Решение № 260007 от 10.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260007 10.01 Година 2022 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На 21.12.2021 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Илияна Куцева- Гичева като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 801 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от В.О.К., с ЕГН ********** със съд. адрес ***, адвокат Ц.С.В., против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, по който се моли да се заплати на ищеца сумата от 120 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на К. вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди във връзка с претърпени увреждания, а именно:

– Фрактура на десните трансверзални израстъци на Тх1,

Тх2, Тх4,

Тх5, Тх7 и Тх8 прешлени;

– Линеарна фрактура в основата на задната дъга на С5 шиен прешлен;

– Клиновидна фрактура на тялото на Тх8;

– Счупване на костите на носа;

– Парциален пневмоторакс вдясно с наличие на единични пръснати зони тип „матово стъкло“;

– Оскъден пневмомедиастинум, което ПТП се е случило на *** год. около 00:05 часа в ***, при което при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ***, неправоспособният водач С.К.П. в състояние на алкохолно опиване и поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на лекия автомобил, в резултат на което излиза от пътното платно и се блъска в стълб на улично осветление.

Обезщетение за неимуществени вреди се претендира ведно със законната лихва от 17.11.2020 год. до окончателното изплащане, което е момента предявената извънсъдебна претенция към ответника.

В исковата молба подробно се мотивират действително преживени болки и страдания във връзка с настъпилите телесни увреждания и проведено оперативно лечение по отношение на фрактурата на един от прешлените, при което е приложено лечение с вертебропластика.

Твърди се от ищцата, че се търпят сериозни негативни последици от процесното ПТП и се мотивира обстоятелството, че следва да бъде обезщетена за настъпилите неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер.

Ответникът от своя страна изцяло оспорва иска. Твърди се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице В.К. във връзка с липсата на поставен предпазен колан, вследствие на което се счита, че са настъпили и посочените в исковата молба увреждания. Също така се твърди наличието на знание от страна на ищцата за наличието на алкохол в кръвта на водача. Оспорва се причинно-следствената връзка на описаните увреждания с настъпилото ПТП, както и самите травми. Оспорва се размерът на обезщетението, което се претендира. Оспорват се настъпилите неимуществени вреди, болките и страданията, както и наличието на психологически травми у К..

Оспорва се и обстоятелството, че следва да ѝ бъде заплатена законна лихва от посочената в исковата молба дата.

Пловдивски Окръжен

Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е образувано наказателно производство по НОХД № 20205330205520/2020г. по описа на ПРС, което е приключило със споразумение, с което подсъдимият С.П. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че нарушавайки посочените членове от НК е извършил престъпление при управление на МПС- лек автомобил марка БМВ, модел 320И с рег. № ***, като по непредпазливост е причинил на ищцата В.К. средна телесна повреда.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се приеме и по отношение одобреното от съда споразумение по НОХД.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановенния акт на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на причинителя, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между деянието на делинквента и вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус.

Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитана майката на ищцата Р.К., която е била непосредствен очевидец на психо-физическото състояние на пострадалата след настъпване на инцидента, която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания. Съдът намира, че следва да приеме безкритично информацията поднесена от този свидетел, въпреки че е установена близка родствена връзка с пострадалата. Това е така, тъй като същата възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатления и показанията й са в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. Наред с това и несъмнено най- близките родственици на ищцата имат преки впечатления от оздравителния процес и преживените от нея психически и физически болки. Съдът освен това отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, настъпването на посочените в исковата молба увреждания. При определяне на справедливия паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да се вземе под внимание факта, че навлизането на въздух в дясната преврална кухина е било разстройство на здравето временно опасно за живота. Също така следва да се съобрази и обстоятелството, че се касае за счупвания и травматични увреждания на гръбначния стълб, което е с категорично по – висока степен на опасност за живота и здравето от счупването на каквито и да било други кости по тялото. Т.е. касае се за една от най-сериозните травми по костната система на човека. Устройството на гръбначния стълб, включително гръбначния мозък, определят извод, че всяка травма на прешлените следва да се възприема, като изключително опасна и водеща евентуално до последици за здравето за цял живот. Следва, освен това, да се отчете и обстоятелството, че е извършено и лечение, чрез вертебропластика, което очевидно е дало желаните резултати. Това обаче не следва да неглижира факта, че е налице счупване на прешлен, което е довело до нуждата от приложение на подобна интервенция, вместо по – стария метод за имобилизация в гипсово корито.

В заключение може да се каже, че травмите на ищцата са доста сериозни и наред с изпитаната физическа болка са повлияли изключително негативно на психиката на К..

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е поискания от самата ица и е в размер на 120 000 лева.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но би следвало да повлияе на процентното съотношение на съпричиняването.