Определение № 494 от 02.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Кюстендил, 29.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231500600621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК

Образувано е по въззивна частна жалба, надлежно допълнена, от Ц. С. З., с ЕГН **********, от С, ж.к.“Д 1“, бл.120, вх.“Д“, ап.137 срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ №370/17.10.2023 г., постановено по ЧНД № 1059/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е оставена без разглеждане жалбата срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 15.09.2023 г. на

Кюстендилска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по сл.дело № 14/2023 г. по описа на Окръжно следствено отделение-Кюстендил, водено за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Развити са съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и прекратителното постановление, отмяната на които се иска, както и връщане на делото на Районна прокуратура-Дупница за продължаване на разследването.

КнОС констатира, че въззивната частна жалба е подадена в 7-дневния срок по чл.243, ал.4 от НПК срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. За да се произнесе по същата, КнОС взе предвид следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 16.02.2023 г. по пр.пр.

4426/22 г. по описа на КнП, ТО-Дупница за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, изразило се в това, че „на 02.12.22 г. в гр.Дупница при съставяне на документ, съставляващ писмена декларация, а именно- Заявление за издаване на удостоверение за търпимост, е потвърдена неистина, като въпросната декларация се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че ПАРЦЕЛЪТ, за който се издава Удостоверение за търпимост –УПИ ХХII-480, кв.2 по РП на с.Яхиново е построен през 2010, а не през 2000 г.“

По досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, и е 1 назначена техническа експертиза.

От гласните доказателства е установено, че жалбоподателката и св. Д.

З. са брат и сестра, а св.Г.З. е техен чичо-брат на баща им. Св.Г.З. и свидетелите Д. и Ц. З. имат съседни имоти в с.Яхиново, находящи са на ул.“Алеко Константинов“ № 38 и № 40. Отношенията между св.А.З. и племениците му са влошени от дълги години.

От писмените доказателства се установява, че на 02.12.2021 г. св.Г.З. подал в Община Дупница Заявление от 02.12.2021 г. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж-жилищна сграда, ограда и стопанска постройка, намиращи се в посочен в него парцел, с административен адрес –с.Яхиново, ул.“Алеко Константинов“ №40. Към това заявление той представил множество документи- СКИЦА от Дирекция „Архитектура и Градоустройство“ при Община –Дупница от 28.10.21 г., СКИЦА на поземлен имот от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Кюстендил, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост на недв.имот на ½ ид.ч. от Парцел ХХII, в кв.2 по плана на с.Яхиново, ПРОТОКОЛ от 05.11.2021 г. за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ *** по Кадастралната карта на с.Яхиново и приложен към него регистър на координираните точки, СКИЦА-ПРОЕКТ за отстраняване на непълноти и грешки в посочения поземлен имот , ГЕОДЕЗИЧЕСКО ЗАСНЕМАНЕ на плътната ограда между ПИ *** и 144 по Кадастралната карта на с.Яхиново и ДЕКЛАРАЦИЯ, с нотариално заверен подпис на 24.11.2021 г. от Нотариус Луиза Стоева, с която декларирал, че масивна плътна ограда с дължина 7.35 метра, линейни и височина 1.9 метра, линейни, изградена изцяло в имота му, с посочен идентификационен номер, на границата с имот, с посочен идент.номер, по КК на с.Яхиново, община Дупница, е построена през 2000 г. без необходимите строителни книжа.

На 02.02.2022 г. главният архитект на Община Дупница издала удостоверение за търпимост № УТ-6/02.02.22 г. , в което посочила, че след като разгледала приложената документация към заявление вх.№94-Г-67/26.01.2022 г., установила за стоеж: Масивна плътна ограда към УПИ ХХ-360 по регулационния план на с.Яхиново (поземлен имот с идентификатор *** по КК на с.Яхиново), с дължина 7.35 метра, изградена в УПИ ХХII-480, в кв.2 по регулационния плана на с.Яхиново, с административен адрес-с. Яхиново, ул.“Алеко Константинов“ №40, че са налице условията за приложимост на §127 от ЗИД на ЗУТ. Съображенията в Удостоверението са, че масивната плътна ограда е изградена през 2000 г., според декларацията от 24.11.2021 г. с нотар.заверен подпис, строежът съответства с правилата и нормите, действали към момента на изграждането му, поради което търпимия строеж не подлежи на премахване и на забрана ползването, и може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.

На 26.09.2022 г. свидетелите Д. С. З. и Ц. С. З., подписали декларации по §16, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗУТ, пред нотариус Ц.Г. – Нотариус с район на действие РС-София, с които декларирали, че построената от Георги Методиев захаринов плътна ограда между УПИ ХХII-480, кв.2 по рег.план на с.Яхиново и 2

УПИ ХХI-481, кв.2 по същия план, собственост на двамата декларатори, е построена не през 2000 г., а през 2020 г.

По досъдебното производство са разпитани свидетели относно годината на построяване на масивната ограда. Според по-голямата част от част от свидетелите, строежът й е през 2000 г., а според друга част-през 2010 г.

Назначената техническа експертиза не е могла да установи годината на построяване на оградата.

С постановление от 15.09.2023 г. по пр.пр.с вх.№4426/22 г. по описа на КнРП, ТОДупница, сл.дело №14/23 г. по описа на ОСлО-Кюстендил, КнРП, ТО-Дупница прекратила наказателнотопроизводство по досъдебното п-во, тъй като не е налице умишлено престъпление от общ характер, доколкото поради противоречивите свидетелски показания не е установена годината на построяване на оградата.

