Решение № 169 от 09.07.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Момчилград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100228 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

В съда е постъпила искова молба от А. М. Ю. с ЕГН- **********, предявена чрез пълномощник-адв.А. А. Х. от САК, предявена срещу Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ/ЕИК: 121817309, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 2, представлявано от И.Ф Главен Прокурор - Борислав Боби Сарафов, в която се твърди, че на 16.10.2023г. около 21,00 часа, на път за гр.Момчилград и на ул.

„Генерал Генев“ в града, до бензиностанция „Краси“, е управлявал МПС- л.а.

„Киа Сиид“, с peг. № *******, когато му е била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като уредът отчел отрицателен резултат.

След извършената проверка ищецът в сградата на РУ- Момчилград е бил проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества- с „Drug Test 5000“ с фабричен № ARME-0038, със срок на годност 15.12.2023г., като уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. За резултата от извършената проверка е бил съставен Протокол от 16.10.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.

1

Срещу ищеца е бил съставен АУАН серия АД № 423083/16.10.2023г. по чл.5 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП, в който същият е записал, че не е употребил нарк.вещества.

Ищецът заявява, че е била задържан на 16.10.2023г. в 21,10 часа в РУМомчилград, със Заповед за задържане на лица с peг. № 303зз-68 за срок до 24 часа. Същият е бил освободен на 17.10.2024г. в 14,30 часа. Били съставени Протокол за обиск на лице от 16.10.2023г. от 21,20 часа и Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 17.10.2023г., не са били установени вещи и предмети забранени от закона, които да са били в държание в А. Ю..

На основание чл.81 от ЗМВР, на л.а. „Киа Сиид“ с peг. № ******* е била извършена проверка, при която не били установени вещи и предмети забранени от закона.

Едновременно са били издадени и 2 Заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както следва:

Със Заповед № 23-0303-000103/17.10.2023г. на Началник на РУМомчилград на ищеца е била е наложена санкция по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, със допуснато предварително изпълнение на заповедта;

Със Заповед № 23-0303-000104/17.10.2023г. на Началник на РУМомчилград на А. Ю. е била наложена санкция по чл.171 т.2А, б.„Б“ от ЗДвП„Прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 1 година“, с оглед на което са били отнети СРМПС и 2 бр.рег. табели с № *******, със допуснато предварително изпълнение на заповедта;

Ищецът заявява, че предвид констатираното уравление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, е било образувано ДП № 182/2023г. по описа на РУМомчилград, срещу А. Ю. за осъществено престъпление по чл.343 „б“ ал.З от НК. В извършения разпит по образуваното ДП ищецът категорично е отрекъл употреба на наркотични/упойващи вещества, и е възразил срещу резултата на теста при извършената проверка.

При извършената проверка на процесната дата и констатираната положителна проба за употреба на упойващи вещества, ищецът е отрекъл употреба на такива. Същият е подписал издадения му талон за изследване с 2 посочването, че не приема показанията на техническото средство и поради това желае да даде урина и кръвна проба за изследване, тъй като е бил убеден в недостоверността на отчетения резултат. Посочва се, че му е е издаден Талон за изследване № 0056550 в СПО- Кърджали и му е била взета кръв и урина за химичен анализ.

Ищецът посочва, че от заключението на вещото лице по назначената токсикохимична експертиза е видно, че предоставените за изследване проби от кръв и урина, взето от него- А. Ю., не се установило наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в Списъцитеприложения към чл.3 ал.1 от Наредба за класифициране на растенията и вещества като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

В исковата молба е посочено, че резултатът от пробата не е бил предоставен в продължение на 9 месеца и 7 дни от установеното нарушение, поради което той- ищецът е търпял наложените му санкции, изразяващи се в невъзможността да ползва собственото си МПС според предназначението му, както и да управлява друго такова, поради временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Ищецът твърди, че с Постановление от 09.07.2024г. на РП-Кърджали, е било постановено да бъде върнато приобщения към ДП № 182/2023г. на РУМомчилград с протокол за доброволно предаване от 19.10.2023г., веществено доказателство- Свидетелство за регистрация част I /регистрационен талон/ за лек автомобил марка „Киа-Сиид“ с peг. № *******. На 15.07.2024г. е получил свидетелството за регистрация.

Посочва се, че на 23.07.2023г. РП- Кърджали, Т.о.Момчилград, е прекратила воденото срещу А. Ю. ДП № 182/2023г. на РУ-Момчилград поради липса на извършено престъпление.

Ищецът твърди, че към датата на задържането е имал здравословни/медицински проблеми, с описание на заболяването „остър бронхит“, което е било отразено в т. 6.1. в декларацията за правата на задържано лице от 16.10.2023г.

