Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 06.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 463/2026
Вид
Решение № 368
Подписан
06.08.2026
В сила
15.08.2026
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900463 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон (ТЗ).

Образувано е по молба вх. № 21075/29.06.2026 г. от М. В. П. в качеството и́ на ликвидатор за откриване производство по несъстоятелност на "Патрик Миро" ЕООД, ЕИК 206169532 (в ликвидация).

Молителят излага, че към настоящия момент не са установени материални активи, вземания и парични средства, а в същото време дружеството има задължения към ликвидатора, както и за разноски и държавни такси, всички с настъпил падеж.

С Решение № 321/19.07.2023 година по т.д. 281/2023 по описа на ВОС, ТО била прекратена дейността на дружеството на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. С покана в Търговския регистър от (вписване от 09.10.2025 г.) били поканени кредиторите на дружеството да предявят вземанията си. В законоустановения срок и до настоящия момент такива не били предявени. Извършена била инвентаризация и проверки в публичнодостъпни регистри, при което не се установило налично имущество. При справка в НАП не се установили съществуващи, непогасени публични задължения, декларирани от дружеството или установени с РА. В хода на ликвидацията на ликвидатора не била предадена търговска и счетоводна документация на предприятието. Не били установени длъжници на "Патрик Миро" ЕООД, в т.ч. и обезпечения. В ТР при АВп не били публикувани ГФО – от датата на регистрация на дружеството и до момента. Подавани са само декларации за липса на осъществявана дейност. В този смисъл не било ясно с какви активи е разполагало дружеството в предходни периоди и към момента. В хода на процедурата по ликвидация не били извършвани разплащания към кредитори, в т.ч. за разноски по ликвидацията, предвид липсата на парични средства. Ликвидаторът посочва:

Балансова стойност на активи – 0; нетни приходи от продажби – 0; Средна численост на персонала – 0. Счита, че началната дата на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, е датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 26.06.2026 г., когато окончателно е приключила инвентаризацията на активи и задължения, не са установени активи собственост на дружеството. Молителят сочи, че дружеството не 1 разполага с установени парични средства, не са се установили налични активи, с които да покрие разноските по несъстоятелността, по смисъла на чл. 632 ТЗ, както и да заплати евентуално възникнали в хода на производство по несъстоятелност разноски за такси и съдебни експертизи. Иска съдът на осн. чл. 632 ТЗ да обяви неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, и да открие производство по несъстоятелност на "Патрик Миро" ЕООД, ЕИК 206169532 (в ликвидация).

Предварителните въпроси относно попълването на производството с изискуемите съобразно чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ писмени доказателства са разрешени в определение № 1126/06.07.2026 г. Представено е изискуемо уведомление по чл. 78 ал. 2 ДОПК и удостоверение по чл. 77 ал. 1 ДОПК. Длъжникът, действащ чрез законен представител (ликвидатор), е освободен от авансово заплащане на таксата за разглеждане на молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото от ликвидатора и служебно събрани от съда писмени доказателства, както и служебно известните му обявени по партидата на търговеца в ТР обстоятелства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените с молбата писмени доказателства и служебно извършената (чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ) справка в търговския регистър се установява, че с Решение № 321/19.07.2023 година по т.д. 281/2023 г. по описа на ОС – Варна "Патрик Миро" ЕООД, ЕИК 206169532, е прекратено на основание чл. 155, т.3 от ТЗ, тъй като управителят Мирко Стоянов Кенаров е починал на 15.01.2023 г. и след тази дата в търговския регистър не е бил вписан друг управител. Дружеството е в открито производство по ликвидация, със срок на ликвидацията шест месеца от обявяване на покана до кредиторите в ТРРЮЛНЦ. С акт на ДЛР № 20230810134313-3/09.04.2024г. М. В. П. е назначена служебно като ликвидатор.

Като съобразява специалната норма на чл. 611, ал. 3 от ТЗ, съгласно която производство по несъстоятелност може да бъде открито и по отношение на неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация, както и че молбата е предявена от назначения ликвидатор на дружеството (чл. 626, ал. 2 от ТЗ), съдът приема, че молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена от надлежно легитимирано лице.

Ликвидаторът е представил списък с кредиторите на „Патрик Миро" ЕООД (в ликвидация), според който общият размер на задълженията на дружеството към негови кредитори е 10 277 евро.

От извършената от съда служебна справка в търговския регистър по партидата на „Патрик Миро" ЕООД, ЕИК 206169532, е видно, че в ТР не са обявявани ГФО. Преди откриване на производството по ликвидация е подадена една декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за 2020 г., че дружеството не извършва търговска дейност.

При липсата на данни за водени от „Патрик Миро" ЕООД (в ликвидация) търговски книги, съответно за отразени задължения към кредитори и вземания от длъжници съдът съобразява отразеното от ликвидатора в представения по делото Опис и оценка на активите и пасивите към 26.06.2026 г. обстоятелство, че в хода на ликвидационната процедура не са установени материални запаси, годни за реализация; длъжници на дружеството (поради което не могат да бъдат посочени адреси на длъжници, вид, размер, падеж и обезпечения на вземания); налични парични средства.

