Решение № 83 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 07.01.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на тринадесети ноември година 2018 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева секретар:

Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2863 описа за 2006 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.193, ал.1 ГПК (отм.), във вр. с §

2, ал. 1 ГПК, по искове с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 119 СК от 1985 г. (отм.), предявени при условията на обективно евентуално съединяване.

С определение №2083/ 22.06.2017г. на САС, постановено по гр. д. № 2640 по описа за 2017 г. на САС, 8-ми граждански състав, е отменено Определение (назовано

„Решение”) № 2244/17.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2863/2006 г. по описа на СГС, І ГО, 7 с-в, с което е отхвърлено изцяло искането на ищцата М.Б.Г., обективирано в молба с вх. № 110588/14.09.2015 г. за допълване на постановеното по делото Решение № 5694/30.07.2015 г. на основание чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК – по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51, съставен по н. д. № 45/2005 г. поради накърняване на добрите нрави и по чл. 119 СК от 1985 г. (отм.) за заплащане на сумата от 47500 лв., представляваща продажната цена на апартамент № 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5, като е върната делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по посочените искове.

Първоначално, съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от С.К.Х. срещу Е.Т.Р., с която са предявени при условията на евентуално обективно съединяване искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1-во ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005г. на нотариус при СРС, по силата на който С.Н. Б., чрез настойника си А.И.Б., е продал на Е.Т.Р. апартамент № 66, находящ се в гр. ************************, за сумата от 47500 лв.; иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на уговорената продажна цена. С протоколно определение от 03.06.2008 г. като ответник по исковете е конституиран и А.И.Б.. С определение от 24.02.2010 г. на основание чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./ съдът е конституирал М.Б.Г. като необходим другар на страната на ищцата в качеството й на наследник на М.С.П., която от своя страна е наследник на С.Н. Б.. С определение от 17.03.2011 г., влязло в сила като необжалвано, съдът е прекратил производството по предявения от М.Б.Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу Е.Т.Р.. С определение от 26.04.2011 г., на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата ищца С.К.Х. е конституирана нейната дъщеря Р.И.Г.. С протоколно определение от 07.06.2011 г. съдът е прекратил производството по предявените от С.К.Х., починала в хода на делото и заместена от Р.И.Г., и М.Б.Г. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора срещу Е.Т.Р. и А.И.Б.. Определението е обжалвано в частта, в която производството по делото е прекратено по предявения от С.К.Х., починала в хода на делото и заместена от Р.И.Г., срещу Е.Т.Р. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като е отменено в тази част с влязло в сила определение на САС.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на поставения под пълно запрещение С.Н. Б.. След като узнали за смъртта му, те приели наследството и от извършена в АВп справка установили, че описаният подробно в исковата молба апартамент е продаден от наследодателя им чрез неговия настойник на ответницата Е.Т.Р.. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, а именно с чл. 119 и чл. 118 вр. чл. 73, ал. 2 СК /отм./, тъй като не била платена продажната цена по договора съобразно изискванията на горните правила, а именно по банковата сметка на поставения под запрещение преди изповядване на сделката, тъй като в такъв смисъл било даденото от съда разрешение за извършване на разпоредителната сделка. Продажната цена не била платена и след изповядване на сделката, като в настойническото дело не се съдържали никакви доказателства за плащане на цената и за отчет от настойника в тази връзка. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл.87, ал.3 е постановено решение №5694 от 30.07.2015 г., което е влязло в сила, като двете въззивни жалби, подадени от ищците срещу първоначалното решение – с вх. № 108278/07.09.2015 г., намираща се на стр. 291 от кориците на делото по първоинстанционното производство (от ищцата Р.Г.) и с вх. № 110591/14.09.2015 г., намираща се на стр. 374 от кориците на първоинстанционното производство (от ищцата М.Г.) са върнати с влезли в сила разпореждания.

Съответно след връщането му от САС, производството по делото е висящо по предявените от ищцата М.Г. с молба от 06.01.2011 г. (на л. 152 от делото) искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 119 СК от 1985 г. (отм.), съединени под евентуалност, както следва: за признаване на оспорения транслативен договор за нищожен като сключен при накърняване на добрите нрави (евентуален иск); осъдителен иск за заплащане на сумата от 47500 лв., която представлява непостъпила по банковата сметка на продавача (поставения под пълно запрещение починал наследодател на ищеца С.Б.), продажна цена по процесния транслативен договор (иск с правно основание чл. 119 СК от 1985 г., отм.), за които е поискано допълване по реда на чл.193, ал.1 ГПК (отм.) и са дадени указания от въззивния съд. Ищцата Г., поддържа в молба от 06.01.2011 г., че покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51, съставен по н. д. № 45/2005 г. е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото е сключена при грубо нарушение задълженията на настойника да полага грижа за имуществото на поставения под настойничество, при нарушена еквивалентност на престациите, предвид цената от 47 500лв., която е 2,5 пъти по-ниска от приетото решение на настойническия съвет, за продажна цена от 60 000евро. Сочи се, че настойника се споразумял във вреда на поднастойния С.Б.. Предвид краткия срок между датата на сделката – на 26.01.2005г. и тази на смъртта на запретения С.Б. на 03.02.2005г., поддържа, че настойника е било известно, че смъртта на поставения под запрещение ще настъпи скоро, след продажба. Поддържа, че изброените обстоятелства в съвкупност, сочат на нарушаване на добрите нрави обуславящо нищожност на покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51, съставен по н. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. с район на действие СРС.

