Решение № 260042 от 15.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е № 260042

15.03.2021 г.,гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА

В присъствието на секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията търг.д. №75 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ

/отм./,съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от М.С.М.,ЕГН-********** *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София, бул.„Черни връх" 51 Д,в която се твърди,че на.МПС марка „, модел „" с per. №, управляван от Р С Я реализира

ПТП с движещата се плътно вдясно пешеходка С Г В. Същата била трудно подвижна, ползваща се от два метални бастуна за подпори при собственото си движение.Тя вървяла плътно до бордюра,а не по него,тъй като същият бил с нарушена и неравна настилка,което затруднявало придвижването й,предвид и помощните средства.

В резултат на гореописаното ПТП пешеходката,която е баба на ищцата, починала на място като причина за смъртта е тежка закрита съчетана черепномозъчна, гръбначномозъчна и гръдна травма.

По случая е образувано НОХД №717/2017г.по описа на

Окръжен съд Пазарджик, приключило с Присъда, влязла в законна сила на 01.02.2019г.,в която е прието,че ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на МПС , който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП:Чл. 20. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и Чл.

116: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

Твърди се,че настъпилата внезапна смърт е приета изключително болезнено и мъчително от ищцата. Загубата на един от най-близките хора е донесла със себе си непреодолими душевни болки и страдания, каквито единствено смъртта на скъп човек може да причини. Приживе между баба и внучка е съществувала специална връзка, основана на взаимна обич и уважение, която само за миг е била завинаги прекъсната. Щастлива и обичана баба е била починалата. Като такава тя помагала в отглеждането ищцата от раждането й до нейното израстване като жена. Грижела се е с много любов за децата си и така някак естествено още по-силно е обичала и се е грижила и за внучката си. Учила я е да чете и пише, обгрижвала я е с много любов и старание, помагала е в уроците. От най-ранна детска възраст починалата е била учител и за чисто човешките неща-за любовта,приятелството,семейството.Твърди се,че двете са прекарвали неразделно ежедневието си,събирали се и на делници,и на празници.

Тази емоционална привързаност, създадена още през детските години, впоследствие е прераснала в усещане за взаимност, близко приятелство, отговорност една към друга и най-вече безмерна любов.След случилия се инцидент ищцата вече не може да се осланя на подкрепата и опората;не може да споделя житейските си радости и трудности. Починалата е била част от живота й още от самото начало.Тя е била човекът, който е сплотявал и обединявал семейството. Тя е организирала семейните събирания за празниците, като по този начин е създавала семейния уют, който оттук насетне няма да бъде същият.

Вследствие на трагичния инцидент психическото състояние на ищцата е тежко. Твърди се,че тя е постоянно напрегната,нервна,отчаяна и безпомощна.Мъката и скръбта я съпътстват сега и ще я съпътстват и за напред. Към момента болката й не е заличена.Ищцата твърди,че често ходи на гроба на баба си и дълго стои там сама. Налице е негативна промяна в поведението й. Неимуществените вреди от загубата на близък човек са неоспорим житейски факт.Когато обаче тази загуба е внезапна и неочаквана, когато става въпрос за човек, с когото си споделил живота си, интензитетът на болките и страданията е много по-голям.

По отношение на процесното МПС ищцата твърди,че е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г.,което на основание чл. 226 от КЗ (отм.)задължава застрахователя да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Твърди ,че в случая съгласно Тълкувателно решение №

1/2016 г. от 21.06 2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г.и Постановление № 5 от 24, XI.1969 г.на Пленума на Върховния съд,и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, което в конкретния случай е справедливо да бъде обезщетено и счита,че семейният съюз, изграден между нея и починалата, не е просто формална връзка на родство,а се осланя на родови корени и традиции, изградени между тях с години.

С оглед на изложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер на 30

000,00лева,представляващи неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от дата 20.12.2015г.-датата на увреждането,до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски .

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.Сочи банкова сметка.

