Решение № 856 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. ., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110168256 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.“ ЕАД, с която са предявени срещу Д. И. И. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5006,35 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С.., сумата от 67,77 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 843,56 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019г. до 20.05.2022г. и сумата от 13,02 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 20.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 31718/2022г. на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 31718/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по размер, като поддържа, че топлинната енергия, доставена до 1 имота е незаконосъобразно отчитана, остойностявана и осчетоводявана. Поддържа, че незаконосъобразно е начислявана и мораторна лихва върху месечни сметки по прогнозни резултати вместо въз основа на сметките за изравняване за всеки годешен топлоснабдителен период. Оспорва коректността и обосноваността на изчисленията за дялово разпределение за доставена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания за част от исковия период. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № . от 01.08.2001г. ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. С.., понастоящем с административен адрес: гр. С. (така удостоверение от ГИС, л. 20 от делото), за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Установява се и че с молба-декларация от 30.09.2002г. ответникът е поискал при ищеца да му бъде открита партида за процесния имот, което искане е прието от ищеца и партида е открита на името на ответника, с което е постигнато и изрично съгласие за встъпване в облигационна връзка между страните. С оглед изложеното по силата на притежаваното право на собственост ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

2

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от ищеца „Т.“ ЕАД. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, поради което са неоснователно възраженията на ответника срещу верността на извършваните измервания.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 4 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван реален отчет за процесния период. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпреД.а между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 3 броя водомера, на които е извършен реален отчет, като показанията в главните отчети съответстват на посоченото в изравнителните сметки. За процесния период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите, като подписите в главните отчети не са оспорени от ответника в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 5006,34 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и сума за получаване съгласно Решение . на КЕВР.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.

1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника 3 на 13.06.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на заявлението – 19.04.2022г. погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.05.2018г. до м.01.2019г. включително, като последното задължение за м.01.2019г. е станало изискуемо на 18.03.2019г. и след отчитане периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.01.2019г. се е погасило по давност на 25.04.2022г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.05.2018г. до м.01.2019г. включително се равняват на сумата от общо 1153,13 лв. (изчислени по стойността на отделните фактури за периода съгласно общата фактура за отоплителния сезон и заключението на вещото лице по СТЕ – 880,54 лв., както и сумата за доплащане за месеците от периода, обхванат от погасителната давност 272,59 лв., изчислени след разД.е на общата сума за доплащане 363,45 лв. на 12м. от отоплителния сезон и резултатът, умножен по 9 месеца от периода в погасителна давност). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника размер на вземането от 5006,34 лв. или дължимата от ответника стойност на топлинната енергия за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 3853,21 лв. (5006,34 – 1153,13). При липса на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на топлинната енергия е следователно основателен за сумата от 3853,21 лв. за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 3853,21 лв. до пълния предявен размер от 5006,35 лв. за периода от м.05.2018г. до м.01.2019г.