Решение № 47 от 23.05.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Котел, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20222210100669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

Нейково, община Котел, ул. „Съби Д.“ № 2, срещу Д. Т. Н. (с фамилно име при подаване на исковата молба К.) , ЕГН **********, с адрес: с. Нейково, община Котел, ул. „Иларион Драгостинов“ № 52, с искане на основание чл.

127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Х.Д. на ищеца, да бъде определено местоживеенето на детето при него (ищеца), определяне на режим на лични отношения между ответницата и детето, както и осъждането й да заплаща месечна издръжка на детето Й.Д.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала от 2010г. в родния дом на ищеца в село Нейково, ул. „Съби Д.“ № 2. От съвместното им съжителство през 2013г. се е родило тяхното дете Й.Х.Д., ЕГН **********, която вече била ученичка в СУ “Г. С.

Раковски“ гр. Котел. Ищецът твърди, че е завършил Национална професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван П. Павлов“ в гр.

Стара Загора, но към настоящият момент е пенсионер. Навеждат се твърдения, че ищецът обича детето си повече от всичко, като то отвръща на чувствата му по същия начин, като му казва, че е най-добрия и прекрасен баща, за който всяко дете може само да си мечтае. Твърди се, че детето се чувства щастливо и спокойно, живеейки в толкова чиста, красива и уютна къща. Навеждат се твърдения, че детето много се радва на лятната ваканция, тъй като всяка година ходели на море за десет дни в гр. Варна, а след това посещавали кътчета с природни и исторически забележителности. В исковата молба се посочва, че детето Й. е изключително привързана към своята баба 1

(майка на ищеца), с която живеят заедно и която много им помага с домакинската работа. Навеждат се твърдения, че такова е било семейството им до 24.10.2022г., когато по твърдения на съседите им, ответницата Д. си е взела багажа и е избягала с някакъв мъж от гр. Сливен. Твърди се, че в този ден, както обикновено, ищецът закарал детето Й. на училище в гр. Котел, а следобед като се върнали разбрали, че ответницата я няма. Ищецът и детето били шокирани и потресени. Навеждат се твърдения, че ищецът се е опитвал многократно да се свърже с ответницата, но тя не отговаряла на обажданията му. На 11.07.2022г. ищецът твърди, че е подал сигнал за случилото се в РУ на МВР гр. Котел. На 21.11.2022г. ответницата ходила в училището на детето и искала да го види, след което да го вземе, за да го отведе в апартамента на новия си мъж в гр. Сливен, но детето се противопоставило и отказало да тръгне с нея. Заместник - директорката на училището споделила на ищеца, че ответницата се държала арогантно и предизвикателно, което наложило същата да бъде лично придружена от нея до изхода на училището, където била предупредена, че без надлежен документ от съда няма да бъде допусната до следващо посещение.

За определяне на режима на лични отношения ищецът иска да бъде съобразено обстоятелството, че ответницата живее с друг мъж при неясни битови условия, както и наличието на други две деца от мъжки пол, едно от които било настанявано за лечение в диспансер.

В заключение ищецът сочи, че детето никога не е било хоспитализирано, както и, че са му извършвани всички задължителни имунизации. Ищецът навежда твърдения, че той лично водел детето на лекар и посещавал всички родителски срещи, като същият поддържал необходимите жилищно-битови условия. Разполагал с двуетажна къща с добри условия за живеене, с достатъчно пространство, с детска стая за детето и добри възможности за отопление. Детето поддържало добри социални контакти с децата от училище и с децата на съседите.

Във връзка с всичко гореизложено ищецът иска да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете Й.Х.Д., съдът да определи местоживеенето на детето да бъде в родния му дом в с. Нейково, общ. Котел, ул. „Съби Д.“ № 2, ответницата да бъде осъдена да заплаща справедлива месечна издръжка на детето, както и да бъде определен режим на лични отношения с майката. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Г. М. е депозирала отговор на исковата молба. Сочи се, че детето има и майка, която не може да бъде заменена от бабата и бащата, особено с оглед нейния пол. Детето имало специфични потребности особено с навлизане в пубертета, като не всичко можело да сподели с баща си, който не бил в състояние да отреагира.

Описанието на ежедневието на детето и стремежите му не били по - различни от тези на всяко дете на тази възраст. Ответницата родила детето и тя се грижела за нея. Тенденцията, която ищецът създавал била в насока да утвърди в съзнанието на детето негативизъм към майката, който да бъде 2 подхранван ежедневно.

Ответницата твърди, че детето често отсъствало от учебни занятия понеже баща му го възпрепятствал, като я развеждал из страната. Той внушавал на детето загриженост и го настройвал срещу нея. В резултат от това ответницата счита, че детето е стресирано и не желае да се вижда с нея.

Нямало как детето самичко да формира отрицателно отношение към нея. То било плод на целенасочено работа в тази насока. Ответницата твърди, че ищецът пропуснал да посочи защо тя е напуснала родния му дом. Тя била подложена на всекидневен психически тормоз от него, а говореното в селото не било пречка за него да избере именно нея за майка на детето. Ответницата била принудена да напусне общия дом и да заживее с друг човек – М.Н., с който сключила брак на 14.12.2022 г. и който действително имал дете на 7 години. Това обаче не означавало, че тя е престанала да се интересува от дъщеря си. Многократно опитвала да контактува с детето в социалните мрежи на Вайбър и Фейсбук, но бащата на детето и въздействал при отговорите, или отговарял вместо нея. Ответницата твърди още, че си осигурила самостоятелно жилище с договор за наем на самостоятелен етаж от жилищна сграда, а желанието и било да се събере с дъщеря си. Наетото жилище било в непосредствена близост до седмо основно училище в гр.

