Решение № 2528 от 24.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2528 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100108249 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от М. Н. С., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. София, ул. „********* против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ***, с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че М. Н. С. е собственик на следните недвижими имоти: магазин, разположен на партера, от лявата страна на вече възстановеният със Заповед РД 57-632/09.03.1993 г. на кмета на София магазин, който също е разположен на партера, целия първи етаж на сградата, както и зимнично и таванско помещение, а също и дворното място, където е построена сградата, което дворно място съставлява парцел № 33 от кв. 154 по плана на гр. София, при съседи: улица, Х.З.И., държавата, а съгласно скица № 28 от 23.04.2014 г., издадена от СО, Район Възраждане - УПИ XXXIII - 14, с графична площ от 223 кв.м. 1 кв. 154 по ПУП на гр.

София, утвърден със Заповед РД-09-50-608/21.11.1994 г., м. „Зона Б 3“, район Възраждане, София, като ответникът да бъде осъден да предаде владението върху описаните недвижими имоти. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с Акт № 1207 от 06.09.1949 г., пореден № 6391 по Актовата книга на СГНС, издаден от Министерство на финансите, се завземат за държавни следните недвижими имоти: магазин и жилището зад магазина от сградата, находяща се на ул. „Цар Симеон“ № 121, гр. София, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, общо застроено и 1 незастроено на 128 кв.м., при граници - ул. Цар Симеон, Х.З., Б.В. и наследници на Й.И., както и къща на два етажа - партер и първи етаж. Партерът се е състоял от разделен на две дюкян, всяка от частите по 14 кв.м., една стая и кухня. Първият етаж се е състоял от две стаи и кухня, със застроена площ от 80 кв.м.

Пред вид факта, че първоначалният собственик на целия имот Д.К. го е закупил с ипотечен кредит, чието изплащане след завземането на имота за държавен и отстраняване на собственика на имота не е продължило, с допълнителен Акт № 3199 от 20.06.1958 г., издаден от съдебен изпълнител при БНБ по изпълнително дело № 1873 от 1954 г. от 06.09.1949 г., всички части от имота са актувани като държавни и са предадени на ССП „Софжилфонд“ - Димитровски район на гр. София. Съставен е Протокол - опис, с който целият имот е предаден за ползване от наематели.

Бившият собственик Д.Х.К. е придобил одържавеният имот по силата на Нотариален акт № 199, том седми, peг. № 1470, нот. дело № 1361 от 1932 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, с който е сключен договор за покупко – продажба с В.Д.Л. за сумата 585 000 лв., изплатена напълно на продавача.

Със Заповед на кмета на София, с нечетливи индекс и дата, издадена по молба, вх. № 002311/26.05.92 г., подадена от И. Н. К. и предложение на кметския наместник на ТОА „Възраждане“ ДИ-07-00-70/28.08.92 г., на основание ПМС № 18 от 04.08.49 г., с Акт № 1287 от 06.09.49 г. на основание ЗОЕГПНС, на наследниците е върнат единият от двата магазина дюкяна и жилището зад магазина заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните ид.ч. от общите части на сградата и мястото, общо застроено и незастроено на 128 кв.м. Въпреки, че в молбата, вх. № 002311/26.05.92 е заявено искане да бъдат възстановени на наследниците и вторият магазин, първият етаж от имота заедно с прилежащите части, а също и таванът и дворното място към имота, те на са върнати на собствениците.

С молба, вх. № РВЕ 20-ГР94-533/03.06.2020 г. ищцата, в качеството си на наследник на бившия собственик Д.Х.К., е поискала да й бъде възстановена и останалата част от имота вторият магазин, първият етаж от имота заедно с прилежащите части, а също и таванът и дворното място към имота. В изпратения отговор от кмета на Столична община, Район „Възраждане“ е изявено становище, че въпросният имот е одържавен, не попада в обхвата на реституционните закони и не подлежи на реституция, като, същевременно, преклузивните срокове за предявяване на реституционни претенции от легитимирани лица са изтекли, поради което молбата не може да бъде удовлетворена.

Ищцата твърди, че през 1992 г. СО неправилно не е възстановила и останалата част от имота на наследниците, а постановеният през 2020 г. повторен отказ също е неправилен и незаконосъобразен.

През 2015 г. ищцата е подала молба до Областната администрация на област София за придобиване на имота, но е получила отговор, че със Заповед № РД -57-088/16.07.2015 г. на Областния управител на област София имотът е отписан от актовите книги за държавна 2 собственост, поради отпаднало основание.

В тази връзка ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на описаните недвижими имоти и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху тях, на основание чл. 108 ЗС.

Представила е писмени доказателства. Ангажирала е експертиза.

В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва предявените исковете изцяло. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.

Оспорва твърденията на ищцата, че са налице визираните в исковата молба предпоставки за възстановяване на правото на собственост по смисъла на ЗВСОНИ, на процесния имот на лицата, които чрез иска твърдят, че са правоимащи. Освен това счита, че към датата на подаване на иска са изтекли процесуалните срокове за упражняване на това право от страна на активно легетимирани, правоимащи лица.

Заявява, че към настоящия момент общината не е осъществила процедура по съставяне на Акт за частна общинска собственост и противно на твърденията в исковата молба не отдава имота под наем.

