Определение № 22235 от 16.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3784/2026
- Вид
- Определение № 22235
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3 , т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22235 гр. София, 16.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110103784 по описа за 2026 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Въпреки, че предметът на настоящия спор, попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3 , т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ОТХВЪРЛЯ искане да бъде допуснато заключение на съдебносчетоводна експертиза, доколкото се цели установяване на безспорни между страните обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ искането да бъде задължен ответника да представи на основание чл. 190 ГПК посочените в исковата молба документи като ненеобходимо, доколкото исканите документи са представени с отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.07.2026 г. от 13:30 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са от ищеца В. И. К., ЕГН **********, срещу ответника 1
******* АД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, при условията на евентуалност- чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2020 г. и Анекс № ******* , сключен между страните, евентуално- на клаузата по т. 9 от Анекс № ******** от 12.10.2021 г., предвиждаща неустойка в размер на 98,48 лева, клауза по чл. 8 от Анекс № ******** от 12.10.2021 г. , установяваща размера на ГПР , и на клаузата по чл.
6 от Договор за потребителски кредит № ***** от 10.02.2020 г. , уреждаща срок и изисквания за предоставяне на обезпечение, и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4,62 евро (8,90 лева), платени при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № *****/10.02.2020 г., ведно със законната лихва от 12.02.2026 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът В. И. К., ЕГН **********, твърди, че на 17.11.2020 г. е сключил от разстояние Договор за потребителски кредит № № *****/10.02.2020 г. с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 200 лв. срещу задължението да върне погаси сумата по кредита на 12 месечни вноски, при ГПР в размер на 48,98 %. Съгласно процесния договор било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, под формата на банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на посочените условия. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка поради непредоставяне на обезпечение. Посочва, че по процесния договор е погасил сумата в общ размер на 208,90 лв. Счита процесния договор за изцяло недействителен. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна, доколкото не притежава типичната обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата иснтитуция за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник. Сочи, че налице било заобикаляне на закона. Вземането за неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора. Така уговорена клаузата за неустойка противоречи на принципа за справедливост и еквивалентност на престациите.
Навежда твърдения, че договорът за кредит бил недействителен поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди, че стойността на неустойката е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР. В случая било налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ГПР, доколкото размерът на ГПР значително надхвърлял максимално регламентирания. С оглед изложеното твърди, че следва да се приложи нормата на чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита, като, доколкото ищецът погасил сумата от 208,90 лв., недължимо платена се явява сумата от 8,90 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******* АД, ЕИК *******, представя отговор на исковата молба, чрез адв. Л. В., с който оспорва исковете 2 като неоснователни и недоказани. Поддържа, че процесният договор за кредит и оспорените в исковата молба клаузи от същия са действителни и в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че процесната неустойка не следвало да се включи в размера на ГПР поради забраната, уредена в чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, доколкото същата не представлявала разход по кредита.
Оспорва твърдението на ищеца, че бил нарушен чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Поддържа, че договорът и клаузите отговарят на изискванията на закона. С оглед изложеното оспорва да дължи търсената от ищеца сума. Прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Н а 10.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит **** № *****, изм. С Анекс № от 12.10.2021 г., по който ответникът е отпуснал сумата от 200 лв. в полза на ищеца.
В договора била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 98,49 лева, чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР.
Ищецът платил на ответника по договора за кредит сумата в общ размер на 208,90 лева, отнесена от ответника за погасяване на 200 лева – главница, лихва – 2.21 лева, неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 6,71 лева.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже, че на 10.02.2020 г. между В. И. К. срещу ******* АД е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****, с посоченото съдържание, както и че същият е недействителен на посочените основания- протеворечие със закона, евентуално противоречие с добрите нрави; оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, 3 обуславящи спиране и прекъсване на давността.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4