Решение № 485 от 01.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Горна Оряховица, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103274 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. К., чрез адв. С. Т. от АК-Плевен срещу „Креди йес“ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че е получил кредит от ответното дружество в размер на 600 лв., който следвало да върне след три месеца на три погасителни вноски, както следва 24.08.2025 г., 24.09.2025 г. и 24.10.2025 г., всяка от която по 380 лв., т.е. общо 1140 лв. Иска да се приеме за приемане за установено в отношенията между страните, че разпоредбата на чл. 1, ал. 5, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи, както и оредвидената в чл. 2.9 – „такса ангажимент“ от договор за потребителски кредит № 1900195370/24.07.2025 г., който е сключен между страните, са нищожни. Ищецът намира, че тези клаузи водят до недействителност на целия договор, поради противоречието му с чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. не е посочен действителния ГПР, а представения в него е по-нисък от действителния. Счита, че действителния 1

ГПР е в размер на 5815,43 %, който многократно надхвърля установния максимум съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Ищецът излага подробни доводи за нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и др. С оглед изложеното иска от съда да признае и прогласи нищожността на договора между страните поради неточно посочения в него ГПР. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Креди йес“ООД, който не оспорва сключването по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на договор за потребителски кредит 1900195370/24.07.2025 г. Посочва, че заемната сума е била изплатена на ищеца чрез Easy Pay. Оспорва по основателност твърденията на ищеца, свързани с клаузата за експресно разглеждане на искането за заем, намирайки че същата не е задължително условие за сключване на договора. Счита, че същата представлява допълнителна услуга, която не е част от условията на договора за потребителски кредит. Позовава се на възможността дадена му от закона в чл. 10а от ЗПК. Поради изложеното намира, че оспорената клауза не е неравноправна клауза. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се установи, че по силата на договор за паричен заем № 1900195370/24.07.2025 г. ответното дружество „Креди йес“ООД е предоставило в заем на ищцата П. И. К. сумата от 600 лева. Срокът за погасяване на кредита бил определен до 24.10.2025 г., при уговорени ГПР – 47,66%, обща сума за погасяване 1140лв., от която 600 лв. главница, 30,32 лв. – лихва, и такса експесно разглеждане в размер на 499,59 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем 1900195370/24.07.2025 г., като противоречащ на 2 императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 600 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на 3 договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 47,660 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне в рамките на три месеца горница в размер над 100 % или двойно, предвид включената такса експресно разглеждане(виж. погасителния план по договора). Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023г. по т.д. № 2024/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023г. по т.д. № 1070/2022г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита – т.е. усвоената главница от 600 лв.

По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

По разноските:

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 42,50 лева/21,73 евро, 1,30 лева/0,66 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв./204,52 евро. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, т.к. същото е в минималния размер и съответства на обема на извършената работа.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на

4

Договор за паричен заем

№190195370/24.07.2025 година, сключен между "Креди йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул.*** и П. И. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ. Г.О., ул. ***, на основаниe чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона за потребителския кредит, поради това, че посочения в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията използвани при изчисляване на ГПР по договора.

ОСЪЖДА "Креди йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на П. И. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ. Г.О., ул. *** сумата от 22,39 евро, представляваща разноски за държавна такса и преписи по делото, както и сумата от 204,52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка IBAN:***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.

Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Горна Оряховица, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103274 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. К., чрез адв. С. Т. от АК-Плевен срещу „Креди йес“ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че е получил кредит от ответното дружество в размер на 600 лв., който следвало да върне след три месеца на три погасителни вноски, както следва 24.08.2025 г., 24.09.2025 г. и 24.10.2025 г., всяка от която по 380 лв., т.е. общо 1140 лв. Иска да се приеме за приемане за установено в отношенията между страните, че разпоредбата на чл. 1, ал. 5, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи, както и оредвидената в чл. 2.9 – „такса ангажимент“ от договор за потребителски кредит № 1900195370/24.07.2025 г., който е сключен между страните, са нищожни. Ищецът намира, че тези клаузи водят до недействителност на целия договор, поради противоречието му с чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. не е посочен действителния ГПР, а представения в него е по-нисък от действителния. Счита, че действителния 1

ГПР е в размер на 5815,43 %, който многократно надхвърля установния максимум съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Ищецът излага подробни доводи за нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и др. С оглед изложеното иска от съда да признае и прогласи нищожността на договора между страните поради неточно посочения в него ГПР. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Креди йес“ООД, който не оспорва сключването по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на договор за потребителски кредит 1900195370/24.07.2025 г. Посочва, че заемната сума е била изплатена на ищеца чрез Easy Pay. Оспорва по основателност твърденията на ищеца, свързани с клаузата за експресно разглеждане на искането за заем, намирайки че същата не е задължително условие за сключване на договора. Счита, че същата представлява допълнителна услуга, която не е част от условията на договора за потребителски кредит. Позовава се на възможността дадена му от закона в чл. 10а от ЗПК. Поради изложеното намира, че оспорената клауза не е неравноправна клауза. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.