Решение № 3212 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Ваня Н. И.

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100500412 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20161856 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 25259/2020 г. на СРС, 29 с в, П. на Република България е осъдена да заплати на С. Н. Ч., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., със законната лихва от 17.06.2017 г. до плащането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 172 Б, ал. 1 НК, за което впоследствие ищцата е оправдана, с присъда №18/24.06.2015 г. по НОХД №13749/2013 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като иска е отхвърлен за разликата над сумата от 5 000 лв. до пълния размер от 25 000 лв. Ответникът е осъден за разноски.

Решението се обжалва по въззивна жалба, подадено от ответника - П. на РБ, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди до размер от 5 000 лв. В жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно СРС и приел, че са установени предпоставките за ангажиране отговорността на П. за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ. В производството не се установява ищцата да е търпяла вреди, които да са в причинно - следствена връзка с поддържаното обвинение. Поддържа, че няма данни срещу ищцата да е взета мярка за процесуална принуда или да е ограничено свободното й придвижване. Престъплението, за което е обвинена, по своя характер не е тежко умишлено. Не са ангажирани доказателства за промяна в емоционалното и психическо състояние на ищцата, за претърпят стрес, страх, влошаване на здравен статус или нарушаване на чест и достойнство. Не се установява ответникът да е 1 извършвал действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство, нито да е разпространявал информация за наказателното производство, която да води до злепоставяне на ищцата в резултат от негови действия. Излага и съображения, че присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер, не е съобразено с установените в производството обстоятелства, икономическия стандарт на РБ, както и вида, характера и интензитета на упражнената принуда и с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това той да се отхвърли изцяло или да са намали по размер присъденото обезщетение.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищцата С. Н. Ч., чрез процесуалния й представител, оспорва жалбата като неоснователна, в отговор в срока по чл. 263 ГПК, Поддържа, че в оспорената от ответника част решението е обосновано, законосъобразно и съобразени с материалния закон. Сочи, че съдът е направил пълна преценка на писмените и гласни доказателства и е определил обезщетението съобразно установените обстоятелства. Счита, че определеният размер на обезщетението е дори нисък съобразно стандарта на живот и причинените на ищцата морални вреди и страдания от увреденото й здраве в резултат от воденото наказателно производство. Съдът е съобрази продължителността на наказателното производство - около 7 години и 8 месеца от първоначално дадените обяснения от ищцата за нарушени права на интелектуална собственост на 27.11.2007 г. до приключване на делото с влизане в сила на оправдателната присъда на 10.07.2015 г.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че отрицателните емоции, преживени от ищеца, не са в пряко причинна връзка с повдигнатите от П. обвинения. Поддържа, че в резултат от повдигнатото обвинение, ищцата е преживяла психически стрес и нервен срив, загубила е бизнеса си, наказателното производство се е отразило на линия й живот, станала е мнителна, конфликтна, затворена в себе си, развила е артериална хипертония. Нарушено е основното задължение за осъществяване на правосъдната дейност в разумни срокове, което е довело до сериозно накърняване на личния живот на ищцата. Сочи, че е извършена полицейска регистрация по реда на чл. 68, ал. 1 ЗМВР, а съдебните заседания са отлагани няколко пъти, не по нейна вина. Оспорват се твърденията на ответника, че не са доказани претърпени неимуществени вреди във връзка с повдигнатото обвинение и че обезщетението не е съобразено с изискванията на чл. 4 ЗОДОВ вр. с чл. 52 от ЗЗД. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като СРС не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 2

ГПК.

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ -за обезщетение за неимуществени вреди от действия на П..

Решението се оспорва само по жалба на ответника в уважената част от иска за неимуществени вреди – в размер на 5 000 лв.

В останалата част, в която искът за обезщетение е отхвърлен над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. - решението не е оспорено и е влязло в сила.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, П., съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

В настоящото производство не е било спорно и от представените писмени доказателства в съвкупност се установява, че срещу ищцата С. Н. Ч. е образувана ДП № 5039/2008 г. по описа на 02 - РУ СДВР, с постановление от 18.03.2008 г. за това, че през м. август 2008 г. използвала в търговската дейност Mapкa „Levi Strauss & Со", обект на това изключително право, без съгласието на притежателя на изключителното право - фирма „Турку енд Турку" ООД, като внесла в Р България 21 бр. ризи, 34 чифта гуменки, 16 бр. шапки, носещи търговската марка „Levi's" - престъпление по чл. 172 Б, ал. 1 НК.

Ищцата е дала обяснения в хода на досъдебното производство за пръв път на 26.11.2007 г., впоследствие и на 04.03.2008 г. Досъдебното производство е спирано в периода 2008 г. - 2013 г. на основание чл. 25, т. 2 НПК.

Установява се, че ищцата е привлечена като обвиняема с постановление от 26.06.2013 г. за престъпление по чл.172 Б, ал. 1 НК. Постановлението за привличане на обвиняем е връчено на 02.07.2013 г., взета й била мярка за неотклонение „подписка" и била разпитана като обвиняем.

Разследването е предявено на ищцата на 02.07.2013 г., а на 01.08.2013 г. е внесен обвинителен акт срещу нея и е образувано НОХД № 13749/2013 г. по описа на СРС, 3

НО, 16 състав. Не е спорно, че по НОХД №13749/2013 г. по описа на СРС, НО, 16 състав в периода 24.11.2014 г. - 24.06.2015 г. са проведени 2 открити съдебни заседания, тъй като в първите две съдебни заседания не е бил даден ход на делото.

Безспорно се установява също така, че с присъда № 18/24.06.2015 г. по НОХД № 13749/2013 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, ищцата е призната за невиновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 172 Б, ал. 1 НК, както и че присъдата е влязла в сила на 10.07.2015 г.

По съществото на спора и като съобрази доводите на ответника в жалбата, въззивният състав намира следното :

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищцата е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство за престъпление по чл. 172 Б, ал.1 НК - по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение е постановена оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.

Неоснователни са възраженията на ответника, че по делото не са установени претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение от страна на П. на РБ.

Въззивният състав намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди от воденото наказателно производство се установяват от разпитана на свидетелката Д.Н.Г. - бивш служител на ищцата, която е в приятелски отношения с нея.

Свидетелката посочва, че познава ищцата от 10-12 години, когато започнала работа в нейния магазин за цигари и алкохол. Свидетелката смята, че заведеното срещу ищцата наказателно дело е причина да фалира бизнесът на ищцата с дрехи. Ищцата била отслабнала, тежала според свидетелката 40 кг., била мнителна и конфликтна.

Свидетелката посъветвала ищцата да посещава психоаналитик и тя го посещавала над година. Ищцата трябвало да ипотекира апартамента си, за да започне нов бизнес с магазини за цигари и алкохол. Свидетелката също сочи, че на ищцата й ставало лошо, викали линейка в магазина, а личният лекар й изписвал лексотан. Наложило се ищцата да посети кардиолог, злоупотребявала с лекарства и алкохол. Съдружничката й в бизнеса с цигари и алкохол смятала, че тя ще лежи в затвора. Според свидетелката името на ищцата било опетнено, а хората в нейния квартал я наричали „китайско менте", поради което ищцата се притеснявала, избягвала да излиза, разделила се с приятеля си. След 2015 г. ищцата била добре, пиела си лекарствата за кръвно налягане и спряла да пие успокоителни. Преди била мнителна, страхлива, имала мании за преследване, а сега свидетелката не е чувала някой да обижда ищцата.