прокуратура, както предвижда и НПК, т.е. няма хипотези на необжалваемост на такива актове, освен изрично визираните в ал.12 и ал.13 на чл.243 от НПК изключения.

Отделно и независимо от посоченото до тук, съдът за подробност отбелязва, че споделя посоченото в обжалваното постановление на СРП основание за прекратяване на наказателното производство, порази изтекла „абсолютна“ давност за наказателно преследване, по посочената квалификация от НК – чл.309,ал.1, като в тази връзка не намира за нужно да преповтаря отразеното в атакуваното постановление. След изтичането на срока по чл.81,ал.3 от НК, който е преклузивен /в случая във връзка с чл.80,ал.1,т.4 и ал.3 от НК/, наказателното преследване се изключва, независимо от стадия, в който се е намирало наказателното производство.

Изтичането на „абсолютната“ давност съставлява безусловна пречка за продължаване на наказателното производство, при което прокурорът /или съдът/ са длъжни да прекратят наказателното производство, без значение от това в коя фаза на процеса е констатирано това обстоятелство. В конкретния случай е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл.81,ал.3 от НК.

Само да пълнота настоящият съдебен състав отбелязва, че в хода на проведеното досъдебно производство са извършени необходимите и възможни множество процесуално-следствени действия за изясняването му от фактическа, респективно и от правна страна, включително са изпълнени и даваните с прокурорски постановления писмени указания, поради което е и неоснователно написаното в жалбата, въз основа на която е образувано настоящето НЧД, за „индеферентност и процесуално бездушие, нежелание за работа и упражняване на основните функции на прокурора в защита правата на гражданите,…пренебрежение към пострадалата гражданка и тотално лишаване от възможността й за защита правата и интересите й…“ и пр.

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от адв. А. М. -пълномощник на Д.

Н., чрез СРП до СРС /по която на 09.12.2021 г. е образувано настоящето НЧД №17158/2021 г., по описа на СРС-НО-20 състав/, срещу постановление на СРП от 16.09.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 17.09.2021 г./, с което е прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.3 от НПК, досъдебно наказателно производство №5402/2018 г., по описа на СДВР, пр.пр. №8102/2016 г., по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД №17158/2021 г., по описа на СРС-НО-20 състав.

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на адв. А. М. /на адреса, посочен в жалбата/, а чрез него и на Д. С. Н. /независимо, че жалбата изхожда единствено от адв.М./, както и на СРП – за сведение.

Препис от съдебния акт /определението/, след влизането му в сила, ведно с материалите по досъдебно наказателно производство №5402/2018 г., по описа на СДВР, пр.пр. №8102/2016 г., по описа на СРП /съдържащо четири тома и материалите по НЧД №6539/2019 г., по описа на СРС-НО-8 състав и по ВНЧД №2390/2019 г., по описа на СГС-НО-3 въззивен състав/ да се изпратят на СРП.