Решение № 5372 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5372 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100111413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. Т. Д., с която е предявен срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане, поради погасяването му по давност, за сумата от 29 200 лева, представляваща главница - остатък по неизплатено парично задължение, заедно със законната лихва от 16.06.2009 г. до окончателното плащане, установени със съдебен акт - заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №31004/209 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че за процесиите вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №31004/2009 г. по описа на СРС, 38 състав, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

За събирането на вземанията е образувано изпълнително производство по изп. д. №20098410401661 по описа на ЧСИ Н.М., впоследствие - изп.д.

№20148090401016 на ЧСИ С.К.. Последното действие за принудително изпълнение е предприето на 18.02.2016 г., като на 18.02.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1 т . 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Междувременно, процесното вземане бива прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 16.07.2018 г. Твърди, че от последното поискано изпълнително действие е започнала да тече погасителна давност, изтекла на 25.04.2021 г. На 30.10.2023г. ищецът е отправил искане до ответника процесното вземане да бъде отписано по давност от информационните масиви и заличено от Централния кредитен регистър. Ответникът е отговорил, че не са налице основания за отписване на вземането и същото няма да бъде заличено от Централния кредитен регистър 1 на БНБ. Моли по отношение на ответника да бъде признато, че не дължи вземането за главница и лихви поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва допустимостта на иска, а по същество го признава изцяло. Моли разноските да не бъдат възлагани в негова тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.439 ГПК:

Безспорно в отношенията между страните е, че процесиите вземания (за главница, лихва и разноски) са възникнали и са съдебно установени с влязъл в сила акт на съда - заповед за изпълнение по гр.д. №31004/2009 г. по описа на СРС, 48 състав. Няма спор, че вземането е било прехвърлено на ответника с договор за цесия. Няма спор и че за събиране на процесиите вземания срещу ищеца е образувано изп. д. №20098410401661 по описа на ЧСИ Н.М., впоследствие - изп.д. №20148090401016 на ЧСИ С.К., както и че в рамките на пет години от последното поискано изпълнително действие на 18.02.2016 г. не са предприемани действия за принудително изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен. Вземанията, предмет на принудително изпълнение, не съществуват, тъй като са погасени по давност.

Налице са предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска, извършено от ответника обективирано в писмения отговор от 17.02.2025 г., отправено е искане от ищеца за произнасяне на решение по този ред и при проверка на представените по делото писмени доказателства съдът прави извод, че признатото право не е в противоречие със закона и добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

По разноските:

Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното – при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С отговора на исковата молба ответникът признава претенцията на ищеца. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно – за да настъпи правопогасяващото й действие, е необходимо изрично изявление на длъжника, в което се позовава на нея. Установи се, че преди образуване на делото, 2 ищецът е отправил искане до ответното дружество за отписване на процесните вземания, като се е позовал на погасителна давност. Ответникът от своя страна писмено му е отговорил, че няма основания за отписване и същото няма да бъде заличено от Централния кредитен регистър (ЦКР) на БНБ, тъй като е длъжен ежемесечно да подава информация за кредитите на своите клиенти. Изложените съображения обаче са неправилни. По силата на чл.10, ал.1 от цитираната Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, ответникът е длъжен да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти, както и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Следователно всяко погасяване на вземането, вкл. по давност, представлява изменение по кредита, за което кредиторът дължи подаването на информация в ЦКР. Това е видно също и от разпоредбата на чл.19, ал.2, съгласно която информацията за кредитната задлъжнялост, която се предоставя на институциите по чл.4, ал.1, включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период.

Следователно, ответникът е бил длъжен да подаде информация до ЦКР за погасяването по давност на вземането му, в който смисъл е направено изрично искане от страна на ищеца. Отказът на ответника да коригира подаваната информация с аргумента, че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват, съставлява поведение, което е дало повод за завеждане на делото, поради което и не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Ето защо, независимо от признанието на иска от страна на ответника, същият доколкото с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за завеждане на настоящото дело, следва да понесе разноските за производството.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

На процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждението по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в размер на 2 986 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1 168 лв. – дължима държавна такса.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че А. Т. Д., ЕГН:**********, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, сумата от 29 200 лв., представляваща главница - остатък по неизплатено парично задължение, заедно със законната лихва от 16.06.2009 г. до окончателното плащане, установени със съдебен акт - заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №31004/209 г. по описа на СРС, 48 състав.

3

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, на да заплати на адвокат В. П. Н. от САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2 986 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 168 лв., представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4