Решение № 632 от 14.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103392 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Н. И. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „******“ бл. № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. К. К., е предявила против „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните директори А. В. Я. и Д. Б. Ш., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 180, 91 лева- недължимо платена по договор за потребителски кредит № *********/ 19.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит № ***********/ 19.02.2020 г., по който физическото лице получила в заем сумата от 8 000 лева, при ГПР- 16, 27 %. Общият размер на сумата за връщане обаче възлизала на 16 540, 44 лева, разпределена на 48 броя погасителни вноски, а освен това била договорена и такса „ангажимент“. Всички вноски по кредита били заплатени предсрочно. Освен главницата, се дължали и премии по застраховка „защита на плащанията“. Договорът за кредит обаче бил недействителен на няколко основания. Първо- размерът на шрифта бил по- малък от 12, като същото се отнасяло и до шрифта на погасителния план и застрахователния пакет. Второ- клаузата за ГПР също била недействителна, поради противоречието й с материалния закон и добрите нрави. При изчисляване на ГПР не били взети предвид премиите по застраховката, както и таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита. Така посочената в договора 1 стойност на ГПР не била реалната, а по този начин било допуснато нарушение на чл. 143 ал.

1 т. 18 от ЗПК. Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 19 ал. 2 от ЗПК. По този начин се заблуждавал потребителят с невярна информация за оскъпяването на кредита и така се допускало нарушение на добрите нрави. Поради недействителността на кредита, потребителят връщал единствено заемната сума по договора и всичко, което е платено над главницата, подлежало на връщане като получено при липса на основание. Моли се за връщане на надплатените суми по договора, като претенцията се предявява в размер от 50 лева. Търси се и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски. В допълнителна молба посочва, че главницата по кредита от 8 000 лева била разпределена на 84 месечни погасителни вноски, всяка от по 196, 91 лева, за периода 15.03.2020 г.15.02.2027 г., при фиксирана лихва от 13, 95 %. Договорът бил изцяло предсрочно погасен, но ищцата не пазела платежни документи. Като допълнително оскъпяване била предвидена застраховка с ********************- „*************“, за застрахователни пакети „******“ и „******“, покриващи рисковете смърт в резултат на злополука или заболяване, както и безработица. Допълнително имало предвидено и оскъпяване по кредита с „такса ангажимент“ в размер на 280 лева. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорва искът. Твърди се, че договорът за потребителски кредит бил с шрифт 12 Garamond, съставен в писмена форма по ясен и разбираем начин. По желание на ищцата била сключена застраховка „защита на плащанията“, за която били приложими условията по КЗ, където нямало изискване за големина на шрифта. Застрахователната закрила била осигурена по желание и съгласие на клиента, без това да е условие за отпускане на кредита.

Таксата ангажимент била включена в ГПР по кредита, но застрахователната премия- не, защото тя не била задължително условие за получаване на кредита. Ищцата можела и да се откаже от застраховката, защото това била допълнителна и незадължителна услуга. Тя изрично поискала да бъдат покрити рискове при настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с нейните живот, здраве и трудова заетост, но отпускането на кредита предхождало сключването на застраховката. Кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ се явявал и застрахователен посредник по договора за застраховка и като такъв имал задължение да опосредява задълженията по превода на суми от застрахования към застрахователя. Изплащането на застрахователната премия заедно с месечните погасителни вноски било за улеснение на потребителя, като му спестявало средства за такси за втори банков превод. С подписване на застрахователния сертификат клиентът декларирал, че е прочел и се е запознал с условията на застраховката, а отделно- в предварително предоставения СЕФ се съдържала информация за общия размер на застрахователната премия, като по този начин потребителят бил запознат с разходите по кредита и застраховката. Таксата ангажимент била във фиксиран размер, лихвата и ГПР също били във фиксирани стойности, посочена била и общата стойност на плащанията, както и разходите, която е формират. Нямало въвеждане в заблуждение на потребителя, нито 2 невярно представена информация за параметрите на кредита и на застраховката. Моли за отхвърляне на иска и също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора, а също и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за потребителски паричен кредит №************** 19.02.2020 г., по който ищецът получил сумата от 8 000 лева в заем, като са дължими още: застрахователна премия- 3 984, 96 лева и такса ангажимент- 280 лева, при фиксирана възнаградителна лихва от 13, 95 % и ГПР- 16, 27 %, с краен падеж- 25.09.2020 г., на 84 месечни вноски, с краен падеж- 15.02.2027 г.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за кредит, ведно с погасителен план и ОУ, декларации, СЕФ, договор за застрахователно посредничество, сертификат за застраховка „защита на плащанията“ и ОУ към него.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки експертът е установил, че по договора за потребителски кредит е платена сумата от общо 9 180, 91 лева, като кредитът бил предсрочно погасен.

Посочено е, че в ГПР се включвала освен договорната лихва и таксата ангажимент, като ГПР бил изчислен по законовата формула. Заплатените от длъжника суми били превеждани на застрахователите всеки месец.

Във връзка с експертизата е направено изменение на иска, като същият е увеличен до размера от 1 180, 91 лева- разлика между получената главница и платената по договора сума.

По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след проверка е установило следното: текстът на договора за кредит и погасителния план към него, са написани в безсерифен шрифт- Garamond, с големина 12 пункта, а текстът на застрахователния сертификат и допълнителната медицинска услуга, са написани в безсерифен шрифт- Arial Narrow, с големина 10 пункта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и кредитната компания (с правоприемник ответникът) е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Едната страна по правоотношение е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски 3 кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 16, 27 %, а фиксираната лихва- 13, 95 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Отделно от това, при посочване на дължимите суми се наблюдават неточности- при отпусната сума от 8 000 лева и застрахователна премия на стойност 3 984, 96 лева, е посочено, че общият размер на кредита е 16 540, 44 лева, като веднага след това е записано, че се дължи още и такса ангажимент от 280 лева. Прости аритметични сметки показват, че общо дължимата сума е некоректно изписана, независимо от кои от посочените суми се формира. Освен това, не е посочено дали в погасителната месечна вноска от 196, 91 лева се включва само главницата или тя кумулира и други задължения по кредита- лихви, такса, застраховки и т.н., доколкото с нея се намалява единствено главницата, но пък записаната обща стойност на плащанията е повече от двойната сума за тази главница. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.