Сливен, което според нея било добре, защото детето нямало да се налага прекалено рано да става и да пътува до училище. В селото контактите на детето били нулеви и обстановката в къщата в с. Нейково не позволявала такива контакти. В гр. Сливен детето щяло да има по-добри възможности за контакт. Детето навлизало в пубертета и ответницата счита, че найподходящо е тя да упражнява родителските права, като се определи режим на лични отношения с бащата. Нямало проблем по всяко време да контактуват с баща си, и не следвало детето да бъде настройвано или ограничавано. В заключение ответницата счита, че интересите на детето налагат упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, а спрямо бащата да се определи режим на лични отношения, който да е съобразен с желанието на детето.

В съдебните заседания Х. В. Д. се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат М. П.. В хода на устните състезания се придържат към позицията си, застъпена в исковата молба, като искат и присъждане на разноски.

В съдебните заседания на 25.04.2023г. и на 26.10.2023г. ответницата Д. Т. Н. се явява лично и с пълномощника си – адвокат Г. М.. В последващите проведени съдебни заседания ответницата и нейният процесуален представител не се явяват, макар да са били редовно призовани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на малолетното дете Й.Х.Д..

3

От представеното удостоверение за раждане се установява, че Й.Д.е родена на 20.06.2013 г.

С Определение № 38 от 02.02.2023г. съдът е постановил привременни мерки по отношение на малолетното дете, тъй като е било направено такова искане от ищеца с исковата молба.

В хода на производството са изискани и представени четири социални доклади, в които е отразено, както следва:

1. В Социален доклад вх. № СД-02-08-192/31.01.2023г., при проведения между служителите на ДСП Котел с г-н Д. разговор, същият е заявил, че той изцяло полага грижи за детето Й.Д. В жилището, в което живеят, е собственост на родителите на г-н Д.. Същото представлява двуетажна тухлена постройка, състояща се от пет стаи. На първия етаж има пет стаи, в една от които живее г-жа Стефка Д.а, а другата се ползва като килер. Вторият етаж се състои от три стаи и коридор. Детето има самостоятелна стая, обзаведена със спалня и бюро. Сочи се, че жилището е обзаведено с всичко необходимо за нормалното съществуване на домакинството, като хигиенно-битовите условия са задоволителни. Сочи се още, че Х. Д. не е ангажиран с трудова дейност и същият има издадено ЕР на ТЕЛК, като получава пенсия в размер на 601 лв. Отбелязва се, че за учебната 2022-2023г. детето Й. е записано като ученичка в трети клас в СУ „Г.Раковски“ Котел, като посещава редовно учебни занятия.

Отбелязано е, че детето между бащата и детето съществува силна привързаност.;

2. В Социален доклад вх. № СД-02-03-555/31.03.2023г. е отбелязано това, което и в предходния доклад, като отново не е осъществен контакт с майката на детето.;

3. В Социален доклад вх. № СД-02-08-629/13.04.2023г.,изготвен от ДСП Сливен е посочено, че е проведена среща-разговор с майката на детето Д.

Т. Н., която заявява, че с г-н Д. са съжителствали на семейни начала повече от 10 години, като от общото им съжителство е родено детето Й.Х.Д.. По нейни твърдения през цялото им съвместно съжителство лицата са живели в дома на родителите на г-н Д. на адрес с. Нейково, общ.Котел, ул. „Съби Д.“ № 2. В хода на разговора г-жа Н. е споделила, че след раждането на детето Д. започнал да я нагрубява и тормози психически, като я гонил от жилището и през 2022г. тя се запознала с М.Н. и взела решение да напусне Д.. През есента на 2022г.заживяла заедно с Николов, а на 14.12.2022г. двамата сключили граждански брак.

Твърди, че е наела жилище под наем а адрес гр. Сливен, ул. „Таня Недева“ № 5, в което има всичко необходимо за отглеждането на детето.

Твърди, че към настоящия момент живее на адрес в гр. Сливен, м.

„Хисарлъка‘ със съпруга си и неговият син, като жилището представлява къща на два етажа, като семейството обитава първия етаж състоящ се от кухня, спалня, детска стая и баня с тоалетна. В доклада е посочено, че по данни на Н. детето е настройвано против нея от баща й. Основни грижи за детето са полага баща й, тъй като на този етап детето е при него. Н. към момента била безработна, като разчитала изцяло на издръжката на 4 мъжа си, който е багерист.

4. В Социален доклад вх. № СД-02-08-1672/18.09.2023г. на ДСП Сливен в по-голямата си степен преповтаря изложеното в Социален доклад вх. № СД-02-08-629/13.04.2023г. като за някой обстоятелства посочва поподробна информация като това, че съпругът на г-жа Н., която продължава да бъде безработна, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. и има готовност да окаже подкрепа в отглеждането на детето.

По делото е изготвена комплекса съдебно психиатричнопсихологична експертиза. От заключението и от изслушването на вещите лица става ясно, че експертизата приема наличие на синдром на родителско отчуждение, като експертите са разгледали едностранно взаимоотношенията на детето с майката, тъй като същата не се е явила на срещата. Степента на родителското отчуждение е лека и е между детето Й. и майка му, като експертите посочват, че причините за това са разнопосочни. Вещите лица са посочили, че причините за това изхождат и от двамата родители: „начина на негативните споделяния на бащата с детето“, „липсата на живи срещи, заинтересованост и връзки на майката с осв.“, „липсата на усещане за майчина любов и емоционална храна, която осв. получава от майката.“.