***епозирал отговор на исковата молба.Оспорва иска на първо място досежно активната материално правна легитимация на ищцата като счита,че от изложените в исковата молба твърдения не се установява да е възникнала особена близост с пострадалата, различна от обичайната, присъща на добри отношения между баба и внучка.Поддържа,че не са налице твърдения за наличие на факти, определящи връзката между ищцата и пострадалата, които в достатъчна степен да обосновават необходимостта да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия .

На второ място ответникът оспорва наведеното с исковата молба твърдение за изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието.Напротив,твърди се касае за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на пострадалата,която в нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.2, т.1 от ЗДвП не е изпълнила установеното й задължение при невъзможност да използва тротоара да се движи най- близо до лявата граница на платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства.

Оспорва иска и по размер като неоснователно завишен.Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира като на основание чл.111, б."в" от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава за период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на исковата молба, тоест за периода предхождащ 29.05.2017г.

Не е депозирана допълнителна искова молба в законния срок.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява,че С Г В,родена на ***г.,е баба на ищцата по майчина линия.По делото не се спори,а се установява и от материалите по НОХД №717 по описа на ПОС за 2017г.,в т.ч.и от представената като доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена по посоченото НОХД,че С В е починала на.като смъртта е настъпила вследствие телесни увреждания,несъвместими с живота,в резултат на ПТП от същата дата –.

С присъда от 20.12.2017г.по

НОХД №717/2017г.по описа на ПзОС Р С Я е признат за виновен, в това че на около 13:10 часа в с. Г Б по ул.„Ю“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „“, модел „“ с ДК № , собственост на Н С Х от гр. Д, като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:Чл. 20 ал. 2 от ЗДвП /Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, към хората с трайни увреждания и към престарелите хора. /Същия е бил длъжен с оглед на обстоятелството, че пред него се движи възрастен човек, да намали скоростта и дори да спря, за да избегне опасната ситуация, създадено от движещата се на пътното платно пострадала/“, е причинил смърт по непредпазливост на С Г В ,ЕГН **********, с адрес ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.

20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.

58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за дсрок от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.На основание чл. 343-г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 49, ал. 2 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.

По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно от това относно деянието,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,относно виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда ,която е задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.

Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Я МПС към момента на ПТП-то е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Във връзка с твърденията на ищцата,че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на баба си ,са ангажирани гласни доказателства.Разпитана като свидетел по делото е майката на ищцата,която е дъщеря на покойната С В.Свидетелката Л М.,установява,че през .майка й била блъсната от кола и починала на място.Установява,че е майка на две дъщери:на ищцата М., родена на *** год. и на Д ,родена на *** год.Установява,че майка й много й помагала при гледането на двете деца когато били малки.Майчинството било една година,след което децата ходели на ясли,на градина,на училище.С В ги водела.С В живеела в с.Г Б,където живеела свидетелката със семейството си докато М. завършила осми клас /около 2000-2001г./ След това цялото семейство се преместило в гр.К . Върнали се в гр.Пазарджик през 2017 год.

Свидетелката установява,че майка й и дъщерите й, в това число М., били в много близки отношения. Обръщали се към нея с „бабче“ , „мамче“. Връзката им не е прекъсвала никога.

Ходели в Б, майка й идвала в К с автобус и с влак. М. има един син,към момента на години.Когато го родила ищцата не била в брак. Тя и бащата на детето,живеели в К . Като се роди детето С В дошла в К, помагаше й /на свидетелката/. Понякога стояла и по един месец при тях в К.

Свидетелката установява,че новината за злополуката била неочаквана . Обадила им се племенницата й.Веднага дошли в Б. На М. й било много мъчно. След погребението останали на село една седмица и се прибрали в К. М. споделяла на свидетелката,че много се уважават с баба й и тя много й липсва след смъртта си.

Във връзка с направеното от ответника възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат,е допусната Съдебно автотехническа експертиза.