Определение № 12375 от 08.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12375 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503347 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД чрез адв. Ц. срещу Определение № 51598/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 10418/2025 г. по описа на СРС, 50 състав. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на банката по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколно определение от 06.10.2025 г. по делото, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответника С.С.П., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 500лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател, ищец в първоинстанционното производство, моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че присъдените на ответника разноски били прекомерни и несправедливи. Счита, че основанията за прекратяването на производството по гр.д. № 10418/2025 г. по описа на СРС, 50 състав, не са в резултат на предоставената на ответника адвокатска услуга, а поради повторно завеждане на същите искове, за което съдът има задължение да следи служебно, съгласно чл. 7,ал. 3 от ГПК. Изтъква, че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба, а с допълнително подадено становище е представил решение по предходно съдебно дело, като лаконично е посочил принципа на непререшаемост, въз основа на което делото следва да се прекрати. Жалбоподателят счита, че задълженията на процесуалния 1 представител на насрещната страна не са изпълнени качествено и в срок, като в подаденото становище не е изложил никакви съображения освен представеното решение, с оглед на което намира претендирания от ответника адвокатски хонорар за прекомерен. Заявява, е присъдените разноски не отговаряли на постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и били в разрез с него. Решаващият съд не бил обвързан от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Насрещната страна С.С.П., ответник в първата инстанция, редовно уведомена със съобщение, връчено на 02.03.2026 г. чрез процесуалния представител адв. К., в законоустановения срок не изпраща отговор на жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата съображения: е неоснователна поради следните

Исковото производство пред СРС е образувано по предявен на 21.02.2025 г. осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.

86 от ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу С.С.П. за заплащане на сумата 1343,75 лв. – главница по Договор за кредит FL1120717/05.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане и сумата 603,43 лв. – мораторна лихва за периода 05.04.202226.01.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, получила препис на исковата молба, с приложенията, на 13.04.2025 г., не е подала отговор.

С протоколно определение № 22859/06.10.2025 г. по гр. дело № 10418/2025 г. на СРС, 50 с-в, исковият съд, като е взел предвид становище вх.

№ 310479/24.09.2025 г. на ответната страна (лист 55-56 по делото) и молба вх.

№ 319908/02.10.2025 г. (лист 61 по делото), с която банката-ищец е направил отказ от предявения иск и след като е констатирал при служебна проверка, че между същите страни по същото искане за защита и на идентично основание 2 на иска както в настоящото производство, е било постановено Решение № 19713/01.11.2024 г. по гр. дело № 47505/2023 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 28.11.2024 г., съгласно което ответницата С.С.П. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1343,75 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1120717/05.10.2020 г., вземанията, по който са обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 28,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.04.2022 г. до 11.10.2022 г.; и сумата от 24 лв., представляваща такси за периода от 31.08.2022 г. до 09.09.2022 г., е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

С постановеното прекратително определение банката-ищец е била осъдена да заплати на ответницата, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 500лева за съдебни разноски - платено адвокатско възнаграждение.

На 22.10.2025 г. първоинстанционният иск е сезиран от ищцовата страна с молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на протоколното определение от 06.10.2025 г. в частта за разноските, с която е поискано намаляване на присъдените в полза на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер.

С атакуваното с процесната частна жалба определение № 51598/18.12.2025 г., районният съд е оставил без уважение молбата на „Юробанк България“ АД за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на протоколно определение от 06.10.2025 г. по гр. д. № 10418/2025 г. на СРС, 508 състав, в частта за разноските, обосновавайки постановения акт с преценката си, че присъденото на ответната страна възнаграждение е съответно на защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, както и че възнаграждението е равностойно на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 593,66 лв. Съдът е счел, че неподаването на отговор на искова молба не променя извода за дължимост на разноската в пълен размер, доколкото адвокатът на ответника се е явил в съдебно заседание и осъществил правна помощ, в резултат от която се изясни, че производството е недопустимо.

3

Настоящия въззивен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното определение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Посочената разпоредба на закона не прави разлика относно момента на прекратяване на производството по делото, поради което и съдът намира, че ответникът има право на разноски. Съгласно Определение № 246/14.06.2022 г. по ч.г.д. № 665/2022 г. на ВКС, I Т.О., при прекратяване на производството по делото, ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски. Няма законово задължение искането за присъждане на разноски да се направи с отговора на исковата молба, нито е въведено от законодателя задължение да представи с отговора на исковата молба доказателства за извършените разноски, доколкото развитието на производството и разглеждането му не е приключило. Претендираните от ответницата разноски от 500лв са извършени до момента на прекратяване на производството по делото, която се установява от договора за правна защита и съдействие от 12.09.2025 г. и са платени в брой. Възражението за прекомерност на този размер, правилно е намерено да е неоснователно, тъй като съответства на действителния обем предоставена защита на ответницата, а същото съдът е задължен да вземе предвид, в съответствие с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. В него се прие, че чл.101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, като справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. По изложените мотиви възнаграждението следва да бъде определено като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. - размерът му да бъде справедлив и обоснован.

В тази връзка, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от адв. К.. - представител на ответната страна, настоящият въззивен състав намира, че за осъществената 4 защита по гр.д. № 10418/2025 г. по описа на СРС, 50 състав, присъдения от СРС размер на разноски за адвокатското възнаграждение на ответника от 500 лева е справедлив и обоснован такъв по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. и съответен на положения от адвоката труд. Това е така, тъй като адвокатът на ответната страна е депозирала становище, в което подробно е взела отношение и изложила доводи за наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 1 от ГПК за прекратяване на делото, ангажирала е писмени доказателства, явила се е в две съдебни заседания по делото. Предвиденият в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа минимален размер е 494,72 лв. без вкл. ДДС и с него съдът също се е съобразил.

С оглед изложените мотиви въззивната инстанция намира частната жалба на „Юробанк България“ АД за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51598/18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 10418/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 345091/22.10.2025 г. по описа на СРС на „Юробанк България“ АД за изменение на протоколно определение № 22859/06.10.2025 г., в частта за присъдените разноски от 500лв в полза на С.С.П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5