Определение № 596 от 06.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Благоевград, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20231200900093 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№6199/15.05.2023г., подадена от Й. К. В., с ЕГН ********** и адрес: ****, чрез адв.Н. Н. Д., против ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: ***, **.

С молба с вх.№15061/27.11.2023г. ищецът по настоящото т.д.

№93/2023г., Й. В., на основание чл.233 ГПК, заявява, че се отказва изцяло от така предявеният иск и в тази връзка прави искане за прекратяване на производството по делото.

По делото е депозирана и молба с вх.№15060/27.11.2023г. от Й. В., чрез процесуалния й представител, с искане да им бъде възстановена внесената държавна такса по делото в размер на 1090лв.

Съдът намира, че искането за прекратяване на делото, поради отказ от предявените искове с правно основание чл. 233 ГПК, се явява основателно, поради което и следва да се уважи.

Молбата е подадена и подписана лично от представителя на ищеца.

В молбата е направено изрично изявление, че страната изцяло се отказва от исковете, предмет на разглеждане по настоящото дело и се иска от съда същото да бъде прекратено. Ищецът е този който предявил веднъж молбата си, разполага с процесуалната възможност, да промени своята позиция, като чрез това свое процесуално действие, доведе до прекратяването на инициирания от него процес. Това е негово субективно, потестативно право, и упражняването му, не е обусловено от съгласие на ответната страна.

Направеното изявление от молителя за отказ от иска, води до задължение за съда, като го констатира, поради десезирането му, да прекрати производството по делото. Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 233 от ГПК за отказ от исковата и претенция и десезиране на съда от разглеждането на предмета на т.д.№ 93/2023г. по описа на ОС-Благоевград, поради което следва производството по посоченото дело 1 да бъде прекратено.

Въпреки този изход на делото обаче, в случая внесената държавна такса не подлежи на връщане, като съображенията за това са следните:

Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество. Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл - Определение № 252 от 26.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2443/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 167 от 27.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1232/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о. и др.).

В настоящия случай въз основа на подадената от ищцата исковата молба с вх.№6199/15.05.2023г. е образувано т.д. №93/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград и са извършени действия от правораздавателния орган по проверка редовността на исковата молба, поради което с последващото десезиране на съда от решаване на правния спор не е отпадала дължимостта на внесената държавна такса. Освен това ищцата не попада в категорията на лицата по чл. 83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум не може да се направи обоснован извод, че внесената сума от 1090лв(хиляда и деветдесет лева) надвишава дължимата държавна такса по предявения иск, тоест, че същата е надвнесена.

В случая не е налице и основание за връщане дори и на половината от внесената държавна такса каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.

78, ал.9 от ГПК, т.к производството по делото не приключва със спогодба между страните, която да е постигната пред съда и одобрена от него.

От изложеното следва, че не е налице нито една от законоустановените хипотези, при които държавната такса подлежи на връщане, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 93/2023г. по описа на ОСБлагоевград, на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Й. В., ЕГН **********, за връщане на внесената по т.д.№ 93/2023г. по описа на ОС-Благоевград, държавна такса в размер на 1090лв(хиляда и деветдесет лева).

Определението подлежи на обжалване пред САС в седмичен срок от съобщението му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3