Решение № 1190 от 26.12.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Стара Загора, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530102464 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00лв., частичен иск от общо претендираната сума от 1886,96лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит №.......г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноските по делото.

Искът е предявен от Й. М. К. от гр.Стара Загора срещу „Фератум България“ ЕООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит №......г. за сумата от 2500,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 23,33% и ГПР от 49,66%.

В чл.5 от договора било предвидено обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Отпускането на кредита било обвързано със сключването на договор за поръчителство. По договора ищецът заплатил такса „гарант”, която считала за недължима. С влязло в сила Решение №263/21.03.2025г. по гр.дело №4346/2024г. по описа на РС-Стара Загора процесният договор за кредит бил признат за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, т.е. неоснователно били заплатени възнаградителна лихва, такси, които подлежали на връщане.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5,00лв., частичен иск от общо претендираната сума от 1886,96лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит №.......г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира 1 направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит с ищеца. Твърди, че клаузата на чл.5 от договора не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с М. Б. (Малта). Освен това иска не бил насочен срещу надлежния ответник - М. Б. (Малта), което било самостоятелно юридическо лице. Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Ищецът сам бил избрал тази форма на обезпечение в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси. Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи. Ответникът нямал задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи.

Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14-дневен срок.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

В хода на производството е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №...........г. Съгласно този договор ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2500,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 23,33% и ГПР от 49,66%.

Видно от представеното и прието като писмено доказателство копие на Решение №263/21.03.2025г. по гр.дело №4364/2024г. по описа на РС-Стара Загора, сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит №......г. е бил прогласен за нищожен. Поради тази причина несъстоятелни се явяват доводите на ответника за действителност на договора, тъй като този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо и на основание чл.299, ал.1 ГПК съдът не следва отново да обсъжда доводите в тази насока. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно, се установява, че по процесния договор е начислена договорна лихва в размер на 875,00лв., както и такса за предоставеното обезпечение – поръчителство от Multitude Bank, в размер на 2525,00лв. Общо заплатените суми от страна на ищеца възлизат на: 3204,88лв.

Съдът с определение от открито съдебно заседание на 19.11.2025г. задължи ответника 2 най-късно в следващото открито съдебно заседание да представи документ, от който да е видно, че сумата за възнаграждение за поръчителство е преведена на поръчителя, като указа на ответника, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и ще приеме, че всички заплатени от ищеца суми са останали в полза на кредитора.

Ответникът не е изпълнил указанията, поради което съдът приема, че сумите над главницата по процесния договор са били платени на ответника и са останали за удовлетворяване на негови вземания, а не са преведени на поръчителя Multitude Bank. По този начин ищецът е надвнесъл по сметка на ответника сумата от 704,88лв. Тази сума е заплатена от ищеца на ответното дружество при начална липса на основание, поради нищожността на договора за потребителски кредит, ето защо и предявеният иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява основателен за предявения частичен размер от 5,00лв. и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 50,00лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00лв. с ДДС. За претендираните разноски за банкова такса и за куриерски услуги не са представени доказателства за заплащането им, поради което не следва да се присъждат.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“ 3, ***, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова да заплати на Й. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр..........., сумата в размер на 5,00лв. /пет лева/, частичен иск от общо претендираната сума от 1886,96лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит №.........г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 29.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1550,00лв. (хиляда петстотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски за държавна такса, възнагражение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN .......... с титуляр Й. М. К..

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3

4