Ответникът е представил писмени доказателства.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е наследница на Д.Х.К., на когото с Акт № 1207 от 06.09.1949 г., пореден № 6391 по Актовата книга на СГНС, издаден от МФ, се завземат за държавни следните недвижими имоти: магазин и жилището зад магазина от сградата, находяща се на ул. „Цар Симеон“ № 121, гр. София, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, общо застроено и незастроено на 128 кв.м., при граници - ул. Цар Симеон, Х.З., Б.В. и наследници на Й.И., както и къща на два етажа - партер и първи етаж. Партерът се е състоял от разделен на две дюкян, всяка от частите по 14 кв.м., една стая и кухня. Първият етаж се е състоял от две стаи и кухня, със застроена площ от 80 кв.м. Д.Х.К. е придобил имотите с нотариален акт № 199, том седми, peг. № 1470, нот. дело № 1361 от 1932 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, Не се спори, че с Акт № 3199 от 20.06.1958 г., издаден от съдебен изпълнител при БНБ по изпълнително дело № 1873 от 1954 г. от 06.09.1949 г. на основание чл. 20 и 23 от Наредбата за събиране на данъци и такси, процесният имот – останалата част от притежавания от наследодателя на ищцата имот, е актуван като държавен и са предаден на ССП „Софжилфонд“ - Димитровски район на гр. София. Съставен е Протокол - опис, с който целият имот е предаден за ползване от наематели.

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед на кмета на Столична 3 община № РД-57-632/09.03.1993 г. са отписани от актовите книги и са предадени на наследниците на Д.Х.К. единият магазин и жилището зад магазина, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните ид.ч. от общите части на сградата и мястото, общо застроено и незастроено на 128 кв.м.

Не се спори, а и се установява по делото, че със Заповед № РД -57-088/16.07.2015 г. на Областния управител на област София от актовите книги за държавна собственост е отписан процесният недвижим имот /по АДС 3199-III от 20.06.1958 г./. По делото липсват доказателства за съставянето на Акт за частна общинска собственост от страна на Столична община.

От заключението на назначената и приета съдебно – техническа експертиза се установи, че процесният имот магазин в партера на двуетажна сграда с административен адрес София, ул.

Цар Симеон № 121. Той е придобит през 1032 г. от Д.К. и одържавен през 1949 г. Със заповед № са отписани от актовите книги на държавните имоти следните имоти: 1/ първи етаж от сградата, находяща се на *** състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня, 2/ магазин на партера на същата сграда, заедно с 52/100 ид.ч. от сградата и мястото. Към настоящия момент в АГКК са отразени четири самостоятелни обекта в двуетажната сграда: ПИ *** – жилище, ап. с площ 22,26 кв.м., зимнично помещение с площ 8,50 кв.м., таванско помещение с площ 38,80 кв.м. и 48/100 ид.ч. от сградата, ПИ *** – жилище, ап., ет. 2, ПИ *** – за търговска дейност, ет. 1, ПИ *** – за търговска дейност, ет. 1, сплощ по документ 16 кв.м., зимнични помещения – 16 кв.м. и съответните ид.ч. от сградата. Към момента на огледа помещенията в партерния етаж на сградата, към ул. Цар Симеон“, са видимо две – с различни витрини, заключени и, по данни на ищцовата страна, със затруднен достъп до тях.

Очевидно е, че магазините са два, в занемарено състояние – както и цялата сграда, изглеждат неподдържани и необитаеми от дълго време и по – скоро се ползват за складове, а не като търговски площи. При преценка на Акта на одържавяване на имотите, вещото лице констатира, че в него, според описанието, първоначално е описано едно помещение /“магазин и жилище зад магазина“/, което на по – късен етап /в периода 1949 г. – 1956 г./ е разделено на две с преграден зид който и към момента съществува и понастоящем се ползва като две помещения – едното като магазин за авточасти, а другото – като художествено ателие.

От ищцовата страна по делото бяха представени писмени доказателства – АДС № 1287/06.09.1949 г., заедно с Протокол – опис на МФ, АДС № 3199/20.06.1958 г., заедно с Опис – протокол на СГНС, Заповед на кмета на София № РД-57-632/09.03.1993 г. за отписване от актовите книги и връщане на наследниците на Д.К. описания по АДС № 1287/06.09.1949 г. недвижим имот, Писмо от 03.06.2020 г. от Областния управител на Област София до кмета на СО, район Възраждане, с което се изпраща административната преписка по молбата на ищцата № 94ММ17/17.02.2015 г., тъй като със Заповед № РД-57088/16.07.2015 г. е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост недвижимите имоти, за които е съставен АДС № 3199/20.06.1958 г.

4

Приложена е и цитираната по – горе Заповед № РД-57-088/16.07.2015 г. на Областния управител на Област София, за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесните имоти при мотиви, че посочените имоти попадат в хипотезата на пар. 7, ал. 1, т.

6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която преминават в собственост на общината обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени са административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, като към тези имоти няма предявени реституционни претенции.

Не се спори, а и самата ищца в исковата си молба твърди, че С молба, вх. № РВЕ 20-ГР94533/03.06.2020 г. ищцата, в качеството си на наследник на Д.Х.К., е поискала възстановяване собствеността на процесния имот, за който е бил съставен АДС № 3199/20.06.1958 г. Това не е сторено до настоящия момент с мотивите, че имотът е отнет на наследодателя й на основание, което не попада в хипотезата на ЗВСОНИ, а и липсва съставен акт за общинска собственост.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.