Софийски градски съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 188, ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./, във вр. с §2, ал. 1 от ПЗРГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото удостоверения за наследници е видно, че С.Н. Б. с ЕГН: **********, вдовец, без братя и сестри, починал на 03.02.2005 г. в гр.София, към откриване на наследството има двама законни наследници - С.К.Х. и М.С.Л.. С.К.Х., починала на 06.01.2011г. в хода на делото е заместена по реда на чл.120 от ГПК

/отм./ от дъщеря си Р.И.Г., а М.С.Л.починала на 15.02.2006г., като неин единствен наследник е дъщеря и М.Б.Г../удостоверения за наследници на л.47, л.112, л.120, л.167 от делото/ С оглед разпоредбата на чл. 8, ал.4, изр.2 от ЗН и Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д.

№ 3/1994 г., ОСГК, наследодателя С.Б. е наследен от преживелите го роднини от трета степен по съребрена линия С.К./леля/ и М.Л./леля/, които са с равни дялове от наследството.

Безспорно е, като се установява и приетите писмени доказателства, че наследодател на ищците С.Б. към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба, изключителен собственик на апартамент № 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5.

От приетия препис от Решение №71/23.04.2004г. по гр.д.№614/ 2003г. на СГС, брачно отделение, 7-ми с-в, се установява че С.Н. Б., по иск на съпругата му С.Я.Б., е бил поставен под пълно поради заболяване –Алцхаймер- глобална деменция, водещо до продължително разстройство на съзнанието, което е направило на практика невъзможно той сам да се грижи за себе си и собственото си имущество. /л.50 - л.52 от делото/ Видно от представеното в с писмо изх.№РД1100/13.10.2008г. от Район Красно село настойническо дело /в препис/, с решение от 28.06.2004г. за настойник на С.Н.

Б., на основание чл.128, ал.3 СК е назначена съпругата му С.Я.Б../л.65-л.95 от делото/ След смъртта на неговия настойник по закон-съпругата му С. Я.Б. на 12.07.2004 г., органът по настойничество /кмета на район Красно село/, по молба на ответника А.И.Б. от 16.07.2004г. /на л.79/, с решение от 21.07.2004 г. назначил настойнически съвет, като за настойник определил, именно ответника А.И.Б.

***, за заместник – настойник И.А.Б. /син на ответника/, за членове на съвета – Р.В.и А.Д., които декларирали, че са родственици на подставения под запрещение С.Б., настанен в социален дом в кв.Драгалевци. /л.49 от делото/ Видно от удостоверение от 22.07.2004г. на СО – район Красно село, като орган по настойничество и попечителство, същото е издадено на А.И.Б., в уверение на това, че е настойник на С.Н. Б., настанен социален дом в кв.Драгалевци, ул.”********./л.55 от делото/ Видно от приетия неоспорен Протокол от

22.10.2004г. от събрание на настойническия съвет на поставения под запрещение С.Н.

Б., по предложение на настойника А.И.Б., било взето решение да бъдат продадени двата апартамента на поставения под запрещение С.Б., а именно - апартамент № 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5, с квадратура 93,87 кв.м., апартамент в гр.София, ж.к.”********с квадратура 60,91 кв.м., два леки автомобила марка „Рено”, както и две дворни места в с.Обнова, както и земеделска земя и гора от горски фонд./л.53 -л.54 от делото/ Настойническия съвет взел решение сумите от продажбата да бъдат внесени на влог и с тях да се ангажира гледач на С.Б., който да бъде взет от социалния дом в кв.Драгалевци и да се настани да живее в къщата в с.Обнова.

Видно от молба вх.002577/08.11.2004г. ответникът А.И.Б., като настойник на С.Н. Б., поискал от

СРС да приеме решение на настойническия съвет и да даде разрешение за продажба на апартамент

№ 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5, за сумата от 60 000 евро, както и за другия апартамент на поставения под запрещение в в гр.София, ж.к.”********и двата леки автомобила марка „Рено”./л.56 от делото/ Видно от прието Решение от 08.11.2004г. по ч.гр.д. 02577/04г. но СРС, 92 състав, по реда на чл.73, ал.2 СК, е разрешено на ответникът А.И.Б., като настойник на поставения под пълно запрещение С.Н. Б., да продаде собствените на поставения под пълно запрещение имоти, за суми не по-ниски от данъчните оценки, които да бъдат внесени в банка на името на поставения под запрещение, преди вписване на нотариалните актове. /л.51 от делото/

Видно от неоспорения нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № н. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. с рег.№263 от НК, на

26.01.2005г. ответникът А.Б., като законен представител на запретения С.Б. сключил от негово име оспорвания от ищците договор за покупко-продажба, като е продал на Е.Т.Р. апартамент № 66, находящ се в гр. ************************, за сумата от 47500 лв., при данъчна оценка от 47 351,80лв. /л.48 от делото/ Не е спорно, че настойника А.Б. е извършил продажбата на 26.01.2005г., само 7 /седем/ дни преди смъртта на С.Н. Б. на 03.02.2005г.

В отговорите дадени по реда на чл.114 ГПК /отм./ в о.с.з. на 17.02.2015г., ответницата Р. сочи, че е платила продажната цена на настойника, за което той и издал разписка, а пред нотариуса потвърдили устно плащането, т.к. той не поискал платежни документи.

Представена е препис от Декларация на А.Б., с нотариална заверка от 06.02.2015г., че е получил цялата сума по покупко-продажбата по нотариален акт № 51/ 26.01.2005г. на Нотариус Й.Л. за апартамент на собственост на С.Б., по предварителен договор /последното отразено с ръкописна добавка към печатния текст/, като счита сделката за приключена и няма претенции към Е.Р. за доплащане./л.241 от делото/