Съобщение за постановлението било изпратено и връчено на Ц. З. на 04.10.2023 г.

, която на 10.10.2023 г. депозирала жалба срещу него до Дупнишки районен съд с искане за отмяната му и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.

С обжалваното определение -№370/17.10.2023 г., постановено по ЧНД 1059/23 г. по описа на Дупнишки районен съд, жалбата й срещу постановлението е оставена без разглеждане. Така постановил съдът, защото приел, че жалбоподателката няма качеството на пострадало лице по см.на чл.243, ал.4 и чл.74, ал.1 от НПК, доколкото при документните престъпления, за каквото е водено досъдебното производство, няма пострадал.

Правилно с обжалваното определение, ДнРС е констатирал, че жалбоподателката Ц. З. няма качеството на пострадал по см.на чл.243, ал.4 и чл.74, ал.1 от НПК. Това е така, защото с изграждането на оградата от Г.З., на жалбоподателката не са причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това му деяние, което прокурорът с немотивирано постановление приел за недоказано.

Дали едно лице има качеството на пострадал на досъд. п-во се преценява по критериите за преценка на правото на едно лице да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по време на съдебното производство.

Фигурата на пострадалия е регламентирана в чл. 74, ал.1 от НПК, от който става ясно, че пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Понастоящем преценката за съществуването на качеството на пострадал следва да се прави въз основа на общата характеристика на престъплението-неговият общ и непосредствен обект, без да се изхожда механично само от защитения обект, визиран в наименованията на съответните глави и раздели от НК. Решаващо е обстоятелството, дали на жертвата са причинени вреди като пряка и непосредствена последица от инкриминираното престъпление, който въпрос е фактически и се установява във всеки конкретен случай. Схващането, че за процесуалната правоспособност на пострадалия не е необходимо вредите да са съставомерни, а е достатъчно да са причинени от деянието-пряко 3 и непосредствено, се поддържа в множество решения на ВКС (напр. Р № 38/03.02.2017 г. на ВКС по н.д. №39/2017 г. на първо н.о., Р №216/08.05.12 г. на 3-то н.о., Р № 31/02.04.2012 г. на първо н.о., Р № 304/07.07.11 г. на ВКС, 3-то н.о. и др.) и в преобладаващата практика на ВКС, вкл. и в ТР №4/12.03.2016 г. по т.д. №4/15 г. на ОСНК на ВКС, както и в ТР №1/22 г. по т.д. №1/2018 г. на ОСНК на ВКС, ППВС №1/55 г., ППВС9/61, изм. С ППВС №7/87 г., ТР №1/13 на ОСНК на ВКС, ТР №2/2002 г., според които основанието на гражданския иск е деянието-предмет на обвинението. Поради това следва да се изостави разбирането в ТР № 90/54 г. на ОСНК на ВС и др.съдебни решения, според които в наказателния процес, предмет на гражданския иск са само вредите, причинени от престъплението. Или на досъд. п-во качеството на пострадало лице се преценява при наличие на следните условия:

1/ Това качество възниква след започване на разследването, като не е необходимо извършителя да е установен, нито да е привлечен като обвиняем.

2/ Вредите-имуществени или неимуществени- следва да са причинени на пострадалото лице като пряка и непосредствена последица от престъпното деяние-предмет на разследването, без да е задължително условие накърненият интерес да е съставомерен и 3/ Вредите следва да са реално причинени, като е без значение дали пострадалия е допринесъл за настъпването им. Необходимо е само причиняването на вредите да не се дължи изцяло на виновно поведение на пострадалия, без то да е пряко следствие от престъплението.

Предвид горното, следва да се изостави разбирането и схващането, че при документните престъпления, както и др. липсва изначално пострадал, предвид вида на обекта на защита, вида на престъпленията, които са на формално извършване и не съдържат в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, тъй като пострадали от това престъпление са по-широк кръг от хора или обществото като цяло.

В настоящия случай, обаче, предвид установените фактически обстоятелства, КнОС намира за верен крайния извода на ДнРС за липса на пострадал от престъплението, поради липса на вреди, които да са причинени на жалбоподателката пряко и непосредствено от деянието.

По изложените съображения, в настоящия случай, жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като пострадал, не би могла да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец по време на съдебното производство, и не може да обжалва прекратително постановление на прокурора по реда на чл.243, ал.4 НПК . Предвид на това и жалбата срещу постановлението на прокурора, с което на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено досъдебното производство, водено за престъпление по чл.313, ал.1 НК, правилно е преценена от ДнРС като процесуално недопустима, в който случай съдът не е компетентен да разгледа същата по същество като се произнесе по наведените в нея оплаквания.

Проверка за законосъобразност и обоснованост на прекратителното прокурорско 4 постановление, както правилно е посочил ДнРС, може да се осъществи по реда на чл.234, ал.10 от НПК от по-горестоящата прокуратура на КнРП- в случая Кюстендилска окръжна прокуратура, по жалба на заинтересовано лице.

Предвид на изложеното КнОС ще потвърди обжалваното определението на ДнРС, като правилно.

Воден от горното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК, КнОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №370/17.10.2023 г., постановено по ЧНД № 1059/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. С. З., с ЕГН ********** срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 15.09.2023 г. на Кюстендилска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по сл.дело № 14/2023 г. по описа на Окръжно следствено отделение-Кюстендил, водено за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не може да се обжалва или протестира.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5