Считал, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България. Заявява, че съгл. чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.З от цитираната 3 разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди в следствие на образуваното и водено срещу него ДП № 182/2023г. на РУ- Момчилград по чл.343 „б“ ал.З от НК, независимо от факта, че по така образуваното ДП не е привлечен като обвиняем за престъплението по чл.343 „б“ ал.З от НК и наказателното производство не е образувано срещу конкретно лице. Посочва, ч е ДП е образувано за извършено престъпление по чл.343 „б“ ал.З от НК, осъществено именно с неговото деяние при извършената му проверка от полицейските служители- а именно при управление на личния му автомобил след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му тест. Позовава се на конкретни решения на ВКС.

Ищецът, чрез своят пълномощник, посочва, че от образуваното и воденото срещу него наказателно преследване по ДП № 182/2023г. по описа на РУ-Момчилград, е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 5 000 лева.

В пряка причинна връзка с образуваното и воденото срещу него наказателно преследване по ДП № 182/2023г. по описа на РУ- Момчилград са и причинените му психически и физически болки, страдания и неудобства, а също и уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за унижение и срам пред близки и познати. След образуваното ДП е изживял силен стрес, още повече, че не е бил взимал никакви наркотици, а тестът му е отчел фалшив положителен резултат. В следствие на този фалшив положителен резултат е бил задържан в ареста за срок до 24ч. В ареста същият се чувствал много зле, било му студено през цялата нощ, не е и спал, имал болки и здравословсни проблеми. Щом излезнал и се прибрал разбрал, че веднага се е разчуло из населеното място ,котео е било малко, че е бил хванат да шофира под въздействие на наркотици, появили се слухове, че бил наркоман, от които слухове страдали цялото му семейство. Изпитвал срам от хората, имал затруднения със учебният материал в училището, и му предстояло кандидатстване в университет.

Гласните коментари, които са обект на достояние сред социалния кръг, училищната среда сред преподавателите на ищеца са били много поутежняващи за последния. Всички тези обстоятелства са станали причина, ищецът да се изолира, и същият не желаел да излиза сред приятели и познати, поради факта на продължаваното разследване на производството и очакването на резултата от дадените проби. Лишаването от право да управлява МПС причинило на ищеца ми редица затруднения, изразяващи се в това, че не е могъл да пътува с автомобила си в гр.Кърджали, където е учил средното си образование, което налагало използване на обществен транспорт.

Към момента на привличането на А. Ю. като обвиняем е бил на осемнадесет години, в процес на избор на своя професионален и житейски път, поради което обвинението в извършване на престъпление драстично е променило бъдещите му лични и професионални нагласи. Обвинението в тежко умишлено престъпление е променило в негативна посока плановете му за бъдещо развитие, социалния му живот, както и неговата личност - станал неуверен, затворен, неконтактен, неспокоен, притеснен за бъдещето си и 4 силно обезпокоен да не бъде осъден за нещо, което не е извършил.

Предвид на това за него, ищеца се пораждал правен интерес от подаване на настоящата искова молба, с която претендира неимуществени вреди в размер на 5000 лева, считано от 23.07.2024г.

Предвид и това счита, че искът по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост и съгласно чл.52 от ЗЗД следвало да бъде взето предвид и задържането под стража за 24 часа.

Предвид изложевото мило съда да постанови решение, с което да се осъдие Прокуратурата на Репубулика България, да заплати на следните суми: сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно преследване по Досъдебно производство № 182/2023г. по описа на РУМомчилград за престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.07.24г. на РП- Кърджали, ТО- Момчилград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Постановлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание, ищцетът се явява лично и се представлява от адв.А. Х. от АК- София, и поддържа така предявеният иск по изложените в съдебно заседание съображения. Оспорва искането за разноски и се позовава на чл.78 ал.5 от ГПК- делото не било с правна и фактическа сложност.

Представя писмена защита, в която подробно развива доводи в подкрепа на исковата претенция.

Ответникът- Прокуратура на Р.България, чрез прокурор от РПКърджали, т.о.Момчилград- Е. М., по съображения изложени в писменият отговор по чл.131 от ГПК,и в съдебно заседание, както и писменото становище, представено в определеният срок по чл.149 ал.3 от ГПК, намира предявеният срещу тях иск за допустим, но неоснователен, по изложените подробни съображения, респ. счита исковата претенция за завишена.

В съдебно заседание ПРБ, представлявана от прокурор ЕМИЛ АЛЕКСАДРОВ, оспорва исковата молба, по изложените в с.з. доводи. В представена писмена защища прокурор Е.М. развива допълнителни доводи за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна;

От приложеното като доказателство ДП № 182/2023г. по описа на РУМомчилград, се установява, че същото е образувано на 16.10.2023г. от ст.разследващ полицай като Бързо производство № 182/23г., за това, че на 5

16.10.2023г. в гр.Момчилград, на ул.“Генерал Генев“ се управлява МПС- л.а.

„Киа Сиид“, с peг. № *******, собственост на А. М. Ю., след употреба на наркотични вещества или техените аналози, установено с техническо средство, като уредът е отчел „амфетамин“.

Установява се, че с постановление то 20.10.2023г. на прокурор от РПКърджали, т.о.Момчилград, бързото производство е било преобразувано на досъдебно производство с оглед правната и фактическа сложност на делото.