Определение № 302 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600334 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на В. К. Т. - наследница на починалата Ю. В. Й., чрез повереника й, адв. Я. А. - САК, срещу определение № 476, постановено в закрито съдебно заседание на 11.02.2025 г., на съдията – докладчик по НЧХД № 7304/2024 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Постановление на СГП от 01.11.2024 г. за прекратяване наказателното производство по ДП № 11350/2022 г. по описа на Сектор РТП - Отдел „Разследване” - СДВР, пр. пр. №21052/2022 г. по описа на СГП, на основание чл.243, ал.4 и, ал.5, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.

"в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във връзка със смъртта на Ю. В. Й..

В депозираната, в законоустановения срок, жалба се твърди, че при предявяване на материалите по досъдебното производство на 09.05.2024 г. повереникът направил искане за назначаване на повторна комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза, която са отговори дали починалата Ю. В. Й. е претърпяла силна стресова реакция в следствие на претърпяното ПТП и дали тази реакция е в причинно-следствена връзка със сърдечните й проблеми, довели до смъртта й. Това искане било мотивирано с констатираните противоречия и разминавания в заключенията на изработените СМЕ и допълнителна такава. Това искане било уважено от наблюдаващия прокурор и материализирано в постановлението от 14.05.2024 г. на наблюдаващия прокурор.

На 15.06.2024 г. вещите лица депозирали заключението си, в което недвусмислено било записано: „...може да се приеме, че смъртния изход е резултат на 1 нарушение на коронарното кръвообръщение от авансиралия склеротичен процес /коронаросклероза/ при повишените кислородни нужди на миокарда в условията на претърпяното ПТП, свързани с остра стресова реакция.“ И в заключение: ...“ може да се приеме, че Ю. В. Й. е претърпяла остра стресова реакция вследствие на процесното ПТП. На базата на аутопсионната находка и данните за диагностицирани дългогодишни хронични сърдечно-съдови и метаболитни заболявания /ХИБС, захарен диабет/ може да се приеме причинно-следствена връзка между острата стресова реакция и настъпилия смъртен изход минути след процесното произшествие с получени незначителни травматични увреждания.“ От друга страна, в заключението на АТЕ било записано, че „причината за настъпването на произшествието са субективното поведение на водача на товарен автомобил „Пежо“ С. В., който предприема маневра „завиване в обратна посока“ и не е пропуснал попътно движещия зад него автомобил „Шкода“. Изложеното обосновавало извод за доказано виновно поведение на водача на „Пежото“, което било видно и от последното изречение в обжалваното постановление, че наблюдаващия прокурор ще изпрати преписката на административно-наказващ орган.

Посочените по-горе два аргумента изцяло били приети и споделени от СГС, 25ти състав по ЧНД № 7304/2024 г., което било видно от съдържанието на обжалваното определение. Според повереникът, не било вярно обаче твърдението на съда, че експертите не са достигнали до категоричен извод за причините за смъртта на Ю. Й., а „излагали възможна версия за наличие на причинна връзка между тях.“ Нито от смисловия, нито от синтактичния анализ на заключението на КСМСППЕ, не се извличал подобен извод.

Становището на вещите лица било категорично необоримо, че била налице причинноследствена връзка между смъртта на пострадалата и претърпяното минути преди това ПТП, за което единствено виновен бил водача на т.а. „ Пежо Партнер“ - С. В.. Повереникът твърди, че ако Ю. Й. не била пострадала от ПТП-то на 31.10.2022 г., нямало е да настъпи смъртта й, поради което било напълно излишно назначаването на допълнителна КСМСППЕ, заключението на която било противоположно на основната експертиза. При това положение, повереникът твърди, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде отменено, като бъдат дадени указания за назначаване на арбитражна КСМСППЕ, тъй като били налице всички елементи от обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а прокуратурата неоснователно била прекратила наказателното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди съдържащите се в жалбата доводи и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата на В. К. Т. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седмодневен срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на депозирана пред Софийски градски съд жалба от В. К. Т. – дъщеря 2 на починалата Ю. В. Й., чрез процесуалния й представител адв. Я. А., против постановление от 01.11.2024 г. на Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11350/2022 г. по описа на с-р РТП – отдел „Разследване“ – СДВР, пр.пр. № 21052/22 г. по описа на СГП, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, е било образувано ЧНД № 7304/2024 г., по описа на Софийски градски съд.

Производството по делото е било финализирано с Определение № 476 от 11.02.2025 г., с което жалбата на В. Т. е оставена без уважение, като неоснователна, а прекратителното постановление на СГП от 01.11.2024 г. е било потвърдено.

Това определение е предмет на проверка от настоящият въззивен съдебен състав.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите, съдържащи се в жалбата и атакувания съдебен акт, и като извърши преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Жалбата и направените с нея възражения са неоснователни.

Като е приел, че постановлението на Софийска градска прокуратура е правилно и не противоречи на закона, Софийски градски съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.

На първо място следва да се посочи, че за да обоснове изводите си в постановлението за прекратяване, СГП е анализирала в пълнота и задълбочено събрания доказателствен материал. Обосновано е прието, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като в хода на разследването по делото не са събрани и не са ангажирани никакви доказателства, установяващи наличието на престъпление, за конкретно посочения в постановлението инцидент, предхождащ настъпилата смърт на Ю. Й., доколкото от събраните в хода на проведеното разследване доказателства не е могло морфологично да се проследи причинноследствената връзка между претърпяната остра стресова реакция от пострадалата Й. и установената при аутопсията причина за смъртта й, и от което да следва наличие на състав на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В съдебния си акт решаващият съд подробно е изложил фактическата обстановка, позовавайки се на събрания на ДП доказателствен материал и главно на назначените и изготвени на ДП СМЕ на труп № 867/2022 г., допълнителна СМЕ на труп № 867/2022 г., СМЕ по писмени данни, две Автотехническа експертиза, Комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза и допълнителна такава. Приел е от една страна-че са събрани всички възможни писмени и гласни доказателства, имащи значение за изясняване на делото от фактическа страна, а от друга-че събрания доказателствен обем е оценен законосъобразно от държавното обвинение. Тези изводи на решаващия съд са правилни.

Преди да пристъпи към обсъждане на доводите по същество, настоящият съдебен 3 състав намира, че следва да се направят следните уточнения във връзка с провежданата процедура - съдебен контрол на постановлението за прекратяване на досъдебното производство от прокурора. Съдебният контрол върху прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство предвижда съдът да посочи кои правно-значими обстоятелства не са изяснени и то в достатъчно категорична степен, така че обосновано да се заключи, че са налице процесуалните предпоставки на чл.243, ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Основните въпроси, на които прокурорът следва да даде отговор са: 1) има ли доказателства за извършено престъпление; 2) изчерпани ли са възможностите за събиране на нови доказателства и отстраняване на противоречията в наличните доказателствени източници; 3) налице ли е извършено престъпление и по кой текст от НК; 4) кой е неговия автор. На тези въпроси единствено прокурорът може да даде отговори, като в производството по чл.243 от НПК съдът контролира единствено обосноваността на тези отговори и респективно законосъобразността на постановлението за прекратяване.

В конкретния случай правилно Софийски градски съд е счел, че по делото е събран възможния обем доказателствен материал. Проведени са разпити на запознатите със случая лица - показанията на свидетелите П. Н., С. В., С. В. . Събрани са и множество писмени доказателствени средства – протокола за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум към него, медицински документи относими към здравословното състояние на Й., назначените необходими съдебни експертизи, цитирани по-горе в определението.

В конкретния случай, без да се утежнява излишно настоящото изложение, с посочената от Софийска градска прокуратура и Софийски градски съд фактология, по делото е безспорно, че липсват каквито и да са било обективни данни, от които да се заключи, че причината за смъртта на Ю. Й. е противоправно поведение на свидетеля С. В.

/или пък на други физически лица/, поради което и не може да се ангажира неговата наказателна отговорност.

Прочитът на приложените по досъдебното производство експертни заключения, в контекста на съвкупния анализ на останалите доказателствени източници, позволява и на настоящия въззивен състав да възприеме като верен извода на решаващия съд, че по делото не са представени никакви доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалата Й. и претърпяното минути преди това ПТП, в каквато насока са изложените в жалбата възражения.

Вярно е, че заключението на АТЕ, което е установило мястото на реализиране на пътно-транспортното произшествие, механизма на произшествието и причините за настъпването му, е установило и, че от техническа гледна точка причина за реализираното ПТП се явява субективното поведение на водача на т.а. „Пежо Партнер“ С. В., който предприемайки маневра „завиване в обратна посока" не е пропуснал попътно движещия се зад него автомобил „Шкода Октавия“, в който се е намирала и пострадалата Й., но пък от друга страна, причинените й при това ПТП телесни увреждания, според четирите 4 съдебномедицински експертизи телесни увреждания - охлузване на дясното коляно и кръвонасядане на дясното бедро, които са повърхностни мекотъканни травматични увреждания, не са в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен изход. Изрично в тези експертизи е посочено, че причина за смъртта на пострадалата Й. е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се в резултат на обостряне на хроничните заболявания на сърдечносъдовата и дихателна система - хронична исхемична болест на сърцето с увреждане на коронарните артерии от напреднал атеросклеротичен процес /короцаросклероза/.

Приживе пострадалата е била в общо влошено здравословно състояние. Й. е била диагностицирана с неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатиия, хипертонична болест на сърцето, хронична обструктивна белодробна болест, белодробна емболия, увреждане на междупрешленните дискове, увреждане на отделителната система, първична глаукома и автоимунен тиреоидит.