Решение № 1700 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1700 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20251100502665 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по подадена от И.Н.Н., действащ като ЕТ „ТАЙМ ИЗ М.-И.Н.“ жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д. № 202179240400819 по описа на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че в кориците на предходно образувано изп.д.

№ 20108380400657 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ не се съдържа акт на съдебния изпълнител, с който К. Р. К., С.Й. К.а, Р.К. К. и Р.С.С. са конституирани като взискатели и са встъпили в правата на удовлетворения кредитор „ОББ“ АД. По изп.д. 657/2010 г. се извършила публична продан на ипотекиран в полза на „ОББ“ АД апартамент, собственост на В.К.Й., Н.Й.Н. и С.Й. К.а, при квоти съответно от ½ ид.ч. за първата и по ¼ ид.ч. – за останалите двама. Р. К. бил вписан като съпруг на С. К.а. С нотариален акт от 2009 г. С. К.а дарила ¼ ид.ч. от имота на сина си К. К. и на внука си Р. С..

Въз основа на саморъчно завещание от 26.05.2005 г. В.Й. завещала собствената си ½ ид.ч. от имота на И.Н.Н., като завещанието било обявено на 01.04.2010 г. Затова и дори да е бил налице акт на ЧСИ, рег. № 838 за конституиране на взискателите, то не всеки от тях има право да встъпи, а единствено Р. К. и Р. С..

1

Ответниците по жалбата са изразили подробни съображения срещу основателността на жалбата в подаденото от тях възражение.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице основания за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изп.д. № 202179240400819 е образувано по заявление от 04.10.2021 г. на К. Р. К., действащ лично и като пълномощник на С.Й. К.а, Р.К. К. и Р.С.С., към която е приложен изпълнителен лист от 18.01.2010 г. за дължими от ЕТ „ТАЙМ ИЗ М.-И.Н.“ суми в полза на „ОББ“ АД, пълномощни и удостоверение от ЧСИ, рег. № 838 по изп.д. № 20108380400657, че на основание чл. 155 от ЗЗД като взискатели са конституирани К. Р. К., С.Й. К.а, Р.К. К. и Р.С.С., които са встъпили в правата на удовлетворения кредитор „ОББ“ АД.

На 09.12.2024 г. упълномощения от длъжника адв. И.И. (л. 149 от делото) е подал молба за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като не е налице основанието по чл. 429, ал. 1 от ГПК.

Взискателите са възразили срещу искането на длъжника, тъй като нормата на чл. 155, ал. 2 от ГПК предвиждала законна суброгация на ипотекарните длъжници в правата на удовлетворения в изпълнителното производство взискател.

С разпореждане от 10.01.2025 г. ЧСИ, рег. № 924 е отказал да прекрати производството по делото, поР. липса на предвидено в закона основание за това.

Разпореждането е получено от адв. И. на 14.01.2025 г. и на 28.01.2025 г., видно от датата на предаване на пратката на куриер, е изпратена жалба срещу разпореждането от 10.01.2025 г.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано 2 лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не се спори, че при проведено принудително изпълнение по изп.д. № 20108380400657 ипотекираният от собствениците имот за обезпечаване на чужд дълг, е продаден и с получената продажна цена се е удовлетворил взискателят „ОББ“ АД.

Плащането на обезпеченото с ипотека задължение е достатъчно за суброгирането в правата на удовлетворения кредитор, съгласно чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД. (определение № 100/08.03.2019 г. по т.д. № 2397/2018 г. на ВКС, I т.о.) Това се отнася и за случаите, при които ипотекарният длъжник е претърпял принудително изпълнение, на основание предоставеното реално обезпечение. В този смисъл цитираната от жалбоподателя норма на чл. 429, ал. 1 от ГПК е неотносима. Касае се за различна хипотеза, при която настъпва законова суброгация, при която, за разлика от чл. 74 от ЗЗД, не изисква обосноваване на интерес. В горепосоченото определение ВКС се е съгласил с изводите на въззивния съд, че с погасяване на чуждия дълг с влизане в сила на постановлението за възлагане е завършен и фактическият състав на законната суброгация по чл. 155 от ЗЗД като вид частно правоприемство, чиито правни последици се проявяват еx lеgе. Извършеното от ипотекарните длъжници плащане, съответно - претърпяно принудително изпълнение, е единствената законова предпоставка за „встъпване” в правата на досегашния взискател против длъжника.

Към настоящия случай е приложима именно разпоредбата на чл. 155, ал.

2 от ЗЗД, уреждаща законно частно правоприемство и признаване правото на собственика, ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.

Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че някои от взискателите не са собственици на имота към момента на завършването на фактическия състав по чл. 155 от ЗЗД. Това е така, защото в изпълнителното производство не се разрешават вещни спорове. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да проверява материална легитимация и съществуващи права на 3 страните. Споровете са от компетентност на съд, който при надлежно сезиране ги разглежда по реда на общото исково производство.

Правилно е разпореждането на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ, че не са налице законови основания за прекратяване на изп.д. № 20219240400819.

Жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна, поР. което съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 19412/29.01.2025 г. на И. Н.Н., действащ като ЕТ „ТАЙМ ИЗ М.-И.Н.“ срещу разпореждане от 10.01.2025 г. по изп.д. № 20219240400819 по описа на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4