При преценката дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост следва да бъдат съобразени единствено установените публични задължения и задълженията към ликвидатора.

Видно от служебно изискана справка за задълженията на „Патрик Миро" ЕООД, ЕИК 206169532, издадена от НАП, актуална към 09.07.2026 г., дружеството няма задължения и 2 срещу него няма образувано изпълнително дело и наложени обезпечителни мерки. Няма данни за регистрирани трудови договори. От представената справка за задълженията за местни данъци и такси е видно, че дружеството няма актуални партиди за декларирани недвижими имоти и МПС. Видно от служебно изисканата информация от МВР – „Пътна полиция“ – Варна и представена справка от информационна система „КАТ“, по партидата на молителя няма регистрирани пътни превозни средства. От представената справка от Камарата на ЧСИ е видно, че срещу „Патрик Миро" ЕООД няма висящи изпълнителни дела.

Представена е справка от Централния регистър на особените залози – справка за вписани обезпечения по ЗОЗ, от която е видно, че не са налице вписани обезпечения върху активи на дружеството. От извършената от съда служебна справка в Агенция по вписванията е видно, че молителят не притежава недвижими имоти и вещни права. От предоставената от БНБ справка се установява, че през периода 1016 - 2026 г. дружеството няма открити банкови сметки.

Според представения с молбата по чл. 625 от ТЗ баланс към 26.06.2026 г. дружеството не притежава активи в т.ч. краткосрочни. Краткосрочните задължения са в размер на 10 хил. евро и са необезпечени. Дружеството е с отрицателен финансов резултат от ликвидацията (минус)10 хил. евро, съответно необезпечен ликвидационен капитал в същия размер. При отрицателен ликвидационен капитал от -10 000 евро, коефициентите на ликвидност са 0.00, а коефициентите на автономност и задлъжнялост са -1.00, което математически отразява липсата на активи и факта, че всички пасиви са непокрити задължения.

При тези данни за финансовото състояние на дружеството съдът намира, че не са налице условията на чл. 631 от ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Наличието на задължения към ликвидатора, които са останали непогасени в значителен период от време – 05.2024 – 05.2026 г., фактическата липса на данни след 2022 г. предприятието да извършва търговска дейност, липсата на активи, както и липсата на данни за фактическо наличие на други активи, които биха могли да послужат като обезпечение на задълженията му към кредиторите, налагат извод, че за дружеството са налице сериозни финансови затруднения, които имат траен и необратим характер. Изпълнен е и фактическия състав на законовата презумпция за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 от ТЗ – търговецът е спрял плащанията.

Въз основа на горното съдът заключава, че ответното дружество следва да бъде обявено в неплатежоспособност.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. Съответно, за спиране на плащанията поради презумирана неплатежоспособност следва да се приеме датата с най-ранен падеж, към която са налице финансови затруднения с траен и необратим характер.

Най-старите непогасени публичноправни задължения към ликвидатора са от м. май 2024 г. От тази дата дружеството не плащало задълженията си. Същевременно ликвидаторът заявява, че окончателно е приключил инвентаризацията на активи и задължения на 26.06.2026 г. и едва към тази дата е установил, че не са налице активи, собственост на дружеството. Ето защо, въз основа на представените по делото писмени доказателства за начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата посочена от ликвидатора 3 26.06.2026 г. Към тази дата дружеството да е било и свръхзадължено, но доколкото това основание е посочено като евентуално в молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът не следва да се произнася по наличието на свръхзадълженост.

При липсата на установяване (както от ликвидатора, така и от съда) на каквито и да било ликвидни краткотрайни активи, както и липса на ДМА, съдът намира, че липсва маса, подлежаща на осребряване като обект на следваща фаза на производството. Не е установено и имущество извън предприятието, което може да послужи за покриване на разноски.

Оперативната дейност е преустановена и не може да се очакват приходи от продължаването й. Изричното изявление на молителя за невъзможност да авансира разноски по реда на чл.

629б ал.1 ТЗ за продължаване на производството изключва провеждането на следващите фази.

В откритото съдебно заседание на 24.07.2026 г. съдът, на основание чл. 629б ТЗ, е определил сума в размер на 8000 евро, необходима за покриване на началните разноски по производството по несъстоятелност за период от около шест месеца, и е приканил молителя и всяко заинтересовано лице да предплатят тази сума в едноседмичен срок от вписване на определението в Търговския регистър. В указания срок, който е изтекъл на 03.08.2026 г., не са внесени средства.

При това положение съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Налице са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, но липсва имущество за покриване на началните разноски и същите не са предплатени. Следва длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно.

С оглед разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението при предплащане на разноските или установяване на имущество. С оглед защита интересите на кредиторите следва да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

По гореизложените съображения и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ съдът РЕШИ: